Тиери Жонке
Тарантула (10) (Кожата, в която живея)

III

Бяха изправени един срещу друг в осветеното от ярка неонова светлина бетонно подземие. Тя приближаваше спокойно със скалпела в ръка. Ришар не помръдваше. Алекс се развика от мазето. Бе видял Ева да пада на колене, да изчезва от полезрението му, а сега, през открехнатата врата, я виждаше да приближава с нож в ръка.

— Револверът ми, малката! — извика. — Револверът ми, ела, той го остави тук.

Ева влезе отново в мазето, взе оръжието на Алекс, наистина захвърлено на канапето. Ришар дори не бе трепнал, стоеше прав в коридора, но не отстъпваше пред дулото на насочения към гърдите му колт. Каза нещо невероятно:

— Ева, моля те, обясни ми!

Тя спря слисана. Това престорено изумление сигурно бе поредната хитрост на Тарантулата. Но нямаше да се измъкне така лесно мръсникът!

— Спокойно, Алекс! — извика тя. — Ще го пипнем този боклук!

Алекс също не разбираше какво става. Тя знаеше името му! Сигурно Лафарг й го бе споменал. О, да: всичко бе много просто… Лафарг държеше жена си затворена и сега тя се възползваше от случая, за да се измъкне от мъжа си!

— Ева, убий ме, ако искаш, но ми кажи какво става!

Ришар се бе строполил на земята, облегнат на стената. Седеше отпуснат.

— Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен! Бъзикаш се с мен!

Бе започнала шепнешком, за да свърши с вик. Жилите на врата й бяха изхвръкнали, погледът й бе изцъклен, цялата трепереше.

— Ева, моля те, обясни ми…

— Алекс! Алекс Барни! И той беше с мен… Той изнасили Вивиан! Дори я изчука отзад, докато… докато аз я държах! Винаги си мислил, че съм бил сам, нищо не ти казах, не исках да преследваш и него… Той също е виновен за лудостта на дъщеря ти, мръсно копеле! А само аз се прецаках!

Алекс слушаше жената. Какви ги приказваше? И двамата ми играят някакъв номер, искат съвсем да откача… После внимателно огледа жената на Лафарг, устата, очите…

— А-а, не знаеше, че сме били двама? — продължи Ева. — Така е, Алекс бе мой приятел! Горкият, не му вървеше особено с момичетата… Налагаше се да му ги… свалям. С твоята хлапачка бе по-трудно, изобщо не искаше да бутне! Харесваше й да я галя, да я целувам, но щом бръкнех под полата й, край! Трябваше малко да я насилим.

Ришар невярващо поклащаше глава, смазан от виковете на Ева, от пискливия й глас, който продължаваше да се извисява.

— Аз я прекарах първи. Алекс я държеше, тя се дърпаше… А вие в хотела през това време плюскахте или танцувахте, нали? После пуснах Алекс. Той страшно се забавлява, знаеш ли, Ришар? Тя стенеше, много я болеше… Все пак по-малко, отколкото от това, което ти ми направи. Ще те убия, Тарантула, ще те убия!

* * *

Не, Тарантулата наистина нищо не знаеше. Ти така и не му каза. Когато ти призна защо те е осакатил — заради изнасилването на Вивиан, която полудяла, — реши да мълчиш. Единственото ти отмъщение бе да предпазиш Алекс. Тарантулата не знаеше, че сте били двама.

Лежеше там, на операционната маса, и той ти разказа за онази юлска нощ преди две години. Събота. Мотаехте се с Алекс из селото без никаква работа. Училищната ваканция току-що бе започнала. Ти заминаваше за Англия, а Алекс щеше да остане във фермата на баща си, за да работи на полето.

