Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (6)

Глава 6

Бащата и мащехата на Еди очевидно бяха закърпили нещата помежду си, но само до степен на студени, а не ледени отношения.

— Той все още не иска да посещава леглото ми — довери й Лейла по време на обяда няколко дни по-късно. Очакваше се графът да се присъедини към тях, обаче той не се появи.

Еди въздъхна. Не й харесваше да е осведомена за недостатъците в брака на баща си, но на кого другиго можеше да се довери бедната Лейла?

— Същият проблем ли? Мисли, че му изневеряваш с Грифъс?

— Твърди, че ми вярва за Грифъс. Но както ще забележиш, това не му повлиява да прекарва нощите си у дома.

Точно тогава влезе Уилкинс, като носеше малък сребърен поднос върху облечената си в ръкавица ръка.

— О, добре — каза Лейла, — очаквам, че това е поканата за ревюто на генерал Рътлънд. Мисис Блосъм ми каза, че ще ме покани.

— Писмо за лейди Едит — каза икономът и заобиколи масата, за да й го поднесе. — Слугата ще дойде за отговор сутринта.

Еди взе писмото. То тежеше доста, бе написано на дебела хартия и миришеше леко на сувенири. Беше запечатано с червен восък.

— От Кинрос ли е? — запита Лейла. Остави вилицата. — Предполагам, че е приемливо годениците да си пишат, но майка ми щеше…

Продължи да говори, а Еди отвори писмото и зачете.

А после го прочете още веднъж.

„Удостоявам леглото ви с присъствието си“, макар и да звучеше така, сякаш той страдаше от мания за величие. Деветдесет? Изсумтя. „Погледни баща ми“, помисли си. „А той е само на четирийсет или там някъде.“

Отговорът на Кинрос относно любовницата беше точно това, което всяка жена би искала да чуе. Но свинско черво? Как то щеше да я предпази от забременяване?

Петият и последен параграф прочете няколко пъти. Бъдещият й съпруг имаше чувство за хумор. Оценяваше сарказма му. Всъщност той й даде съвсем нова гледна точка към бъдещата женитба.

— Какво толкова има да ти каже? — запита Лейла. Беше подпряла глава на едната си ръка. — Имам ужасно главоболие и не мога да чета, така че кажи ми.

— Хвали се, че ще танцуваме из чаршафите, докато навършим деветдесет.

— В такъв случай, не може да е толкова скован, колкото изглежда.

Еди сгъна писмото и го остави настрани. То не беше точно обяснение в любов, но тъй като бе първото от годеника й, щеше да го задържи. И да му отговори.

— Мислиш ли, че ти и татко можете да водите разумен разговор, в който да изгладите противоречията в брака си и да намерите начин да ги избегнете в бъдеще?

Лейла вдигна глава, изгледа я с присвити очи, после отново я отпусна върху ръката си.

— Каза го сковано и официално като баща си.

— Наистина ли? — Мисълта не беше приятна. — Съжалявам.

— Разговорите не ни помагат. Ние общуваме на по-интимно ниво. Което в наши дни означава, че въобще не общуваме. Баща ти няма да е доволен, че годеникът ти ти е написал не дотам учтиво писмо.

Еди се усмихна.

— Нима предлагаш да не казвам на татко какво пише? Или просто да не използвам същите думи?

Лейла отново вдигна глава, а Еди отново зачете писмото. То й харесваше все повече и повече. Ако нямаше треска, срещата с херцога може би щеше да й се понрави. Сега, когато беше съвършено добре, мисълта, че е очаровала бъдещия си съпруг с мълчание, беше дразнеща, защото обикновеното й поведение не беше такова.

В този миг вратата се отвори и баща й влезе в стаята.

— Извинявам се за закъснението си — каза. — Добре ли се чувстваш, лейди Гилкрист? — запита, след като позволи на слугата да разстели ленена кърпа в скута му.

— Имам главоболие — отговори Лейла. — Джонас, годеникът, който избра за Еди, й е изпратил доста неучтиво писмо. Мисля, че може да е…

— Не, не — прекъсна я Еди. — Херцог Кинрос е дал напълно подходящ отговор на писмото, което му изпратих.

