Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (32)

Глава 32

— Какво? — прошепна и осъзна, че пръстите й треперят. Сякаш през тялото й бе преминала светкавица. Отдръпна ръката си. — Нещо нередно ли направих?

Лицето му бе мрачно. Приятното усещане бързо се отцеди от тялото й.

— Стигна до оргазъм — каза той със странно накъсан глас.

Еди седна в леглото.

— О… Така ли? — Думите изглеждаха толкова немощни пред това, което се бе случило. Усещаше сладостно туптене в части от тялото си, за чието съществуване не знаеше до този момент.

Той стисна челюсти.

— За първи път ли ти беше?

Еди замръзна, осъзнавайки грешката си. Шампанското… удоволствието… Това беше като страшно безразсъдство. Кимна.

На лицето му се изписа първо недоверие, после гняв. Думите му бяха тежки като удари с чук.

— Тогава какво стана в другите три пъти.

Проблемът беше в това, че не можеше да си спомни какви бяха причините й. Тогава не го познаваше така добре. Не и както сега, след като бяха прекарали дни наред затворени заедно в каретата и тя го слушаше как търпеливо разрешава проблем след проблем.

— Не исках да стане така — каза накрая.

— Не си искала да стане така? Как би могла да ми обясниш, освен да кажеш, че си ме излъгала в момента, в който аз си мислех, че сме най-близки? Когато мислех… — Млъкна.

— Болеше — каза тя, опитвайки се да обясни, обаче не можа да продължи. Думите просто не й идваха наум. Притисна чаршафа към гърдите си и усети как сълзите напират в очите й. — Този път беше различно.

— Този път беше пияна. — Гласът му бе абсолютно безизразен. — Господи, Еди, никога не бих си помислил, че си лъжкиня.

— Не съм!

— Знаех, че нещо не е наред. Не е случайно, че усещах, че не те притежавам.

Като чу тези думи, дъхът заседна в гърлото й и тя възвърна донякъде здравия си разум.

— Не ме притежаваш — каза и усети как гневът се надига в нея. — Каквото и да правим в леглото, то няма нищо общо с факта, че аз съм отделен човек и принадлежа сама на себе си.

— Значи ще трябва цял живот да моля съпругата си да ми каже дали наистина й харесва, или просто се преструва?

— Това е жестоко. — Не беше в природата на Еди да спори. Не беше добра в разните видове битки. Реши да прибегне до метода, с който понякога обуздаваше баща си и който смяташе, че трябва да приложат в брака си той и Лейла. — Ако само поискаш да бъдеш разумен…

Гауан изръмжа, стана от леглото, отиде в най-тъмната част на стаята и застана с гръб към нея, очевидно опитвайки се да постигне контрол над гнева си.

— Мразя да чувам този твой тон.

— Кой тон?

— Този сладък тон, който има за цел да постигне мир. Ти си надменна, а не трябва да си такава. — Обърна се. — Излъга ме, а аз мразя лъжците.

— Бях просто… Бях девствена!

— И?

— Изпаднах в паника! — извика тя. — Болеше, а ти продължаваше и продължаваше и не знаех как да те накарам да спреш.

Той отметна глава назад и издаде звук, сякаш го бяха ударили силно в слънчевия сплит.

— А сега ми казваш, че съм ти се натрапил?

— Не! — Обаче бе така разтревожена, че правилните думи просто не й идваха наум. Отмести поглед, защото очите му мятаха мълнии… — Просто не можех… Непрекъснато мислех за това, какво очакваш, и че не мога да ти дам това, което искаш от съпругата си. Провалях се — каза го, защото трябваше да бъде казано. — Ти се опитваше така упорито и аз също се опитвах, кълна се, че се опитвах. Не исках да си помислиш…

— А аз опитвах толкова упорито, като някое животно! — Очите му продължаваха да горят. — И си решила, че предпочитам да бъда заблуден, вместо да ми кажат истината, независимо колко е трудно да бъде приета? Онова, което казваш, е, че не бих могъл да понеса истината. — Челюстта му отново увисна. — По дяволите, Еди. Как си могла да си помислиш това за мен?

— Не беше така! — извика тя.

Той се наведе и взе бричовете си, без да си прави труда с долните гащи.