Шляехте се, обиколихте кафенетата — джаги, флипери, — после и двамата се качихте на мотора. Времето бе меко. В Динанкур, голямо съседно село на тридесетина километра, имаше танцова забава, някакъв събор. Алекс стреля с въздушна пушка по балони. Ти оглеждаше момичетата. Бяха много. Късно следобеда забеляза хлапачката. Беше хубавка. Вървеше под ръка с някакъв възрастен, най-малкото доста по-стар от нея тип. Явно баща й. Носеше светлосиня лятна рокля. Косите й бяха чупливи, руси, а все още детското й лице бе без грим. Разхождаха се заедно с други хора и по облеклото им веднага се виждаше, че не бяха селяни.

Седнаха на терасата на едно кафене. Момичето продължи обиколката си само. Заговори я, както винаги любезно. Казваше се Вивиан. Да, онзи с белите коси наистина бил баща й.

Вечерта на площада имаше танцова забава. Покани Вивиан да отиде с теб. Искаше й се, обаче баща й! Бяха дошли тук, в хотела, за някаква сватба. Хотелът се намираше в бивш замък, отдалечен от къщите, и в парка му често организираха приеми, тържества. Трябваше да присъства на сватбената вечеря. Успя да я убедиш: вечерта щеше да дойде тук, до будката за пържени картофки. Бе още хлапе, малко лековерна, но толкова хубавка.

Вечерта няколко пъти намина край замъка. Богаташчетата бяха поръчали оркестър — о, не селяндури с акордеони, а истински оркестър, свиреха джаз, бяха облечени в бели смокинги. Прозорците на хотела бяха затворени, за да предпазят богаташите от недодяланите припеви на селската забава.

Към десет часа Вивиан излезе. Предложи й нещо за пиене. Тя поръча кола, ти — скоч. Танцувахте. Алекс ви наблюдаваше. Ти му намигна. По време на блуса целуна Вивиан. Усещаше колко силно бие сърцето й до гърдите ти. Не умееше да се целува. Здраво стискаше устни. После, когато й показа какво да прави, ето че започна с все сила да върти езика си! Абсолютна будала. Миришеше приятно на някакъв сладък, дискретен парфюм, а не като местните момичета, които си изливаха литри одеколон. Докато танцувахте, ти я галеше по голия гръб — роклята й бе дълбоко изрязана.

Разходихте се из улиците на селото. До една порта отново я целуна. Плъзна ръка под роклята й, по вътрешната страна на бедрото, чак до слипа. Бе възбудена, но те отблъсна. Страхуваше се, че баща й ще се кара, ако отсъства по-дълго. Не настоя повече. Върнахте се на площада. Бащата бе излязъл от хотела да търси дъщеря си. Видя ви заедно, ти извърна глава и продължи по пътя си.

Отдалече видя, че спореха. Изглеждаше ядосан, но се разсмя и се върна в хотела. Вивиан отново дойде при теб. Баща й я пускаше още малко.

Танцувахте. Притискаше се към теб. Ти галеше гърдите й в полумрака. След час пожела да се прибира. Ти направи знак на Алекс, облегнат на бара до дансинга с кутия бира в ръка. Каза на Вивиан, че ще я изпратиш. Хванати за ръка, заобиколихте замъка. През смях я повлече към храстите, в дъното на парка. Тя се противеше, също през смях. Много й се искаше да остане с теб.

Облегнахте се на едно дърво. Вече целуваше съвсем прилично. Позволи ти съвсем мъничко да вдигнеш роклята й. Внезапно сграбчи слипа й и го разкъса, затискайки устата й с ръка. Алекс бе до вас, хвана й ръцете, извивайки ги зад гърба, и я просна на земята. Държеше я здраво, докато ти се наместваше между краката й. Алекс гледаше как действаш.

После ти държеше Вивиан, на четири крака в тревата, докато Алекс се наместваше зад нея. Алекс не се задоволи с това, което ти вече й бе направил. Искаше нещо повече. Прониквайки, й причини силна болка, тя се бореше със силата на отчаянието, освободи се. Крещеше. Ти я последва, задържа я за крака. Успя да я обездвижиш. Искаше да я шамаросаш, но ръката ти сама се сви и в лицето й се заби юмрукът ти. Тилът й силно се блъсна в дънера, до който стояхте. Загуби съзнание, а тялото й бе обхванато от гърчове.