Баща й присви очи.

— Не е било правилно да пишеш на Негово благородие. Ако си искала да получиш информация, щях да предам молбата ти.

— Да, но, Джонас, дали щеше да пише на теб за игри в леглото? — запита Лейла.

— Какво?

Баща й зададе въпроса така, сякаш изтрещя гръм.

— Кинрос свързва начина си на изразяване с националността си — обясни Еди. — Твърди, че в шотландския език дори има такива изрази.

За нейна изненада, изражението на баща й вече не изразяваше гняв.

— Вероятно цитира Шекспир — каза той и взе невъзмутимо вилицата си. — Макар и да не виждам вкус във фразата, тя вероятно идва от Шекспир, да. Подобни изрази обаче не трябва да са част от речника на една млада лейди. — Остави вилицата си. — Трябва да те предупредя, дъще, че сред шотландците можеш да станеш свидетел и на по-необуздани и шумни прояви.

Еди и бездруго знаеше, че й липсват знания, когато станеше въпрос до игричките в леглото, но не смяташе да обсъжда този въпрос с баща си. Лейла вдигна глава. В очите й светеше дяволито пламъче.

— Жените понякога също обсъждат тези въпроси, Джонас, макар че ще си разочарован да го чуеш. И наричат мъжкия орган с разни имена в зависимост от големината му. Използват топлийка само в крайните случаи, разбира се.

Отметна косата назад от очите си, сякаш за да вижда по-добре съпруга си. И гнева му.

— Този разговор е непростимо вулгарен — изръмжа графът.

— Е, разбира се, използват и други имена — игла, копие, меч, инструмент — добави Лейла, добила още по-весел вид. — Еди скоро ще бъде омъжена жена, Джонас. Не можем да се отнасяме с нея като с дете.

Еди изстена вътрешно. Двамата сигурно щяха отново да се скарат и да изпаднат в ледени отношения. Баща й трябваше да се ожени за някоя пуританка.

За щастие, у нейния годеник имаше признаци на живот. Ако си позволеше да се шегува с „копията“, поне щеше да се позабавлява и да се посмее. За нещастие обаче, може би нямаше да успее да прозре неговите шеги, особено ако той заимстваше изразите си от Шекспир. Тя нямаше кой знае какви познания по литература. Нямаше време за нея.

— От коя пиеса е цитатът относно игрите в леглото? — запита.

— „Ромео и Жулиета“ — отговори баща й.

Може би щеше да прегледа набързо пиесата, преди да отговори на Кинрос. Но ако трябва да признаем истината, тя не обичаше да чете.

— Да сменим темата. Наистина не ми е добре. Мислите ли, че съм се заразила? — запита Лейла. — Или страдам от депресия? Поне мъничко…

— Ти… — Графът своевременно замълча.

Еди побърза да вземе участие в разговора, преди баща й да е казал нещо, за което по-късно щеше да съжалява.

— Нямам търпение да видя отново Кинрос. — Беше готова да се закълне, че видя ясен копнеж в очите на баща си, когато погледна Лейла. Но как беше възможно? Той непрекъснато критикуваше съпругата си и отблъскваше непредпазливите и импулсивни забележки, които Лейла просто не можеше да се сдържи да не направи.

— Естествено, надявам се, че двамата с херцога ще бъдете щастливи — каза баща й.

— А аз се надявам, че ще имате деца! — каза Лейла. — Много деца.

Мълчанието, което последва думите й, бе изпълнено с такова напрежение, че Еди скочи на крака и изхвръкна от стаята, като преди това смотолеви набързо някакво извинение.

Лейла и баща й със сигурност се обичаха или поне се бяха обичали, когато се бяха оженили. Но после той бе започнал да критикува същите качества, които някога бе обожавал у нея. Най-лошото от всичко бе разочарованието, което висеше във въздуха около тях.

Двамата с Кинрос трябваше най-вече да избягват подобни ситуации. Да, разумните разговори на тези теми бяха абсолютно необходими.