Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (9)

Глава 9

Гауан слезе долу рано и подхвана разговор с група представители на фамилията Смайт-Смит, като се опитваше да не издава, че се отегчава до смърт.

На бала на Гилкрист бе отишъл облечен като англичанин и всъщност той повечето пъти се обличаше така — бродирано сако, колосана риза, копринени панталони. Но след размяната на писма с Еди искаше да разкрие себе си пред нея, а не да се преструва на англичанин.

Беше облякъл пола от кариран вълнен плат в цветовете на клана Маколи. Чувстваше се добре в нея. Краката му изглеждаха два пъти по-силни от тези на заобикалящите го англичани в бричове, скриващи коленете им.

Маркъс Холройд, граф Шатерис, спря до него.

— Радвам се да те видя тук, Кинрос. Годеницата ми току-що ме информира, че наскоро си се сгодил.

Гауан наклони глава.

— Да. За лейди Едит Гилкрист.

— Моите най-добри пожелания. Разбрах, че е надарена музикантка. Ти също ли свириш на нещо?

Гауан не се чувстваше ни най-малко смутен, че не знае нищо за интересите на лейди Едит, да не говорим за дарбите й. „Има ли музиканти сред родословното дърво на годеницата ти?“, беше процедил през зъби веднъж, задавайки въпроса на Смайт-Смит по време на рецитала му. Надяваше се никога през живота си да не чуе повече такава какофония. Ако бъдещата му съпруга не беше по-добра музикантка, щеше да я помоли да не свири.

— Не съм имал удоволствието да чуя лейди Едит да свири — отговори сега, без да му трепне окото, че не знае нищо за талантите на годеницата си.

Настана раздвижване до вратата и двамата обърнаха глави.

— Ето я и Хонория — каза Шатерис.

Гауан го погледна и видя тих копнеж в очите му.

Странно. Сватбите между аристократи обикновено не се организираха по любов. Докато Гауан продължаваше да го гледа, Шатерис се приближи до Хонория.

Къде беше лейди Едит, по дяволите? Беше му омръзнало да отблъсква похотливите погледи на жените, които оценяваха полата му, но по погрешни причини и бяха любопитни какво носи под нея.

В трапезарията влезе граф Гилкрист и се приближи до Гауан с леко тромавата си скована походка. Наведе глава.

— Ваше благородие.

— Скоро ще бъдем роднини — отговори сърдечно Гауан и му подаде ръка. — Радвам се да те видя, Гилкрист.

Графът стисна ръката му.

— Очаквам, че ще бъдеш доволен да видиш дъщеря ми. Ще е хубаво, ако успеете да се опознаете по-добре преди сватбата.

— Всъщност ще обсъдим датата за церемонията. Искам да преосмисля колко време ще трае годежът ни.

— Не одобрявам прибързаните женитби — заяви Гилкрист. — По моя преценка дори няколко месеца годеж не е много.

И Гауан нямаше да има нищо против преди размяната на писма. Но сега…

— Споменах малката си полусестра, която остана сираче — напомни той на графа. — Не бих искал да я оставя без майка цяла година.

Към тях се присъедини лейди Гилкрист. Гауан се обърна и й се поклони. Изправи се навреме, за да улови непредпазливия поглед, който Гилкрист хвърли на съпругата си. Беше смущаващо. Беше паднал в краката й, образно казано.

— Сигурно нямате търпение да видите дъщеря ни — каза тя и на едната й буза се появи неочаквана трапчинка. Когато бе така дяволита, комбинацията от красотата, чувствеността й и ума й беше зашеметяваща.

Той й целуна ръка и й върна усмивката, след което напомни и на нея, че скоро ще бъдат роднини и няма нужда да бъдат толкова официални.

След това забеляза, че очите на Гилкрист са потъмнели. Изненада се и известно време недоумяваше, докато не осъзна, че този черен гняв можеше да означава само едно — Гилкрист вярваше, че съпругата му ще му изневери дори със собствения си зет. Гауан изпита съжаление към него.

Чувството сигурно се беше изписало на лицето му поне отчасти, защото Гилкрист присви очи и вирна брадичка.

— Лейди Гилкрист — каза той с глас, твърд като гранит, — къде е дъщеря ми?

Лейди Гилкрист не показа ни най-малка реакция на тона му, макар Гауан да си помисли, че той е извънредно груб въпреки подмяната на „дъщеря ни“ с по-подходящото „дъщеря ми“.

— Еди влезе с мен — каза тя, — но срещна онази прекрасна млада дама Айрис, която също свири на виолончело. Едно от момичетата на Смайт-Смит.

Обърна се и огледа стаята.

— А, ето я.

