Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (26)

Глава 26

В минутата, в която слугата затвори вратата на каретата, Лейла запита:

— Какво, за бога, става с красивия ти съпруг? Ето, идвам да ви спася като някой сър Галахад. Разкажи ми всичко.

Еди избухна в сълзи.

Лейла я прегърна, обаче Еди бе сдържала сълзите си прекалено дълго. След малко Лейла каза:

— Мила, тази е последната ми носна кърпичка, така че трябва да спреш да плачеш. Освен ако не искаш да откъсна парче от фустата си. Ще бъда жестоко откровена и ще призная, че фустата ми е обточена със скъпа коприна от Аленсон, затова предпочитам да не я превръщам в носна кърпичка.

— Ще спра — обеща Еди и си пое дълбоко дъх.

— Кажи ми най-лошото — каза Лейла и отново я притисна към себе си. Заговори по-тихо. — Да не би да се оказа, че е перверзен? Да не те връзва за леглото или нещо подобно… Или дори по-лошо? Ако е така, ще те отведа веднага и никога повече няма да го видиш. Баща ти ще анулира брака още преди херцогът да е разбрал, че си си тръгнала.

— Не, няма никакви перверзни — каза Еди, съвзела се и отново контролираща емоциите си. — И не искам бракът ми да бъде анулиран.

— Разбира се, има перверзни, които аз с радост бих опитала — каза Лейла вероятно за да я окуражи. — Защо трябва да бъдем така сковани, все пак? Ако двама души искат да се впуснат в любовна игра и са в пълно съгласие, защо не? Никога не съм опитвала да убедя баща ти…

— Гауан не е перверзник!

— О, значи проблемът е по-обикновен? — Видът на Лейла издаваше огромно облекчение. — Нека позная. Той е чудо за пет секунди. Трябваше да взема от лекарството с мен. Тези огромни, здрави мъже…

— Напротив, точно обратното — прекъсна я Еди, хълцайки.

— Обратното? — Лейла смръщи вежди. — Моля те, не ми казвай, че се оплакваш от нещо, за което повечето жени просто мечтаят.

— Нещо не е наред с мен! — извика Еди, изказвайки най-тъмните си страхове. — Толкова много ме боли.

— Това вероятно означава, че съпругът ти е щедро надарен. Да видим… Би ли го сравнила с морков или тиквичка?

— Но… ти ми каза, че болката е измислица на старите жени. — Изхълца за последен път. — Мразя това. Просто го мразя. Чувствам се толкова глупаво и… И съм такъв провал…

Лейла я потупа по коляното.

— Скъпа, не исках да ти разкрия, че можеш да се чувстваш ужасно. Не исках да те отблъсна от идеята за брака.

— Но това щеше да ми помогне! — извика Еди. — А аз през цялото време се страхувах, че нещо не е наред с мен.

— Има нещо нередно. Какви ги говориш, какъв провал? Няма никакъв провал. След първата брачна нощ, братовчедка ми Мардж заключила вратата на спалнята си и не пуснала съпруга си цял месец. И дори след толкова време сексът пак не й носел радост.

— Срещала съм братовчедка ти и съпруга й — отбеляза Еди. — Възможно е да има повече от една причина за липсата й на удоволствие.

— Вярно е. Съпругът й е доста отблъскващ. Мислиш ли, че прозорците на каретата се отварят?

— Не. И не трябва да пушиш тук. Миризмата ще се просмуче в кадифето.

— Малко е прекалено, не си ли съгласна? — каза Лейла и побутна с пръст седалката. — Не че имам нещо против кадифето с цвят на мед. Но помисли какво ще стане, ако разлееш вино!

— Гауан не пие вино в каретата — каза Еди, чувствайки се още по-отчаяна. — Той непрекъснато работи.

— Работи? Върху какво работи? — Лейла бе извадила пилата си за нокти от чантата и се бе обърнала към прозореца.

— Какво правиш?

