Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (31)

Глава 31

Еди свиреше тиха и бавна мелодия. Той чу звуците още докато се изкачваше по стълбите.

Започна да се изкачва по-бързо, подтикван от чувството за вина. Тя го чакаше поне от два часа. Може би дори три. Не помнеше кога Бардолф го бе запитал за първи път дали не е готов да приключи работа за деня.

Такъв бе животът на благородника. Тя трябваше просто да се научи да го понася, както го понасяше той. Алтернативата — да бъде безотговорен като баща си — беше немислима.

Тя вероятно щеше да бъде ядосана. Дамите не са щастливи, когато плановете и уговорките им се провалят. Влезе в спалнята и се закова на място. Стаята беше преобразена. Сините стени бяха украсени с висяща жълта коприна, която блестеше приятно на светлината на свещите. А свещите бяха по всяка повърхност — по масичките, върху камината, на масата в средата на стаята. Но осветлението бе ненужно, тъй като Еди не използваше ноти.

Очите й бяха затворени, мелодията бе толкова тиха и нежна, все едно тананикаше. Той слушаше, без да помръдва, с гръб към вратата, а звуците се издигаха и заглъхваха, сякаш излизаха от устата на гигант, като че ли всяка нота бе капка вода, част от поток, ромолящ върху скали.

После той пристъпи навътре в стаята. Извади книгата с поемите изпод мишницата си, сложи я настрани и седна на един от столовете. Еди не отвори очи, но беше сигурен, че знае, че той е там.

Музиката отми стреса на деня. Тя го пренесе в друг свят, далеч от цифрите, докладите и стоките и го дари с чувството, което изпитваше, докато ловеше риба в езерото. А онези бяха най-щастливите моменти в живота му…

Музиката също го правеше дяволски щастлив.

Въпреки проблемите им в леглото, двамата с Еди туптяха един за друг и напрежението между тях се усещаше ясно. Лъкът започна да се движи по-бързо по струните и той реши, че тя е засвирила друга, не толкова меланхолична, мелодия.

Тя вдигна лъка от струните и той каза:

— Тази мелодия алегро ли беше?

— Да.

— А първата бе ларго. Последната от Вивалди ли беше? — запита в опит да научи нейния език, езика на музиката.

Тя се усмихна лъчезарно.

— Точно така! Тази мелодия на Вивалди бе една от първите, които научих още като дете.

— Звучаха така, сякаш са написани от един и същи композитор — каза той. — А той сякаш се е опитвал да пресъздаде песента на птиците.

— Каква прекрасна мисъл. — Остави лъка и подпря виолончелото на стената.

Гауан веднага се изправи и протегна ръка към него.

— Внимавай! — извика тя. После отстъпи назад с извинителна усмивка, докато той прибираше виолончелото в калъфа му. — Обожавам виолончелото си. Не знам какво ще правя, ако бъде наранено.

Гауан си помисли, че тя говори за него като за човек. Наранено.

— Има ли разлики между едно виолончело и друго?

— Абсолютно. Моето е направено от Руджиери. С баща ми го смятаме за най-добрия производител на виолончела в света.

— Скъпо ли беше?

Тя назова сума, която накара челюстта му да увисне.

— За такава сума може да се купи къща в изискан квартал в Лондон.

— Затова и така се суетя над него и ето защо пътува в подплатен калъф.

— Трябваше да се досетя, когато Бардолф ми каза, че виолончелото пътува в отделна карета.

— Трябва още и слуга, който да го държи изправено по време на пътуване — каза тя и кимна. — Да си музикант, е скъпо хоби. Но предполагам, че поне известно време няма да пътуваме. — Вдигна поглед, очите й бяха засмени. — Трябва да те предупредя, Гауан, че мога да прекарам остатъка от живота си, като свиря на открито, в овощната градина. Толкова е тихо, чува се само ромонът на реката, а акустиката е чудесна. Това е всичко, което някога съм искала.

Всичко, което е искала?

Тя взе чаша шампанско и отпи.

— Мога ли да ти предложа чаша? Помислих, че можем да празнуваме нашето… Е, пристигането у дома.

Напълни чаша и за него. Той я прие, но я остави върху масата, без да опита виното. Обгърна врата й с ръка. Целуна я с отворена уста и вкусът й проникна дълбоко в тялото му. Вече имаше ерекция, напоследък бе винаги готов. Когато откъсна устни от нейните, защото се нуждаеше от въздух, тя трепереше в ръцете му и издаваше тихи стонове.

