Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (42)

Глава 42

Шест години по-късно

Чарлс стрийт, №37, Лондон,

градската къща на херцог Кинрос

На единайсет години, мис Сузана бе доста добра цигуларка. Всъщност тя бе истинско чудо и го знаеше, макар че майка й винаги шепнеше на баща й да не я разглезва. Майка й мислеше, че е много по-важно да бъдеш мил човек, отколкото да бъдеш гений.

Сузана мислеше, че може да бъде и двете. Учителят й, мосю Ведрине, й кимна от мястото си пред пианото и тя вдигна лъка.

Знаеше нотите наизуст. Познаваше и всички в стаята. Тук бяха любимите й мама и татко, лейди Арно, която също свиреше на виолончело, макар и да се оплакваше, че напоследък не може да свири, тъй като бебето й в корема бе пораснало много.

Извинението не струваше нищо и Сузана можеше да й го каже, тъй като Еди бе свирила до последно и при двете си бременности.

Първите звуци на пианото се разнесоха и Сузана усети как дишането й стана по-учестено. Нямаше причина да бъде толкова нервна. Нервността й може би се дължеше на присъствието на Джейми Арно в стаята, седнал до майка си и баща си. Беше на тринайсет и изглеждаше великолепно.

Беше неин ред и лъкът й се плъзна по струните…

След края беше зачервена, усмихната и доволна. Обаче й оставаше да изсвири още една мелодия, изненада за Еди. Всички отдавна пазеха тайната и Сузана вече се питаше дали всъщност Еди просто не се преструва, че не знае. Възрастните понякога постъпваха така.

Джейми и баща му, лорд Арно, се изправиха и тя направи реверанс, като си каза, че не трябва да се изчервява. А после се изчерви, защото Джейми й се усмихна и я похвали, че е прекрасна цигуларка. Не добави „за момиче“ и дори не изглеждаше, че го мисли.

Еди гледаше как бузите на Сузана поруменяват, докато приема комплиментите на младия Джейми, и се усмихна. Така и не разбраха дали майката на Сузана и Гауан се беше омъжила повторно, така че все още се тревожеха как Сузана ще бъде приета в обществото. Но беше очевидно, дори на единайсет години, когато бе все още само колене и лакти, че някой ден ще стане страхотна красавица. А брат й бе един от най-влиятелните мъже в Англия и Шотландия. Еди не се тревожеше.

Лейла застана до нея на предната редица и я заговори:

— Рециталът още не е свършил! — каза, като се смееше високо. — Има изненада за рождения ти ден. — Всички се засмяха — и семейството, и приятелите — макар Еди да нямаше представа защо.

Мосю Ведрине отново седна зад пианото. Един слуга постави до инструмента стол с права облегалка.

— Някой ще свири дует за рождения ми ден? — запита Еди. Въпросът бе отправен към Лейла. Очите на Лейла блестяха и тя не можеше да спре да се смее, макар и да рискуваше да събуди близнака, който спеше дълбоко на рамото й. Еди не беше сигурна кой е, тъй като те двамата много си приличаха. Виждаше само облак златиста коса.

— Ще видиш — отговори Лейла.

— Мога да се досетя — каза Еди с усмивка. — Не виждам татко. Ще изсвири нещо ново, нали?

— Нещо такова — отговори Лейла.

Еди въздъхна щастливо.

— Какъв прекрасен подарък за рождения ми ден! А къде отиде Гауан? Не искам да го пропусне.

Лейла се огледа.

— Сигурна съм, че е тук някъде.

В този миг бащата на Еди се появи, носейки виолончелото си. Настани се на стола и кимна на Ведрине. Семейството смяташе за един от най-щастливите си дни този, в който младият французин се бе съгласил да бъде техен музикант.

— Ще изсвирим концерт на Вивалди по случай рождения ден на дъщеря ми — обяви лорд Гилкрист, усмихна се на Еди и се обърна, за да постави нотите си на стойката.

— Трябва да го е преработил — каза Еди на Лейла. — Този концерт е за две цигулки, виолончело и струнни инструменти.

— Предполагам, че пианото ще замести струнните инструменти — каза Лейла.

Преди Еди да е успяла да отбележи, че дори да е така, все още липсват двете цигулки, Сузана пристъпи напред, до графа, и вдигна цигулката си.

А после се чу шепот, защото влезе херцог Кинрос. Гауан бе станал още по-опустошително красив с изминалите години. Беше станал и още по-властен, но тази му черта се уравновесяваше от дълбоката му любов към съпругата и децата му.