По-късно Тарантулата ти бе разказал всичко. Когато чул виковете, оркестърът в хотела свирел The Man I Love. Излязъл тичешком в парка. Видял те, коленичил в тревата, докато си се опитвал да сграбчиш Вивиан за глезена и да й попречиш да вика.

Алекс бе избягал, без да чака, шмугвайки се в храсталака. Вивиан бе политнала напред. Трябваше да изчезваш. Хукна право пред себе си с онзи по петите. Той излизаше от обилна вечеря и ти без никаква трудност му избяга. Алекс те чакаше на другия край на селото, до мотора.

През следващите дни ти бе много неспокоен. Онзи те бе видял до будката, на поляната, до хотела, за миг ти се бе поколебал, преди да решиш накъде да хукнеш… Но поне не беше от селото, което бе твърде отдалечено от вас. Постепенно тревогите ти се разсеяха. Следващата седмица замина за Англия и се върна чак в края на август. Пък и не за първи двамата с Алекс имахте неприятности!

Тарантулата те издирвал дълго време. Знаел приблизителната ти възраст. Видял смътно лицето ти… Не се обърнал към полицията. Искал на него да му паднеш. Обходил района, разширявайки малко по малко кръга от околни села, дебнейки пред заводите, после и пред училищата.

Три месеца по-късно те видял в едно кафене срещу гимназията в Мо. Проследил те, наблюдавал те, отбелязал си навиците ти, до онази вечер в края на септември, когато ти се нахвърлил в гората.

Нищо не знаеше за Алекс, нямаше откъде да знае… Ето защо сега е тук, пред теб, останал без дъх, изцяло на твоята милост…

* * *

Ришар бе зашеметен. Коленичилата Ева бе насочила колта срещу него; изпънала ръце, с показалец, побелял от стискането на спусъка. Повтаряше монотонно с глух глас: ще те убия.

— Ева. Не знаех… Не е справедливо!

Бе разколебана от ненавременните угризения и леко се отпусна. Ришар дебнеше точно този момент. Ритна силно ръцете на младата жена, която изпусна оръжието и извика от болка. Скочи, сграбчи колта и се втурна в стаята, където бе окован Алекс. Стреля два пъти. Алекс рухна, улучен във врата и сърцето.

После Ришар се върна в коридора, наведе се над Ева, помогна й да се изправи, самият той коленичи и й подаде колта.

Залитайки, тя се изправи напълно, пое си дълбоко дъх, прицели се с раздалечени крака, доближавайки края на дулото до слепоочието на Лафарг.

Той я гледаше втренчено, погледът му не издаваше никакви чувства, като че ли искаше да постигне онова безпристрастие, което щеше да позволи на Ева да не проявява никакво състрадание, като че ли искаше отново да стане Тарантула, Тарантула със студени и непроницаеми очи.

Ева го гледаше — смален, рухнал. Изпусна колта на пода.

Качи се на партера, изтича в парка и спря задъхана пред входния портал. Времето бе хубаво, по синята повърхност на басейна пробягваха отблясъци.

Тогава Ева се върна обратно, влезе във вилата и се изкачи на горния етаж. Седна на леглото в спалнята си. Пред нея бе триножникът, покрит с парче плат. Дръпна го, дълго съзерцава отблъскващия портрет на Ришар като травестит, с пиянското лице и сбръчканата кожа, Ришар като застаряваща проститутка.

Бавно слезе обратно в мазето. Тялото на Алекс продължаваше да виси на веригите. На цимента се бе образувала голяма локва кръв. Повдигна главата на Алекс, издържа за момент погледа на мъртвите му очи, после излезе от килията.

Ришар все още седеше в коридора, с отпуснати край тялото ръце и вдървени крака. Горната му устна леко потреперваше. Тя седна до него и го хвана за ръката. Остави главата му да се отпусне на рамото й.

После прошепна с тих глас:

— Ела… не трябва да оставяме трупа тук…