— Трябва да хапнеш нещо — прошепна той и обсипа с целувки врата й чак до малката ямка в основата на гърлото й.

Тя се отдръпна.

— Не.

— Не? — Какво отхвърляше — студената храна или вечерята като цяло?

В очите на Еди се четеше несигурност, затова той реши да я целуне отново.

— Не искам да следвам някакъв план — каза тя.

— А! — възкликна той, спомнил си първата им брачна нощ. Прегърна я още по-здраво, а едната му ръка се плъзна по гърба й и погали приятно закръгленото й дупе. — В такъв случай, моя лейди, имаш ли нещо против първо да си легнем, а после да вечеряме?

— Мисля, че трябва да изпиеш шампанското си — каза тя. Обърна се, взе чашата си и отпи.

Гауан не обичаше шампанско. Не можеше да си представи защо някои го харесват, но пък той имаше подобни чувства към алкохола въобще. Взе чашата си и отпи.

Еди взе бутилката и отново напълни чашата си. Той я гледаше и се чудеше. Изглеждаше, че не е единственият, който има планове за интимната част от вечерта. После мислено сви рамене. Ако имаше късмет, нейният план щеше да се окаже по-успешен от неговия.

Когато се обърна към него, очите й блестяха от алкохола.

— Реших, че може да посвиря за теб. Искам да кажа, само за теб, тъй като не можа да бъдеш с нас през следобеда.

— Ще се радвам.

— Но забравих и ето, че виолончелото ми е вече в калъфа.

— Ще бъда щастлив да го извадя оттам.

— Благодаря ти — каза тя, усмихна се лъчезарно и пресуши втората си чаша. Или може би беше третата? Погледна бутилката, но стъклото не бе прозрачно и не можеше да каже докъде е пълна. Икономът я беше отворил преди около три часа.

Еди приготви стол, а той извади виолончелото от калъфа. Тя му посочи дивана.

— Седни там. — Той седна.

— Забрави си шампанското! — възкликна тя. Подаде му чашата и осъзна, че нейната е празна.

Той стана и хвана ръката й, когато тя се протегна за бутилката.

— Недей. Моля те, недей. — Изруга мислено, като чу умолителната нотка в гласа си. Бракът го превръщаше в дете, молещо за онова, което не може да има.

— О! — възкликна Еди. И после: — Мислиш ли, че вече съм замаяна?

— Абсолютно.

Тя седна на стола и протегна ръка към виолончелото.

— Добре. Упс! Ще го подържиш ли за момент?

Той вече се беше изправил. Дървото бе гладко като коприна под пръстите му — гладко като кожата на Еди.

Той я гледаше, а тя развърза халата си и го захвърли настрани. Под него носеше тънка нощница, обточена с дантела на деколтето, ръкавите и подгъва. Когато седна, в нощницата се разтвори процеп и се видяха възхитителните й крака. Дантелата падаше от едната страна на бедрото й. Бедрото й бе закръглено, гладко и…

— Може ли да ми дадеш виолончелото? — Гласът й го извади от транса.

Той й го подаде.

Тя разтвори крака по-широко и той едва не се втурна напред и не помоли свиренето да бъде отложено. Но докато тя наместваше инструмента в правилното положение, той отново седна.

Тя вдигна срамежливо поглед към него.

— Никога преди не съм свирила така. За никого.

— Дяволски се надявам, че е така!

Усмивката й стана по-широка.

— Какво искаш да ти изсвиря?

— Нещо кратко. — Не можеше да престане да гледа разтворените й крака. Те бяха най-еротичното нещо, което бе виждал.

Еди винаги се преобразяваше, когато свиреше. Само че този път преобразяването беше двойно — веднъж заради музиката и втори път — заради него. Непрекъснато надничаше изпод полуспуснатите си мигли и дори когато пръстите й се движеха пъргаво по струните.

Докато слушаше, на Гауан му хрумна идея. Беше съблякъл сакото си още в кабинета, сега стана и започна да разкопчава жилетката си.

Тя отвори очи малко по-широко, но продължи да свири дори когато той издърпа ризата през главата си. И направи грешка, когато той се наведе, за да свали единия си ботуш.

Определено имаше впечатлението, че съпругата му харесва мускулите му. Затова отново се наведе, този път по-бавно, за да свали втория си ботуш и да навие чорапите си. Тя го гледаше… и вече не свиреше алегро.