— Къде отиваш? — запита тя с треперещ глас. Не можеше да му позволи да си отиде така. Плъзна се на пода.

— Да се разходя.

Тя пристъпи напред, но се спъна в чаршафа и едва не падна.

— Внимавай — каза остро Гауан. — Когато изпиваше прекалено много уиски, баща ми сядаше на трикрако столче, защото от него се пада по-безболезнено.

Еди си пое дълбоко дъх и уви чаршафа около гърдите си. Приятните ефекти от изпитото шампанско се бяха стопили.

— Не можем ли да поговорим? Наистина съжалявам.

— За какво да говорим? — Гауан закопча жилетката си, без да срещне погледа й. — Бях останал с впечатлението, че правя любов с теб. Че си с мен в този момент… Но очевидно съм се заблуждавал. Какво магаре съм! Бил съм глупак да ти повярвам. Бил съм достатъчно глупав да мисля, че е имало нещо специално в този момент.

Засмя се кратко и смехът му прозвуча като лай.

— Това е истинска, недостойна лъжа. Всеки път, когато от устата ти излезеше стон на удоволствие, аз се гордеех със себе си и мислех, че това между нас е съвършено. И мислех, че макар и да ми беше писала в писмото си, че радостите на плътта не те интересуват, аз успявам да те убедя в обратното.

— Не трябваше да се преструвам — каза Еди, кършейки ръце. Страхуваше се от празния му поглед повече дори отколкото от гнева му. — Но не те познавах достатъчно добре и намирах за смущаващо това, което ставаше в леглото.

— Е, сега вече се познаваме. И как да ти вярвам сега? — Грабна единия от ботушите си. — Искрена си само когато си пияна! — Думите му бяха гневни.

Еди се опита да измисли отговор, обаче не можа. Стомахът й се бунтуваше и изведнъж изпадна в паника, че ще повърне в краката му.

— Надявах се да се оженя за жена, която ще обича Сузана — продължи той. — И не подложих решението си на съмнение, когато ми писа, че не си склонна скоро да станеш майка.

Обу единия си ботуш и тропна, а звукът отекна като зловещо ехо в стаята.

— Ти ме предупреди, а аз не обърнах внимание. Няма кого да обвинявам, освен себе си, че сестра ми ще израсне в проклетата Англия.

Това й причини такава болка, че Еди вече не можеше да проговори. От гърдите й излизаха просто дрезгави звуци.

— Исках да бъда нейна майка, исках, исках.

Недоверието в очите му й причиняваше дори по-силна болка от гнева му. Той се обърна и започна да търси втория си ботуш.

— Щях да я обичам — каза Еди с треперещ глас. — Но Лейла беше там и… — По бузите й се стичаха сълзи.

Той сви рамене.

— Погледнах те веднъж и изгубих способността си да мисля трезво. Отидох при баща ти и те купих, без да мисля повече, отколкото когато купувам кон.

Обу и втория си ботуш.

— После се провалих в леглото, без да споменаваме факта, че бях такъв задник, та не разбрах, че всичките тези стонове са били просто реплики на съпругата ми, актрисата. — Видя го как потрепери. — Казах ли ти защо не съм спал с жена преди брака?

Въпросът бе зададен с такъв гняв, че сълзите потекоха още по-силно по бузите на Еди.

— Имах странната идея, че честта изисква да бъдеш честен. Да съществува честност между съпрузите. Честност. И в мига, в който те срещнах, реших, че ти си този човек. По дяволите, дори се влюбих в теб…

Тя издаде неопределен звук и той вдигна поглед.

— Давай, наречи ме проклет глупак, защото съм такъв. Влюбих се в теб и реших, че ти си съвършената жена, макар сега да имам доказателства за противното.

— И сега не мислиш, че съм съвършената жена за теб? — Гласът на Еди трепереше силно, думите едва излизаха от устата й.

— Съвършена си в свиренето на виолончело. Всъщност единственото, което те интересува, е този проклет инструмент. Баща ти беше така добър да ми го каже, но аз не му обърнах внимание. Ти си омъжена за виолончелото, не за мен, а аз съм женен за жена, която трябва да се напие, за да извлече радост от интимността.

