Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (33)

Глава 33

Мина доста време, преди Еди да спре да плаче. Плачеше за брака си и защото бе наранила човек, който я обичаше. Или поне я беше обичал. Гауан се беше влюбил в нея, а тя дори не го знаеше.

Когато сълзите най-после спряха, се почувства толкова зле, че отиде в банята и повърна.

Върна се, все още трепереща, но с ясна глава, и седна на леглото да помисли. Не плачеше просто защото беше наранила Гауан, плачеше, защото беше влюбена в него. Беше се влюбила в него — може би между спирките по време на пътуването им — докато го гледаше как решава проблемите, как понася безкрайните описания за печените пилета, за да направи Биндъл щастлив, докато го наблюдаваше с какво изражение на лицето слуша музиката й, за която баба му казвала, че е загуба на време. Но въпреки това той уважаваше любовта й към виолончелото и беше променил графика на пътуването и…

И я обичаше.

На следващата сутрин се събуди с чувството, че е празна — като мидена черупка, чийто обитател е умрял отдавна.

Гауан беше прав — тя беше безполезна като жена и като съпруга. Трябваше да пие, за да получи оргазъм. Какъв живот можеше да бъде това? Беше възможно дори да се пристрасти към алкохола. Като да вземаш лауданум, за да постигнеш онова чувство, че се носиш във въздуха, за което говореше Лейла.

Отказваше да бъде тази жена.

Той беше прав и за Сузана. Детето я бе погледнало само веднъж и бе извърнало поглед. Едва когато Лейла се беше намесила, Еди бе разбрала, че иска да бъде майка за момиченцето. Но, разбира се, Сузана щеше да бъде по-щастлива с Лейла. Мащехата й знаеше съвсем точно какво да направи. Сузана не отблъсна нея, не, позволи на Лейла да я вземе на ръце. Поне не трябваше да плаче за това, че те двете се обичаха.

Истината беше, че не беше добра в онези неща, които правеха жената жена. Не само че й липсваха майчински инстинкти, но дори нямаше правилни такива, когато ставаше въпрос за интимност. Не знаеше какво не прави както трябва в леглото. Беше видяла на лицето му отвращение, когато беше отворила очи. Трепна само като си помисли за това.

Имаше нужда от половин бутилка шампанско, за да се отпусне и наслади на докосванията му. И беше готова по-скоро да се самоубие, отколкото да прекара часове в организирането на домакинството на Гауан, както всички очакваха от нея.

Стана бавно от леглото, мускулите на стомаха още я боляха от целия този плач. Дълбоко в себе си винаги беше осъзнавала истината. Музиката беше всичко за нея. Просто не беше разбрала каква болка щеше да й донесе това признание.

Баща й можеше да анулира брака. Той беше богат и имаше власт, можеше да накара всичко това да изчезне. Просто трябваше да му изпрати писмо и той щеше да дойде и да я отведе. Отново се бореше със сълзите, когато чу стъпки пред вратата. Пое си дълбоко дъх. Очакваше, че е Мери, но беше Лейла.

— Какво се е случило, за бога? — извика Лейла, втурна се вътре и затвори вратата след себе си. — Съпругът ти очевидно е заминал, много ядосан, за именията си във Високите земи. Цялата къща говори за това и е на крак, защото той никога не предприема нищо без Бардолф, а този път не го е взел със себе си. Взел е двама слуги, шестима коняри, адвокат и камериер, но всички мислят, че този път пътува с малко багаж и хора.

Еди преглътна мъчително.

— И аз си тръгвам, Лейла. Връщам се в Англия.

— Тръгваш си? Не можеш да си тръгнеш! Ти си омъжена, Еди. Не можеш да изоставиш съпруга си. Освен ако… — Присви очи. — Оказа се, че има някаква странна перверзия, нали?

— Не! Аз съм причината! — извика Еди. — Аз, не разбираш ли?

— Ти си перверзна? — запита Лейла с вид на много объркана. — Е, не можеш ли… Ние…

— Не — каза Еди едва чуто. Извърна се и се хвана здраво за нощното шкафче, докато не възвърна контрола си. — Не съм добра съпруга, Лейла. Не можем ли просто да си тръгнем? Гауан заслужава по-добра съпруга — такава, която да се радва на интимността, да не го лъже и да иска деца.

— Какви ги говориш? Излъгала си го? За какво? И как са намесени децата в това?

— Няма да бъда добра майка, както отбеляза той — каза Еди спокойно. — И не искам да управлявам замък, Лейла. Не трябваше да се омъжвам. Добра съм само в едно и двете знаем какво е то.

— Грешиш — каза Лейла и седна на дивана. — Ела и седни до мен, мила. Мисля, че баща ти отдаваше прекалено голямо значение на свиренето. Ти не си само музикантка.

— Гауан няма да се съгласи с теб. — Еди отново се бореше със себе си. Прехапа долната си устна и отказа да се поддаде, на самосъжалението. — Ще отида в Италия. Татко ще ме подкрепи, знам, че ще го направи. Ще приема друго име и ще започна да свиря сериозно и пред публика.

— Но, Еди…

— Взела съм решение — каза тя. Вече дишаше по-спокойно, нямаше опасност сълзите да потекат отново. — С брака ми е свършено, Лейла. Гауан се ядоса толкова много, защото се преструвах. А знаеш колко много мразя хората да се поддават на гнева. Макар че този път го заслужих.

