Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (27)

Глава 27

Еди слезе от каретата, стиснала купената за Сузана кукла, и откри, че Гауан и свитата му я чакат пред замъка.

— Чувствам се така, сякаш сме се озовали в Средновековието — каза Лейла, след като също слезе от каретата. — Нали в онези времена завръщащият се херцог е бил посрещан от хората си, които са дотичвали от полето?

Еди гледаше как слугите му се тълпят около него.

— Предполагам.

Гауан бе сериозен, както винаги. Беше помогнал на Еди да слезе от каретата, но не бе говорил много. Сега стоеше мълчаливо с ръце на гърба. Тя имаше чувството, че й е ядосан, но не беше сигурна защо. Когато я бе запитал за месечния й цикъл, му бе казала истината. Ако я беше помолил, щеше да го пусне в леглото си.

Но той не беше помолил.

В този момент всички слуги, скупчени около него, искаха да кажат по нещо. Гауан вдигна ръка.

И стана толкова тихо, че Еди можеше да чуе песента на птиците.

— Представям ви херцогиня Кинрос — каза Гауан. Говореше тихо, но авторитетно. — Тя е ваша господарка. Уважавайте я така, както уважавате мен, подчинявайте й се, както се подчинявате на мен, и я обичайте, както обичате мен.

Последваха реверанси и поклони.

— Благодаря ви! — извика Еди. Местеше поглед от лице на лице и изпитваше чувство на безпомощност. Струваше й се, че никога няма да опознае всичките тези хора, с които щеше да живее под един покрив. И което бе дори повече, ако не убедеше Гауан да се откаже от навика си да допуска слугите си в спалнята и трапезарията, те всекидневно щяха да влизат и излизат от живота й.

Бардолф пристъпи напред.

— От името на вашите хора, ваше благородие, ви приветствам с добре дошли в замъка Крейгивар.

— А! — възкликна Еди, очарована да види кокалестите колене на Бардолф да се подават под полата. — Благодарна съм за топлите ви чувства.

— Сега ще ви представя на работещите тук. Икономката, мисис Гризли. — Мисис Гризли беше много висока жена, а зъбите й бяха така огромни, че като че ли тракаха в устата й, когато говореше. Тя не приличаше на човек, който има нужда от постоянен надзор, но Еди беше твърдо решена да пази преценките си за себе си.

— Вече познавате мистър Райлингс, мистър Биндъл и главния готвач, мосю Морней — продължи Бардолф.

— Добър ден — каза Еди.

— Кухненските работници — обяви Бардолф.

Група от двайсет души пристъпи напред.

Настъпи кратко затишие, докато икономът събере групата камериерки, за да ги представи наведнъж. Еди погледна Гауан и едва се сдържа да не потрепери. Усещаше странна отдалеченост между двамата, но в същото време…

Нито една жена не би могла да погледне Гауан, без да пожелае да го целуне. Той притежаваше такъв животински магнетизъм, че дори само походката му подсказваше на жената, че може да й доставя удоволствие с часове.

— Еди, къде е новата ти дъщеря? — запита Лейла. — Баща ти няма да бъде щастлив, ако тя се окаже игра на въображението на херцога. Нито пък аз, защото съм й купила подаръци.

— Къде е Сузана? — запита Еди, обръщайки се към Гауан.

Гауан вдигна пръст. Бардолф веднага му обърна внимание.

— Сестра ми.

Настана раздвижване в задния край на тълпата и друга група пристъпи напред.

— Мис Петигрю, гувернантката — обяви Бардолф. — Алис, Джоан и Мейси, детегледачките. Мис Сузана.

Мис Петигрю бе доста едра и облечена от главата до петите в безупречно колосани ленени дрехи. От двете й страни бяха трите детегледачки, облечени в подобно облекло. Малко по-настрани, със скръстени на тесните гърди ръце, стоеше дете, облечено изцяло в черно, подобно на малко гарванче до четирите извисяващи се над него бели щъркела.

Бардолф ги повика с жест.

— Мис Сузана, можете да поздравите херцога и херцогинята. — В гласа му се долавяше груба нотка.

Лейди Сузана преви коляно в слабо подобие на реверанс. Посрещна Гауан със смръщени вежди, което явно не бе изненада за него.

— Сузана, това е съпругата ми, херцогиня Кинрос — каза той.

Детето изгледа и Еди със смръщени вежди. Червената коса бе като пламък около лицето й и бе в пълен контраст с дрехите й. На Еди й хрумна, че макар Сузана да бе облечена в черно от обувките до панделката в косата си, Гауан не носи траур за майка им. Наистина, не го беше виждала в черно.