— Не е вярно — прошепна тя. — Аз… В началото ми харесваше. Знаеш, че е така. И се омъжих за теб. — Погледът й обходи лицето му, търсеше онази топла искра, която винаги присъстваше в очите му, когато я гледаше. Винаги беше усещала, че я иска… да, че я обича.

Топлината отсъстваше.

— Каза, че ме обичаш! — извика тя, мразеща гласа си и това, как звучеше той, молбата в него. — Обичта не може просто да изчезне.

— Обичам жената, чийто образ съм създал в ума си — каза той рязко. — Жената, която ми говореше, но аз не обърнах внимание. Ти ми каза, че не искаш да бъдеш майка, но аз сляпо реших, че ще промениш природата си заради мен. Бях така пиян, както баща ми след много бутилки уиски, но пиян от продукт на моето въображение.

— Недей! — извика Еди и се разрида. — Моля те, не говори такива неща.

— Просто признавам истината. — Изведнъж доби изтощен вид, кожата се опъна по скулите му. — Вината е толкова моя, колкото и твоя. Аз избързах с брака ни, не бяхме се опознали истински и сега и двамата трябва да живеем с последиците. И най-лошото, провалих се в това, което смятам за най-важно.

Облече сакото си.

— Трябва да преосмисля гледната си точка към света. Въпрос на приоритети. Мога… всичко ще бъде наред. — Думите излизаха от устата му студени, падаха тежки като камъни.

— Гауан! — Тя вложи всичките си чувства в гласа си.

Той отиде до вратата, като я остави да стои в средата на стаята.

— Драмата не ти отива. — Гласът му ставаше все по-студен и по-твърд. — Баща ми ме предупреди, знаеш ли. Каза, че има два вида жени — едните, които вземат и дават удоволствие, и съпругите, които лежат безчувствени в леглото.

По лицето на Еди се стичаха сълзи и замъгляваха зрението й.

Гауан беше отворил вратата, но после, в последния момент, внезапно се обърна и се върна в стаята. Тя трепна, но той само взе книгата, която лежеше върху нощното шкафче. На лицето му бе изписан силен гняв. И не само гняв.

Приличаше на крал воин, предаден от собствените си хора. Като Цезар, когато приятелят му Брут вдигнал камата, за да я забие в гърдите му.

— Какво има? — запита тя, а цялото й тяло бе сковано от страх.

Той се обърна бавно към нея.

— Не съм единственият, който знае, че не съм успял да ти доставя удоволствие в леглото, нали?

Кръвта се отдръпна от лицето на Еди, заля я вълна на вина.

— Казала си на лейди Гилкрист. Всъщност описала си й недостатъците ми в писмото си, нали?

— Не съм разкрила никакви подробности — каза Еди тихо. Гласът й бе просто задавен шепот.

Той изруга. После:

— Как си могла да го направиш! Как можеш да кажеш на някого какво става в леглото ни? — Дори не викаше, но студеният гняв бе дори още по-лош. Имаше студено приемане на предателството в очите и гласа му и това разкъсваше сърцето й.

Риданията се надигнаха в гърлото й.

— Не исках да стане така! — Втурна се към него и обви врата му с ръце. — Лейла ми е като майка. Моля те…

Гауан свали ръцете й и отстъпи назад.

— Казала си на жената, която ще отгледа сестра ми, че съм ти причинил болка в леглото. Казала си на съпругата на един от управителите на Английската банка, че е трябвало да се преструваш, че изпитваш удоволствие… защото не съм могъл да приема истината. — Оголи зъби и последното изречение излезе от устата му като ръмжене. — Върви по дяволите. Отне мъжествеността ми и ме направи за присмех!

Еди се тресеше от силни, неконтролируеми ридания.

— Гауан, не! — молеше го тя. — Лейла няма дори да спомене за това.

— Лейла вече го направи. — Лицето му бе като на дивак, но гласът — леденостуден и спокоен. — Мащехата ти беше така любезна да ми даде книга с поеми за правенето на любов. Помислих си, че е странно. Сега разбирам, че се е опитала да ми даде урок какво да правя със съпругата си в леглото.

Краката на Еди се огънаха и тя падна на колене пред него, раменете й се тресяха, косата падаше над лицето й.

— Моля те, не ни причинявай това! — молеше със задавен глас. — Обичам те. И съжалявам.

— Аз също — заяви Гауан.

После излезе.