Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (41)

Глава 41

Еди се събуди объркана от рева на бушуваща вода. Едва после осъзна, че не е сама. Лежеше на една страна, с гръб към мъжа, който я беше прегърнал през кръста. И тя инстинктивно разбра, че ако помръдне, ще го събуди.

— Дори не си го помисляй — каза сънено Гауан и ръката му се вдигна нагоре и обхвана едната й гърда. — Ммм. Мисля, че това е любимата ми част от тялото ти.

Тя се засмя.

Ръката му се плъзна по-надолу.

— Разбира се, това също ми харесва. — Хвана нежното място между краката й, ръката му бе топла и любяща. — Този пък е любимият ми начин да се събудя.

— Дамите и господата в благородните общества не спят заедно — отбеляза тя с весела нотка в гласа. — Това е за селяните, които трябва да се топлят през зимата.

Ръката му се бе върнала на гърдата й.

— Обожавам топлината на тялото ти. — После, сякаш прочел мислите й, каза: — Не мисля, че искам да спя сам в леглото, Еди. Тези безкрайни часове, в които яздех от Високите земи към дома в дъжда, когато паднах в канавката и трябваше да търся друг кон…

— Когато изкачи кулата в мрака и в дъжда! — каза тя и се обърна с лице към него. Дори само споменът за това извика пак страха. — Едва не те изгубих. — Целуна най-голямата синина, онази на рамото му.

— А аз мислех, че съм те загубил — каза той и я притисна към себе си. — Бях така ужасен. Така уплашен, сякаш Луната щеше да падне върху Земята или Слънцето нямаше да изгрее повече.

Тя плъзна единия си крак между неговите и се зарадва на промяната в дишането му.

— Няма повече да изкачваш кули.

Той се усмихна щастливо и сърцето й заби радостно — никой никога не виждаше Гауан да се усмихва, освен нея.

— Знаеш ли какво е мотото на клана Маколи? „Опасността е сладка“. Хайде, отиди и се заключи в друга кула, Еди. Опасността е сладка. — Наведе се към нея и я целуна.

Тя се отдръпна след малко, пръстите й трепереха.

— Обичам те — прошепна.

Той отново я целуна.

— Ще трябва да свикнеш да спиш сам — каза тя след малко, шегувайки се, но едновременно с това и сериозно. — Не мога да пътувам непрекъснато с теб от имение на имение, Гауан.

Той сви рамене.

— Това означава, че няма да пътувам повече.

— Но аз мислех, че това е наложително!

— Премислих всичко по време на отсъствието си. Има няколко решения, които само аз мога да взема. Светът е пълен с интелигентни мъже. Бардолф ще надзирава всички управители. А ти ще надзираваш мен.

Еди се усмихна.

— Ваше благородие, да не би да казваш, че имаш намерение да работиш по-малко? Че можеш да отделиш на съпругата си повече време от отреденото за вечеря?

— Искам да бъда с теб — каза той и я целуна нежно по носа. — Искам да те слушам да свириш. И да те гледам. Искам да свириш за мен гола.

Тя се засмя на глас.

— Не мога!

Той изрази несъгласие и тя се озова по гръб, целувайки го страстно. След малко Гауан се претърколи, легна по гръб и я сложи да седне върху него, защото беше време да опитат всичко, което беше сънувал — сега, когато съпругата му бе така уверена в чувствеността си, както той в любовта си към нея…

По-късно Еди отиде до прозореца, следвана от Гауан. Той отметна косата й назад и я целуна по врата.

— Еди — прошепна, — сладка моя!

Тя направи гримаса, после каза:

— Гауан!

— Ммм?

— Реката — ахна тя.

През нощта Гласчъри се бе превърнала в бушуващ пълноводен поток, беше излязла извън коритото си и сега ги заобикаляше от всички страни. Реката беше разделена на две от кулата, после се съединяваше пак в едно, устремена към океана.

Но дъждът беше спрял — поне за момента.

— Представяш ли си — каза Гауан и отвори широко прозореца. Слънцето беше пробило облаците и водата долу блестеше така, сякаш хиляди златни суверена се криеха под повърхността й. — Няма да можем да излезем от кулата поне ден.

Еди ококори очи.

— В капан сме!

Гауан се подпря на перваза, по-щастлив от всякога.

— Слава на бога, че Бардолф е оставил шунка, хляб и чиния сладки, а още и пай с пилешко месо.

Но го интересуваше повече гледката пред него — кожата на Еди беше тъмна там, където бяха любовните ухапвания — пътеводна карта на любовта им. Обаче той нямаше нужда от карти, макар и да не си направи труда да й го каже. Учеше се от звуците, които тя издаваше при определени ласки, от начина, по който пръстите й стискаха рамото му, от тръпненето на тялото й в ръцете му…

Еди отново се облегна на перваза, омагьосана от бушуващата вода, която се плискаше в най-ниските прозорци на кулата.

— Не се надвесвай така — каза той. — Прозорецът е нисък и можеш да паднеш.

— Добре, няма — съгласи се Еди с усмивка.

Гауан, застанал зад нея, я прегърна през кръста и я дръпна от прозореца.

— Ще трябва да престанеш — каза тя и му хвърли дяволит поглед през рамо.

— С кое?

— О, да се опитваш да направиш така, че нещата да станат по твоя начин.

Ръцете му отново покриваха гърдите й.

— Имам идея — каза той и отново преметна косата й през едното рамо, за да я целуне.

— Да слушаш съпругата си и винаги да приемаш съветите й? И никога, по никакъв начин, да не й пречиш?

Херцог Кинрос не даваше обещания, които нямаше да може да спази.

— Имам по-добра идея — каза с копринен глас и притисна дупето й към слабините си.

— Гауан!

Беше удивително колко лесно бе за жената да изглежда скандализирана, заинтригувана, възбудена… И всичко това — едновременно.