— О, мила. — Лейла застана до нея, взе я в прегръдките си, сякаш искаше да я предпази от всичко на света. — Не е трябвало да се ядосва. Той е звяр. Трябва да се извини.

— Какъв ще бъде смисълът? Мъж, който крещи, просто ще продължи да го прави. Досетил се е, че съм ти казала, между другото.

— О, господи! Нищо чудно, че е ядосан.

— Предадох го. И то на единствения човек, когото няма да може да избягва. Защото ти ще отгледаш Сузана. Не мога да живея така, Лейла. Аз просто… Просто не мога да понасям да ми крещят така.

Лейла я притисна толкова силно, че едва не й причини болка.

— Не разбирам. Той те обича.

— Според него обича жената, за която ме е мислел. — Еди се освободи и подсмръкна невъзпитано. — Имаш ли носна кърпичка? Използвах всичките, които имах, и едва не разкъсах чаршафите през нощта.

— Време е за френската ми фуста — каза Лейла, обаче шегата беше подмината. — Не мисля, че Гауан ще те остави да си отидеш — каза секунда по-късно, след като даде на Еди кърпичка и седна на дивана до нея.

— Той вече не ме иска. Каза, че е направил грешка, като ме е купил, защото ще бъда ужасна майка. — Болката беше като нещо черно, пулсиращо вътре в нея. — И каза, че лежа безчувствена като палачинка в леглото.

— Казал е това? — Лейла скочи на крака, стиснала ръце в юмруци, самото олицетворение на отмъстителна гръцка богиня. — Как смее да говори такива ужасни неща, които са несъмнена проява на надменност? Та той дори не е англичанин! Трябва да бъде благодарен, че такава талантлива и красива жена се е съгласила да приеме ръката му! Трябва да ти бъде роб! Да не споменаваме зестрата и титлата ти. Баща ти ще го убие!

— Няма нужда от това. Но аз… Не мога да прекарам живота си, чувствайки се като нащърбена порцеланова чаша, Лейла. Камо ли като палачинка. Просто не мога.

— Баща ти ще се погрижи за това. Бардолф е истинска досада, но умее майсторски да организира нещата. Ще ни осигури карети почти веднага.

— Какви ги говориш? Няма нужда да идваш с мен! Сега трябва да мислиш за Сузана.

— И бездруго щяхме да заминем за Англия след няколко седмици. Просто ще го направим по-рано.

— Ами ако Гауан тръгне след нас?

— Като се има предвид, че е заминал за Високите земи, няма да се върне поне седмица. Предполагам, че няма голяма вероятност да се осъзнае на двайсет мили оттук, мисълта му да стане трезва и да разбере какво магаре е.

— Съдиш го прекалено сурово.

— Не, присъдата ми е съвсем точна. Баща ти много пъти е избухвал пред мен, но никога не се е опитвал да ми отнеме достойнството. — Лейла звънна със звънчето. — Ще оставим тази забравена от бога страна след себе си за нула време.

Еди погледна дивите си цветя с преплетените стъбла.

— Харесвам Шотландия.

— Почакай да видиш Южна Франция. Майка ми ме заведе там, когато бях още момиче. Така и не я забравих. Нямам търпение да отида там отново.

Но Еди поклати глава.

— Не, отказвам да си тръгна зад гърба на съпруга си като слугиня, откраднала сребърните прибори. Трябва да говоря с Гауан лице в лице. Ще пиша на татко и ще чакам да дойде да ме вземе. Сигурна съм, че дотогава Гауан ще се е върнал.

— Баща ти може и да не обърне внимание на писмото ти, защото аз вече му писах, че съм тук — каза Лейла.

— Мила — каза Еди, — трябва да престанеш да флиртуваш с други мъже, защото разбиваш сърцето на съпруга си.

— Но аз никога…

— Това не е правилното поведение, макар и двете да знаем, че никога не би изневерила на татко.

Настъпи миг мълчание.

— Не съм сигурна, че харесвам тази нова Еди — отбеляза Лейла. — Първо ме накара да изхвърля пурите си през прозореца, а сега започна да раздаваш и брачни съвети.

— Ирония, нали? — каза Еди безизразно. — Слепецът води слепеца.

— Някой ден — каза Лейла и искреността й беше като музика, — ще срещнеш мъж, който ще те обича толкова силно, че веднага ще ти прощава всичко, дори глупостите. Този мъж ще промени мисленето ти по отношение на плътските удоволствия. Когато е добре… сякаш двамата стават един човек. Няма как, а и няма защо, да наречеш някого палачинка, защото двамата ще си говорите, без да произнасяте и дума.

Еди прехапа устни.

— Ако е така за теб и татко…

— Ние го забравихме — каза Лейла. — Но ще направя всичко, за да върна това. Права си, Еди. Аз разруших онова, което имахме.

— Той също носи вина. Трябва да се научи да не съди другите.

— Но ти обещавам, че двамата ще разговаряме. Наистина ще разговаряме. Сега имаме Сузана. Родители сме.

Изведнъж на Еди й стана безразлично, че Сузана не я харесва.

— Тя наистина има късмет, че ще бъдеш нейна майка — каза с усмивка.

— А ти ще й бъдеш леля — каза Лейла. — Известна, екзотична леля, която ще се омъжи за великолепен и нежен италианец — дори може би принц — и ще живееш в кула на хълм.