Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (43)

Бележка за литература — Английска, Немска, Персийска — и за Виолончелото

Този роман дължи дълбоки благодарности на две доста различни истории — „Ромео и Жулиета“ на Шекспир и „Рапунцел“ на братя Грим. Страстта на Ромео можете да намерите в Гауан, а сцената с терасата е заела фрагменти оттук и оттам. Но Гауан също така е длъжник на поетичните герои на Уилям Бътлър Йейтс. Към края на книгата, позрял и, надявам се, по-мъдър, Гауан чете поезията на Джон Дон. Много се забавлявах да съчетая част от характера на Ромео с този на други герои, както и да въведа сцените с терасата и изкачването на кулата.

Макар и да имах очевиден проблем с адаптирането на края на историята с края на „Ромео и Жулиета“ — Еди и Гауан са млади, но очевидно нямат мисли за самоубийство — „Рапунцел“ също представляваше предизвикателство. Косата й, например! Жест към приказката е изкачването на Гауан по стълбата от конски косми, но в края той изкачва кулата без никаква помощ.

Романът има дълг и към великолепния музикант Йо-Йо-Ма. Слушах неговата версия на сюити за виолончело на Бах и аранжимента му на традиционната Dona Nobis Расет отново и отново докато пишех. Ако искате да видите списък на всички произведения, които Еди споменава, просто погледнете в уебсайта ми www.eloisajames.com. За историята, ще добавя, че концертите на Вивалди са били публикувани през 1725 година. Разбира се, по онова време виолончелото е било съвсем нов инструмент, затова повече от произведенията, които Еди свири — включително „Четирите сезона“ на Вивалди — са били аранжирани за соло изпълнение от страстен музикант като Робърт Линдли (1776 — 1855), смятан за един от най-великите челисти на своето време.

Исках Лейла да има екзотично име за Англия, такова, което да навежда на мисълта за безразсъдна страст и го открих в любовната история Leyli Majnun, написана от персийския поет Абд-Аллах Хатефи. Поемата е била публикувана от сър Уилям Джеймс през 1788 и по-късно преведена на английски от Айзък Дизраели като „Любовта на Лейла и Меджнун“.

И последната литературна бележка: Двете с Джулия Куин сме страхотни приятелки, което доведе до това да напишем заедно и с помощта на Кони Брокуей два романа в три части. Един ден си бъбрехме по телефона и на мен ми хрумна идеята да вплетем персонажите в произведенията една на друга заради чистото удоволствие от споделеното творчество. На онези от вас, които не са имали удоволствието да прочетат „Като в рая“ на Джулия — и следователно все още не са се запознали с очарователния граф Шатерис извън страниците на тази книга — все още им предстои върховно удоволствие!