— Приятно ми е — каза Еди.

Гауан скръсти ръце на гърди.

— Направи реверанс, ако обичаш.

Сузана отново подви колене.

— Прилича на теб! — възкликна Еди.

— Не, не приличам на него! — отговори Сузана, проговаряйки за първи път. Беше учудващо как толкова малко дете можеше да вдъхва респект. Семейна черта, предположи Еди.

Еди хвърли на Лейла поглед, в който се забелязваше лека паника, а тя й прошепна в отговор:

— Наведи се, за да не трябва да гледа нагоре към теб.

Еди клекна и й подаде куклата, която носеше чак от Лондон.

— Донесох ти подарък.

За миг и двете гледаха куклата. Тя бе много стилна дама с руса коса и рокля, обточена с истинска коприна. Сузана не протегна ръка към куклата. Вместо това погледна Гауан.

— Тя моя сестра ли е? — запита и посочи Еди.

— Тя е новата ти майка — заяви Гауан. — И дамите никога не сочат с пръст.

Сузана вирна брадичка.

— Исках сестра. Казах ти. Казах, че искам сестра. Нямам нужда от майка. — Гласът й се извисяваше все повече с всяко изречение. — Казах ти да ми доведеш по-малка сестричка.

— А аз ти отговорих, че не мога да ти доведа сестричка. — Гауан очевидно бе на път да изгуби непоклатимото си спокойствие.

— Нямам нужда от майка, защото вече имам гувернантка и детегледачки — каза момичето, като се обърна отново към Еди, която бе замръзнала на мястото си. Направи крачка към детето и вече бе толкова близо, че виждаше луничките по носа му.

— Съжалявам — каза Еди доста непохватно. — Аз със сигурност не искам да заменя майка ти.

Очите на Сузана помръкнаха.

— Никой не може да замени майка ми, защото е мъртва. Няма я. Не те харесвам. А куклата е грозна. — Побутна я с пръст.

Еди пазеше равновесие на върховете на пръстите си и побутването на Сузана го наруши. Тя политна назад и се приземи по дупе върху чакъла. Беше така изненадана, че не помръдна, макар краката й да бяха протегнати пред тялото, което въобще не бе изискано.

Заобикалящите ги слуги започнаха да мърморят. Вероятно не бяха наблюдавали такава интересна семейна драма от смъртта на стария херцог насам. Без да споменаваме, че виждаха женски глезени, пък макар и обути в дантелени чорапи.

— Сузана! — извика Гауан. Наведе се и помогна на Еди да се изправи.

В същия момент мис Петигрю пристъпи напред и сграбчи момиченцето за лакътя с едната ръка, а с другата го удари здравата по дупето.

— Ще се извиниш веднага! — изсъска. Бузите на гувернантката бяха поруменели, тя беше толкова ядосана, че очите й бяха потъмнели от гняв.

— Това стана случайно — намеси се Еди, защото не й хареса, че удариха детето толкова силно, че малкото му телце политна напред.

— Не, не беше! — отговори Сузана. Гласът й бе силен и ясен. — Нямам нужда от майка и му го казах! Не те харесвам. Можеш да се върнеш там, откъдето си дошла. И да вземеш грозната кукла със себе си. — Опита се да се изскубне от гувернантката, но не успя.

Гауан пристъпи напред. Очите му мятаха мълнии.

Еди бързо пристъпи пред малкото момиче.

— Очаквам, че много съжаляваш, задето нарани чувствата ми, нали?

— Не.

Но нещо в погледа на Еди вероятно повлия на Сузана.

— Съжалявам — каза тя кисело.

— Ако не искаш куклата, сигурна съм, че някой тук все има малко момиченце, което ще я иска. — Еди отново й подаде куклата.

Погледът на Сузана се премести от златистата коса на куклата към лицето на Еди.

— Не я искам — каза твърдо. — Можеш да я изхвърлиш.

Еди се изправи и подаде куклата на Бардолф. Чувстваше се така, сякаш я бяха ритнали силно в стомаха.

— Еди, ще ме представиш ли на мис Сузана, моля? — запита тихо Лейла.

— Сузана, това е скъпата ми мащеха, лейди Гилкрист. — Еди вложи в гласа си стоманена нотка. — Моля те, направи реверанс.

Сузана направи подобие на реверанс.

Лейла коленичи до нея, без да я е грижа за полите на роклята й.

— Здравей, Сузана.

Еди се бореше с острото си чувство за пълен провал. Погледна надолу, опитвайки се да види усмихнатите очи на Лейла и сладките й устни през очите на момиченцето. То бе отпуснало малко рамене.