Младите дами бяха навсякъде и приличаха на снежинки в белите си рокли. Погледът на Гауан се местеше от една на друга, като отхвърляше всички. Не… не… не… Смръщи вежди и отново започна да оглежда момичетата в бели рокли.

Беше сигурен, че ще познае милото личице на лейди Едит. Все пак, беше го гледал втренчено в продължение на два танца. Познаваше извивката на носа й, зелените й очи, както и извивката на скулите й.

— Може би — каза лейди Гилкрист и в гласа й се прокрадна дяволита нотка — не знаеш, че Еди не харесва белите рокли, макар да ги облича, когато се налага.

— Надявам се, че бъдещият ми зет може да я познае въпреки роклята — каза Гилкрист остро.

Гауан не му обърна внимание и започна да се вглежда внимателно във всяка една жена в стаята, а не само в тези, облечени в бяло. Лейди Гилкрист до него се смееше тихо и смехът й приличаше на приспивната песен на птиците на смрачаване.

И тогава я видя.

Неговата годеница… Бъдещата му съпруга.

Еди.

Сърцето му запрепуска бясно. Разпозна всеки ъгъл на лицето й, пълните устни, косата й… Кой би могъл да забрави тази коса? Приличаше на стари златни римски монети, разтопени в червено вино, създаваше впечатлението за старо злато, преплетено със слънчева светлина.

В същото време тя не беше точно жената, за която бе избрал да се ожени.

Тази жена бе напълно чувствена. Тялото й имаше извивки, които всяка мъжка ръка би искала да погали, гърдите й бяха меки и пълни, алабастровата й кожа — обрамчена от червена коприна. Тя разговаряше с някого и се смееше… Засмените й устни бяха с цвета на роклята. Косата й блестеше с цвят на жасминов мед. Различните къдрици имаха различен оттенък.

Чу Гилкрист да казва нещо, но всъщност не схвана смисъла на думите. Кръвта блъскаше в ушите му. Когато я видя за първи път, очите на Еди бяха две спокойни езера. Сега бяха дълбоки, изпълнени със смях и интелигентност.

Нямаше нищо спокойно в тях. Не и в яркочервените устни, нито в закръглените гърди.

— Разбирам защо не я позна веднага — говореше Гилкрист, а тонът му издаваше неодобрение. — Роклята е съвсем неподходяща. Мога само да си помисля, че това е твоето влияние, лейди Гилкрист.

— Не е просто моето влияние, но роклята наистина е моя — отговори съпругата му. — Като сгодена жена, не й се налага да се придържа стриктно до обичайните цветове, които носят неомъжените.

— Ако ме извините — каза Гауан и се поклони, — ще отида да поздравя лейди Едит.

— Наричайте я Еди — каза весело лейди Гилкрист, привидно недокосната от киселите забележки на съпруга си. — Тя предпочита неофициалността сред членовете на семейството.

— Съгласен, ако между нас също няма официалности.

Гауан имаше същото чувство на напрегнатост, с което отиваше на лов. Това беше жената, написала му онова писмо. Тя щеше да се омъжи за него. Беше писала нещо за танцуване сред чаршафите.

Докато прекосяваше стаята с очи, приковани в годеницата си, полата галеше краката му и му напомняше за други части на тялото. Интимни части, които се втвърдяваха, докато вървеше. Беше изненадан еротично — нещо, което никога досега не му се беше случвало и дори не беше сънувал, че може да се случи.

Като че ли усетила погледа му, тя се обърна и срещна очите му.

Как, за бога, беше решил, че е скромна, тиха и покорна? Очите й блестяха, устните й бяха неимоверно чувствени и мърдаха оживено. Сякаш пред него беше някоя напълно непозната.

Желанието пламтеше в тялото му. Устните й се раздалечиха леко и той разбра, че тя също го е познала.

Беше мислил за нея като за чаша чиста вода. Но сега, като срещна погледа й, си представи река, която бушува, изпълнена с живот и опасности. Тя щеше да промени живота му. И всичко в него.

Инстинктивно отговори така, както шотландците отговарят на високо ценените от тях жени. Смътно съзнавайки, че всички в стаята са замръзнали и притихнали, той спря пред годеницата си, падна на едно коляно и пое подадената му ръка.

— Моя лейди — каза с дълбок и уверен глас. Не виждаше никого, освен нея, и знаеше, че тя вижда само него. Само с едно бързо и уверено движение свали ръкавицата й. Чу въздишка зад себе си, но не обърна никакво внимание.

Това не беше изпълнение за пред публика, отнасяше се само за тях двамата.

Поднесе ръката й към устните си и нежно целуна пръстите й. Жестът бе смел и скандален.

Но той не даваше и пукната пара.