Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (36)

Глава 36

На Гауан му бяха необходими два дни да намери подходящ мъж, когото да назначи за мирови съдия. Цялото му същество копнееше да се върне при Еди. Обаче беше стигнал до заключението, че не може. Не още.

Беше отишъл при нея студен като лед, но започваше да се учи как да се превърне в мъжа, който тя заслужаваше. Щеше да намери време за нея, за брака им. Назначи и нов управител. Този беше млад, на неговата възраст всъщност. Щеше да прави грешки, но щеше да се учи от тях.

Имаше само още едно нещо, което Гауан трябваше да свърши.

Онази нощ се изкъпа старателно, изпитвайки към тялото си същото отвращение, с което беше напуснал замъка. Извика карета и малко след това потъна в мрака на „Дяволската купа“.

Никой в кръчмата нямаше представа кой е той. Беше оставил прекрасните си дрехи в замъка и носеше дрехите на обикновен човек. Беше дошъл без слуги, а кочияша беше изпратил в конюшнята, на топло при конете.

— Какво ще пиеш? — запита го кръчмарят и го изгледа с безразличие.

— Уиски — каза Гауан и си спомни как косата на Еди грееше, медножълта, на светлината на свещите. Отблъсна спомена. Това задимено място нямаше нищо общо с Еди. Чувстваше се така, сякаш се намираше на единия бряг на огромно езеро, а тя бе на другия.

След втората чаша уиски започна да му става все по-топло. И самотата се понасяше по-лесно със замъглено зрение.

— Знам кой си — каза изведнъж мъжът до него. — Ти си херцогът!

Той изсумтя.

— Приличаш на баща си.

Гауан се обърна. Тук имаше сервитьорки, разбира се. Бяха красиви. Момичета с румени бузи и приятен смях. Гърдите им бяха златисти на светлината на лампите.

Той се усмихна на най-хубавата. Тя беше може би на двайсет, не носеше брачна халка. Не че него го интересуваше дали е омъжена или не. Хрумна му, че се самонаказва, но бързо отблъсна неприятната мисъл.

Нямаше да се върне при съпругата си, докато не опознаеше женското тяло така, както познаваше езерото.

Сервитьорката се приближи до него без никакво смущение, пробивайки си път през тълпата. Застана между изпънатите му крака, а от нея се носеше мирисът на бира и топла жена. Усмивката й беше весела и сластна.

Прокара ръка по бедрото му. Винаги си беше казвал, че нито една жена няма да устои на титлата му и затова не може да се възползва от предложенията. Сега разбра, че мисленето му не е било правилно. Тази жена не знаеше нищо за положението му в обществото. Тя искаше само здравите мускули, които галеше. Усмихна му се още по-примамливо.

— Казвам се Елза — каза и плъзна пръсти още по-нагоре.

— Гауан. — Той се облегна назад и я остави да прави каквото поиска.

— Ти си от мрачните, нали? — каза тя тихо като въздишка. — Това ми харесва. Огромен и мрачен.

Пръстите й се плъзнаха към слабините му. Той инстинктивно протегна ръка и хвана нейната.

— Да, тук е обществено място и има много хора — каза тя и усмивката й стана по-широка. Той безстрастно отбеляза, че усмивката й няма нищо общо с титлата му.

— Искаш ли да се качиш горе? — наведе се тя и прошепна в ухото му. Едрите й гърди погалиха неговите. — Мога да се измъкна за малко. — Обърна глава да го целуне и той се отдръпна рязко.

— Без целувки.

— Може би ще успея да променя решението ти — изкикоти се Елза.

Той се изправи и я хвана за ръката.

— Какъвто бащата, такъв и синът — измърмори мъжът до него. Гауан го изгледа. Мъжът изсумтя. — Да, и той гледаше като теб. Да, и изражението на очите му беше като твоето.

Мъжът отново се наведе над чашата си, а Гауан последва закръгленото задниче на сервитьорката през тълпата.