— Здравей.

— Аз също ти донесох подарък, макар и да не е така хубав като красивата кукла.

В очите на Сузана проблесна предпазливо пламъче.

— Наистина ли?

Лейла кимна.

— Нещо, което обичах, когато бях на твоята възраст.

Сузана пристъпи напред. Лейла взе ръката й в своята.

— Какво е?

— Принцеса от тесто. Яла ли си някога сладкиш с мед и джинджифил?

— Не. Къде е?

— В каретата — каза Лейла и се изправи. — Да я потърся ли?

Мис Петигрю пристъпи напред.

— Съжалявам, че трябва да го кажа, но е време за урока по френски на мис Сузана. Тъй като се държа извънредно лошо тази сутрин — което, трябва да кажа със съжаление, не е нещо нехарактерно за нея — ще има двоен урок, последван от час упражнения, след което ще лежи върху дъска цял час. Стойката на тялото й е лоша.

Сузана хвърли на гувернантката поглед, който бе доста красноречив за възрастта й.

— Сузана! — изкрещя Гауан.

Смръщените вежди вероятно също бяха семейна черта, както и авторитетността, помисли си Еди. Но в същото време си помисли, че вижда късаща сърцето уязвимост зад смръщените вежди на Сузана.

Лейла каза много тихо:

— Еди.

Еди знаеше съвсем точно какво иска да й каже — че мис Петигрю не е подходящата гувернантка за детето. Ако Еди не я освободеше, Лейла сигурно щеше да го направи, макар да нямаше тази власт. Еди изправи рамене. Трябваше да поеме отговорност, защото сега това бе нейното домакинство.

— Трябва да си учтива с гувернантката си — говореше Гауан. — И с херцогинята.

Сузана направи два пъти своята версия на реверанс, но изглеждаше като коркова тапа, захвърлена във водата.

— Извинявам се, мис Петигрю. — Макар и само петгодишна, владееше до съвършенство безстрастния тон.

Мис Петигрю сведе брадичка в жест, който далеч не наподобяваше кимане, и се обърна към Еди.

— Както виждате, Ваше благородие, детето е доста разглезено. Не владее езици, не учи музика и няма никакво разбиране за това, какво е любезност.

Еди не мислеше, че Сузана е разглезена. По-скоро приличаше на човек, който много млад е научил, че е много по-добре да демонстрираш презрение, отколкото да плачеш. Еди беше съгласна с нея.

— Аз също не говоря френски — каза тя на мис Петигрю.

Мис Петигрю присви тънките си устни.

— Като дъщеря на херцогиня, Сузана трябва да владее отлично поне три езика. Като се има предвид спорното бащинство, поведението й трябва да бъде за пример. Както виждате, има да се върши още много работа.

След тази реч Еди нямаше нужда от подканяне от страна на Лейла. Погледна жената право в очите и каза:

— Мис Петигрю, благодаря ви за службата в семейството, но прекъсвам договора ви от настоящия момент. Бардолф, заеми се веднага с уреждането на въпроса. Дай на мис Петигрю щедро възнаграждение и безплатен транспорт докъдето пожелае.

Шокирана, гувернантката отвори уста, като че ли се канеше да спори, затова Еди я изгледа строго.

— Както казах — повтори тя, — щедро възнаграждение. Но няма да има препоръчително писмо.

Бардолф също изглеждаше изумен, но не каза нищо, а дръпна мис Петигрю настрани.

Сузана ококори очи, макар да не помръдна и да не произнесе нито дума.

— А сега, да потърся ли принцесата от тесто? — Лейла остави чантата си на земята, наведе се и взе на ръце малкото момиченце. Краката на Сузана изглеждаха тънки като на птиче до пищните извивки на Лейла.

Имаше дълъг миг, в който Лейла и Сузана се гледаха втренчено, после момиченцето се усмихна. Някои от зъбите му липсваха, което, странно, бе възхитително. Лейла се обърна към Еди и каза:

— Двете със Сузана ще намерим принцесата от тесто в каретата и веднага ще се върнем. — И се отдалечи, държейки Сузана като изключително ценна вещ.

Еди си пое дълбоко дъх и вдигна чантата на Лейла.

— Сега разбирам защо беше загрижена — каза Гауан и в гласа му се долавяше осъдителна нотка. — Очевидно не си свикнала с деца, но лейди Гилкрист е. Може би тя ще предложи решение на проблема Сузана.

Еди го гледаше втренчено. Нима току-що бе предложил да подари сестра си?