Стаята тънеше в полусенки, тъй като някои от свещите догаряха, а светлината на деня си беше отишла, за да отстъпи място на поредната нощ. Гауан постави ръце на кръста си.

Еди вдигна лъка и последната нота прозвуча някак кратко. В настъпилата тишина, чуха леките почуквания на дъждовните капки по прозореца.

— Мили боже — каза той, разкопчавайки горното копче на бричовете си и срещайки погледа на Еди, — тази нота трябваше да звучи по-дълго, нали?

— Откъде знаеш? — Изглеждаше изненадана, но погледът й бързо се спря на ръцете му. Той разкопча още едно копче и свали малко бричовете си, показвайки мускулестия си корем.

— Това е мелодията, която свири заедно с баща си. — Беше запомнил нотите така, както помнеше цифрите.

— Помниш музиката така подробно, след като си я чул само веднъж?

Събу бричовете си, а с тях — и долните си гащи. Чувстваше странна свобода да бъде гол пред съпругата си. Никакви слуги. Само те двамата.

Еди стана и бутна виолончелото към него. Той го положи в калъфа му. Тя се обърна към огледалото и започна да вади фибите от косата си. Той се приближи зад нея и обхвана гърдите й с ръце.

Разкошната й коса се спусна по гърба и покри ръцете му.

— Господи, имаш прекрасна коса! — прошепна той.

Тя пусна фибите. Чу се тих звук, подобен на звън, когато се разпиляха по пода. Топлите й длани покриха неговите, тя се облегна на него.

— Няколко пъти съм се чудила дали да не я подстрижа.

— Никога! — възкликна той. — Обещай ми, Еди.

Тя се поколеба, смръщила силно вежди.

— А ако все пак пожелая да я отрежа?

Той я притисна силно към себе си. Не можеше да я притежава. Тя принадлежеше на себе си. Не можеше…

— Забрави какво казах. — Наведе глава и близна бузата й, откровено сексуална ласка. Разпери пръсти върху гръдта й. — Мога ли да те заведа в леглото, съпруго моя?

Тя се усмихна и срещна погледа му в огледалото.

— Да.

Докато казваше „да“ в точните моменти…

Откакто бяха женени, а времето не бе толкова много, бяха правили любов четири пъти. Гауан постави Еди по гръб с мисълта за този пети път. Трябваше да бъде различно.

По-добро.

Тя обаче почти веднага започна да извива тяло и да отблъсква ръцете му.

— Искам си шампанското — заяви. И после, след като бе седнала и държеше поредната чаша в ръцете си, го погледна през гъстите си мигли и каза: — Искам ти да легнеш.

— Какво?

Тя посочи.

— На леглото. По гръб. Ти си мой съпруг, така че…

Еди щеше да се засмее на израза на лицето му, ако той не беше толкова сериозен. Отново отпи от шампанското си с надеждата Лейла да е права. Главата й вече бе замаяна, което вероятно бе добре. Каза си, че просто трябва да се остави на течението. Да се остави на течението…

Но първо… Отначало помисли, че Гауан няма да го направи. Той обичаше да доминира и бе най-властният мъж, когото бе срещала. Но после той легна по гръб. Лицето му бе спокойно и безстрастно.

Тя допълзя до него и го целуна по устните.

— Не ми харесва изражението ти — каза. Да, шампанското определено помагаше.

— Какво искаш да кажеш?

— Понякога очите ти са празни. Сигурен ли си, че не искаш шампанско? Доста добро е.

Той присви очи.

— Не искам. — Думите му прозвучаха доста рязко и тя си спомни, че родителите му, самите те пияници, го бяха отвратили от алкохола.

— Добре — каза и остави чашата си. — Сега ще науча какво ти носи удоволствие.

— Какво ми носи удоволствие? — Подпря се на лакти. Гледаше я така, сякаш не вярваше на ушите си. — Всичко ми доставя удоволствие. Ако ми позволиш да те докосна, веднага се озовавам в рая.

На Еди й се искаше да не бе изпивала петата чаша, защото умът й не работеше както трябва.

— Е — каза, — добре тогава.

Той я побутна нежно.

— А какво, ако направим обратното?

— Обратното? — Прокара пръсти по мускулестите му гърди.

— Да научим какво доставя удоволствие на теб? — Тя изведнъж откри, че лежи по гръб, а той е приковал — само с едната си ръка — нейните две над главата й.