Еди обаче не гледаше лицето му, което караше всички жени да въздишат. Беше втренчила поглед в цигулката, която носеше небрежно под лявата си мишница така, сякаш бе свикнал да носи музикален инструмент.

Той се присъедини към малкия оркестър, усмихна й се, вдигна цигулката и засвири. Еди седеше замръзнала на стола. Нямаше да бъде по-удивена, ако буря беше отнесла покрива на градската къща и бе разкрила небе, по което летят прасета с криле, отколкото да чуе съпруга си да свири Вивалди.

Той не следваше просто нотите. Гауан свиреше изящно и умело, сякаш бе правил това цял живот. Беше съвсем ясно, че ако пожелае, може да се мери с най-добрите музиканти в света.

И в същия миг тя разбра, че никога няма да пожелае.

Беше усвоил най-трудното от всички изкуства заради нея.

— Три години упорита работа — прошепна Лейла, навела се близо до ухото й. — Бедният Ведрине едва не откачи, когато го помолиха.

Когато и последната нота заглъхна, събралите се гости заръкопляскаха бурно. Лорд Гилкрист — баща на Еди, любим съпруг на Лейла, баща на Сузана и тъст и приятел на Гауан — се обърна към публиката и се поклони.

— С искрено съжаление обявявам, че херцог Кинрос свири за първи и, както ме уверява, за последен път пред публика.

Още аплодисменти.

Гауан пристъпи напред.

— Последните три години от живота ми бяха години на истинско щастие. Да науча изкуството на цигулката от гениалния мосю Ведрине с помощта на тъста ми, лорд Гилкрист, бе удоволствие за мен.

Още аплодисменти.

Гауан се поклони.

— Наистина ли няма да свириш никога повече? — запита глас от задната част на стаята.

Той се усмихна и погледът му се спря на Еди.

— О, ще свиря — каза. — Но ще се огранича до дуети със съпругата си.

Херцогиня Кинрос дори не помръдна. По бузите й се стичаха сълзи. Съпругът й даде цигулката си на по-малката си сестра и взе съпругата си на ръце.

— Моля, приемете нашите извинения — каза, наклонил глава на една страна и с усмивка на устни. — Моята херцогиня не се чувства добре.

И излезе от стаята.

Сузана сви рамене. Тъй като брат й й бе поверил скъпата си цигулка „Страдивари“, тя доближи лъка до струните и изсвири няколко ноти.

— Не мислиш ли, че е малко странно херцогът и херцогинята да напуснат партито? — запита Джейми, застанал до лакътя й. Кичур коса падаше над едното му око и това го правеше още по-привлекателен.

— Брат ми е такъв — обясни Сузана. — Луд е по снаха ми и не дава пет пари почти за нищо друго. Е, освен за племенницата и племенника ми, разбира се. Искаш ли да ти изсвиря нещо? — Копнееше да свири на цигулката на брат си.

Той отметна косата от челото си.

— Можем да изсвирим нещо заедно, ако ми дадеш цигулката си. Не съм така добър като теб, но свиря прилично. Знаеш ли „Четирите сезона“ на Вивалди? Уча първата цигулка.

Сузана се усмихна лъчезарно.

— И аз работя по това! Мога да свиря и първа, и втора цигулка.

Застанаха с лице един срещу друг, двама млади хора, които не знаеха какво им носи бъдещето. Мелодиите на двете цигулки се преплетоха и нещо дълбоко в тях им прошепна истината. Някой ден дивото момиче с огненочервената коса щеше да върви по пътеката в църквата към младия мъж, чиито непослушни кичури непрекъснато падаха над очите му.

Години по-късно двамата щяха да си припомнят този дует. А сега, дори на възраст единайсет и тринайсет, чуваха далечното ехо на музиката, която щяха да свирят през годините.

Горе, в спалнята на херцога, Еди не можеше да спре да плаче от щастие.

— Правиш ме толкова щастлива — каза тя накрая. — Даде ми вече всичко, което исках.

Гауан целуна мокрите й бузи, отми сълзите с целувка.

— А ти си всичко, което някога съм искал — прошепна.

Техният дует в онази нощ беше тих и мълчалив… С течение на времето децата им свикнаха с преплитането на мелодиите на цигулката и виолончелото. И четирите им деца свиреха съвършено, едното стана най-добрият цигулар в Европа и само едно от момичетата им твърдеше, че мрази музиката.

По онова време тя бе на четиринайсет, което говори само по себе си.