— Разделени ли са временно лорд и лейди Гилкрист? — запита той.

— Надявам се, че не.

— Може би ще успеем да убедим лейди Гилкрист да поживее тук известно време. — Такъв беше Гауан. Когато видеше разрешение на някой проблем, бързаше да се възползва от него.

Еди се съвзе и се обърна към детегледачките.

— Наистина ли имаме нужда от три жени за едно дете?

— Най-добрите имения имат поне по три детегледачки и гувернантка — намеси се Бардолф.

Еди го погледна и направи крачка назад.

— Коя от вас Сузана харесва най-много? — запита жените.

След известно колебание, напред пристъпи момиче с пълни бузи и сладки устни и каза с тревога:

— Името ми е Алис. Но не мога да кажа и дума на френски, Ваше благородие. Не говоря друг език, освен английски.

— Ще бъдеш главната детегледачка засега — каза Еди. — Сузана е все още в траур, така че чуждите езици могат да почакат. По-важното е да намерим учител по музика. Колкото по-малка започне, толкова по-добра ще бъде. — По този въпрос поне изпитваше абсолютна увереност в себе си. Тя самата бе започнала да свири на виолончело горе-долу на възрастта на Сузана.

Гауан имаше леко развеселен вид.

— Намери учител, който да може да преподава на детето — каза на Бардолф.

Детегледачките направиха реверанс и се отдалечиха. Бардолф даде знак да се приближат на група жени, облечени в тъмночервени рокли и снежнобели престилки.

— Камериерките на долния етаж.

— Добро утро — каза Еди.

Бардолф направи знак на друга група.

— Жените, които работят в краварника.

— Добро утро.

Последваха камериерките от втория етаж и други групи, и други групи… Последни бяха свинарите, чийто брой бе изненадващ.

— Много съм щастлива да се запозная с всички вас — каза Еди, когато й представиха и последната група. — Надявам се бързо да науча имената ви. — Всички се усмихнаха.

— Добро утро! — извика Гауан и последваха реверанси и поклони и това бе краят. — Има и други — каза й той. — Управителите и камериерите, стражата от кулите, пазителят на кулата и още, и още. Но могат да почакат.

Прекосиха вътрешния двор и се озоваха пред широко отворена и богато украсена с дърворезба дървена врата, а Еди пак не можеше да свикне с идеята, че трябва да се запознае с още хора.

— Пазителят на кулата? Коя кула? Видях няколко, докато се приближавахме с каретата.

— Ще те разведа из замъка и земите му, когато имам време. Пазителят на кулата отговаря за всички кули и е подчинен на главния градинар, който, естествено, е подчинен на Бардолф. Кулата, за която говоря, не е съединена със замъка и е построена през тринайсети век. Намира се насред ливадата, близо до реката.

— Звучи много романтично.

— Но не е — каза той безкомпромисно. — Тази кула представлява непрекъснат проблем, тъй като глупаците не могат да устоят и непрекъснато се катерят по нея. Преди две години едно момче падна и си пукна главата. Едва не умря. След това назначих пазителя, та никой да не я приближава.

Антрето бе толкова голямо, че в него спокойно можеха да се пекат на шиш четири или пет прасета и пак да има място за украсения с цветя и ленти кол, на който в Англия се танцува на първи май. Еди автоматично отбеляза, че акустиката трябва да е ужасна, като се имаше предвид, че таванът изчезваше в мрака някъде над главите им.

Бардолф веднага привлече вниманието на Гауан и го дръпна встрани. Лейла бе свършила работата си в каретата и ги бе последвала в антрето, а Сузана подтичваше след нея. Еди използва възможността да запита момиченцето:

— Знаеш ли къде е спалнята на брат ти?

— Не — отговори Сузана, което не бе изненада. — Ще трябва да запиташ нея. — Кимна с глава към икономката, мисис Гризли, която участваше в разговора между Гауан и Бардолф.

— Да се опитаме да я намерим сами. — Еди се заизкачва по огромното каменно стълбище, следвана от Сузана и Лейла. Като стигна горе, просто започна да отваря вратите една след друга.

— Харесва ли ти да живееш тук? — запита Сузана.

— Самотна съм. Майка ми е мъртва. — Сега в гласа й се усещаше повече жизненост.

— Моята също — каза Еди.

— Но ти си възрастна.

— Майка ми почина, когато бях само на две. Бях по-малка от теб.

— О! — Сузана помисли малко. — Твоята майка също ли падна в езеро и се удави?

— Не. Настина и хвана пневмония.

— Ти тъгува ли?

— Не помня, но оттогава непрекъснато съм тъжна. Иска ми се да имах майка.