Гледаше го със смръщени вежди.

— Не ми харесва да бъда спъвана така.

— По дяволите! — Пусна я.

— Освен ако на теб не ти доставя удоволствие — каза тя, изведнъж усетила приятно вълнение.

Той вдигна глава.

— Не точно това искам да направя. Този път става въпрос за това, какво искаш ти.

— Точно така. — Еди кимна. — Трябва да ти давам указания.

Гауан седна върху петите си и загледа едновременно деликатното и съблазнително тяло на съпругата си. Трябваше да впрегне целия си самоконтрол, за да не се нахвърли върху нея и да започне да я целува навсякъде.

— Кажи ми какво да правя, сладка моя.

За негов ужас, очите й се напълниха със сълзи.

— Не знам. Забравих да питам. — После смръщи вежди. — Ти си ми първият, както знаеш.

Той взе лицето й в дланите си и я целуна просто защото не можеше да не го направи.

— Знам — прошепна. — Знам.

Консумирането на брака им бе един от най-значимите моменти в живота за него. Макар че щеше да е по-добре, ако не я болеше толкова.

Тя издаде долната си устна в толкова чувствен жест, че той не можа да се сдържи и я целуна отново. За известно време забравиха за указанията, но после той се върна на въпроса.

— Не знам — призна тя.

На устните му се оформи бавна усмивка.

— Ще експериментираме — прошепна. — Обичам да експериментирам. А и вече знам някои неща за теб.

— Така ли?

Той кимна.

— Харесва ти това. — Потри и двете й зърна с палци. Тя ахна. — Нали?

Тя като че ли не искаше да говори, докато той прави това, поради което той прекрати движенията и каза:

— Еди.

— Да — отговори тя, леко задъхана. — Това ми харесва. — Той наведе глава и… О, тя харесваше и това. Оказа се, че харесва всичко, с изключение на ласката на езика му под брадичката си. И буквално започна да му се кара, когато езикът му се плъзна по подмишниците й.

— Но на мен ми харесва — каза той с надебелял глас. — Миришеш толкова хубаво, като парфюм, това е най-любимата ми миризма на света.

— Уф! — извика тя и се отдръпна. — Престани!

Но експериментите трябва да са пълни, така че той просто продължи да я целува и постепенно се спускаше към корема й. После разтвори краката й и започна да целува нежното й място.

Беше я целувал там и преди. Но го правеше, за да се увери, че е готова за него. А сега не ставаше въпрос за него.

Ставаше въпрос за нея.

Всеки път, когато смущението заплашваше да я завладее, тя отблъскваше всякакви мисли и се оставяше на усещането за замаяност от шампанското. Онова, което Гауан правеше, й доставяше такова удоволствие, че дъхът излизаше на пресекулки от гърдите й. А после той сгъна краката й в коленете, което я направи толкова уязвима… И, о, господи, той можеше да види всичко, но не изглеждаше, че…

Чуваше се ръмжене, което идваше дълбоко от гърлото му. Тя му хвърли бърз поглед и видя, че интимните му части са все още изправени. Значи я желаеше, въпреки че правеше това с нея. За първи път се почувства празна, изпита нужда той да я запълни. Сложи длани на раменете му и го побутна леко, но той не й обърна никакво внимание.

През цялото време в краката й се събираше усещане и тя започна да ги мърда неспокойно, сякаш бе в плен на треска. Гауан прокара длан по корема й, спусна я надолу и… влезе с пръст в нея.

Тя извика и изви гръб. Не беше достатъчно и тя започна да го моли, а той пъхна и втори пръст в нея и направи нещо с езика и ръцете си, което я накара да отпусне ръце.

След миг я заля гореща вълна, сякаш бе пометена от прилив, който я погълна напълно и бе едновременно вълшебен и ужасяващ. Чу вика си, гласът й бе дрезгав и гърлен, и леко се уплаши.

Но не можеше да направи нищо. Не можеше да спре усещането. То се издигна от пръстите на краката й и я повлече в буря на сладка болка, която тялото й приветства. Когато стигна до края, тя се задъхваше, а лицето й бе мокро от сълзи.

Гауан отдръпна пръстите си и тя отново започна да трепери. Искаше още. Без да мисли, седна и протегна ръце към него. Във вените й звучеше песен и искаше да го дари със същото.

Видя лицето му.