— Майките не са толкова важни — каза й Сузана.

Еди се опита да не приема забележката й лично.

— Мисля, че майките са много важни — намеси се Лейла.

Следващата врата се отваряше към голяма спалня, но нямаше врати, които да водят към съседна баня и огромен гардероб.

— Изглежда, че е стая за гости — каза Лейла. — Да остана ли тук, Еди? — Стаята беше красива, декорирана в цвят на горчица от завесите до килимчетата.

Преди Еди да е успяла да отговори, Сузана каза:

— Можеш да спиш в детската стая, ако искаш. Мис Петигрю имаше легло там, но нали вече я няма… Обаче стаята е малка.

Еди инстинктивно трепна при идеята, но навреме се стегна. Лейла не подминаваше нито едно дете или бебе по улицата. Понякога отиваше на сутрешна визита в домове, където знаеше, че ще види деца. Разбира се, вече обожаваше Сузана и изглеждаше, че и Сузана я обожава.

— Харесвам малките стаи — каза Лейла. — Мисля, че са уютни, а ти?

Лейла не беше от хората, които пътуват с малко багаж, и бе взела със себе си три куфара, пълни с дрехи. Уют не беше точно думата, която Еди би избрала, за да опише предпочитанията й.

Спалнята на херцога се оказа малко по-нататък по коридора. Тук килимчетата и завесите бяха кафяви.

— Харесвам своята стая повече. — Малката сестра на Гауан се спря в средата на стаята с кръстосани на гърди ръце. — Тази стая не е хубава — заяви. — Лоша е и може би някой е умрял тук.

— В моя замък няма духове — каза Еди, отиде до една от вътрешните врати, която водеше към огромна баня с вана.

— Има три духа в кулата — каза Сузана. И след малко: — Ваната е достатъчно голяма да плуваш в нея. — За първи път изглеждаше впечатлена.

— А каква е банята към детската стая? — запита Лейла.

— Няма такава. Имам малка вана.

— Тогава тази вечер трябва да се изкъпеш тук — заяви Лейла.

Далечната врата, от другата страна на ваната, водеше към стаята на херцогинята. Тя беше синя. Всичко — завесите, килимчетата. Тъкмо забеляза, че таванът също е син, и влезе Гауан.

— Тази стая изглежда така, сякаш някой е повърнал небето — каза Лейла.

Сузана избухна в гръмогласен смях, а Гауан й хвърли смразяващ поглед.

— Слугите се справят много по-добре и по-бързо, ако всяка стая е в различен цвят.

Еди бе очарована от непретенциозността на мебелите.

— Предполагам, че синият цвят е бил любимият на майка ти?

— Нямам представа какви са били предпочитаните цветове на майка ми — каза Гауан. Лицето му беше непроницаемо. — Стаята бе обзаведена наново преди година.

— И ти даваше указания? Най-после открих нещо, в което не си добър — възкликна Еди, кой знае защо изпитала облекчение.

Той смръщи вежди и я изгледа.

— Може ли сега да видя принцесата от тесто? — запита Сузана. Подскачаше от крак на крак.

Лейла извади от чантата сладка, която бе по-голяма от дланта й.

— Ще оставим принцесата за след вечеря. Това е мъж от тесто, също сладкиш с мед и джинджифил. Дори трябва да го наречем джентълмен, защото има златни копчета и изключително елегантна шапка.

Сузана взе сладката внимателно.

— Мирише приятно. Какво да правя с него?

— За първи път ли виждаш мъж от тесто?

Сузана кимна.

— Изяж го.

— Да изям главата му?

— Аз винаги започвам от краката — предложи Еди.

Сузана не откъсваше поглед от Лейла.

— Но ако го изям, той ще бъде мъртъв.

— Не, ще бъде в стомаха ти — каза Лейла. — Има разлика.

— Мисля, че е по-добре да изям първо главата му — каза Сузана точно когато мълчанието продължаваше секунда повече от необходимото. — Така няма да разбере какво му се случва.

— Много мило — одобри Лейла.

Сузана се обърна и се качи на леглото.

— Тази стая не е красива — каза, загризала сладката. — Но леглото е хубаво. Моето мирише на слама, но твоето е меко.

— Вероятно дюшекът е пълен с пух — каза Еди.

Гауан прочисти гърлото си и Еди изведнъж усети ясно присъствието му.

Лейла ги погледна и каза:

— Обеща да ми покажеш детската стая, Сузана, любима. — И й подаде ръка.

Сузана слезе от леглото и двете излязоха от стаята, без да погледнат назад.