— Свежият въздух е добър за кожата — подхвърли през рамо. — Ароматът на шотландските диви цветя и мирисът на девствена гора. Не искаш да имаш петна и пъпки, нали? И бездруго си бледа като всяка девица.

— Вече не съм девица — възрази Еди, чувствайки се по-добре, след като сподели с някого. — Мислиш ли, че болката ще изчезне?

— Без съмнение. Ако не беше така, човешката раса отдавна щеше да е на изчезване. Не съм чувала обаче някой да е имал този проблем по-дълго от няколко седмици. И, повярвай ми, омъжените жени обсъждат този въпрос часове наред.

Прозорецът се отчупи и полетя назад.

— Не чух дори и звук, а ти? — запита Лейла.

Вътре нахлу свежият мирис на трева.

— Ароматът на дивите шотландски цветя е удивителен — каза Еди, загърна се плътно с шала си и загледа как Лейла вади пура от кутията.

— Ах, така е по-добре — каза Лейла след секунда. — Щеше да е чудесно да има и чаша шампанско, но още не е станало дори обяд. Човек трябва да спазва стандартите си. Е, мила, колко ужасно е?

Еди потрепери.

— Мила, това е ужасно. Хвърли ми една от допълнителните възглавници, можем да се настаним удобно.

Седалките бяха толкова подплатени, че бяха меки като легло. Еди се подпря в единия ъгъл, протегна крака пред себе си и ги кръстоса при глезените.

Мащехата й се настани по същия начин на срещуположната седалка.

— Значи определено изпитваш болки, но става все по-добре. Ето го и най-важния въпрос. Смъмряш ли остро Гауан всяка нощ, за да знае какъв късмет има, че въобще го допускаш до деликатните си женски части?

— Не. — Думата прозвуча в каретата с цялото отчаяние, което Еди изпитваше.

— Скъпа, наистина трябва да се развеселиш. Едва ли е краят на света и не сте първата млада двойка, която открива, че са несъвместими. — Лейла се понадигна малко и издуха дима към отвора, оставен от счупения прозорец. — Защо, за бога, не мъмриш съпруга си за, хм… идеалните му пропорции, например? Можеш да извлечеш удоволствие дори от нещастието.

— Всичко е толкова смущаващо. Мислех, че болката ще отмине.

— Не ми казвай, че той няма никаква представа. — Лейла изправи гръб дори още повече. — Това ли искаш да кажеш в писмото си, говорейки за моята тайна? Тайната не е за това!

Еди въздъхна. Дори не беше използвала думата тайна правилно.

— Тайната трябва да даде някакво облекчение на теб, не на него. Ако той те чука и теб те боли, трябва да виеш като котка в навечерието на Вси Светии, а не да го оставяш с погрешното впечатление, че ти доставя удоволствие.

— Предполагам, че може да се е досетил. Просто не ми се струва учтиво да му го кажа.

— Мъжете никога не са учтиви в спалнята. — Лейла махна с ръка и посипа пепел по цялата седалка. — Ние сме тези, които са винаги прекалено учтиви. И така, да обобщим. Не боли толкова много, колкото в началото. Редовно ли го правите вие двамата?

Еди поклати глава.

— Не и откакто дойде месечният ми цикъл, а оттогава минаха десет дни.

— И какво? О, не ми отговаряй. Изглеждаш така ужасена, както когато беше още дете и ти разказах как се правят бебетата.

— Каза ми, че идват от яденето на варен пудинг с лой!

— Е, не можех да ти кажа истината, нали? Дори в ранните дни на брака ми бях разбрала колко практичен и разумен човек е баща ти. Ти искаше да знаеш и трябваше да ти кажа нещо, за което той нямаше да има нищо против. От пудинга с лой се напълнява много. Дадох ти ясно да разбереш какво трябва да избягваш.

— Няма значение — каза Еди, втренчила поглед в обувките си. — Направих истинска бъркотия от брака си. Не искам да прекарам остатъка от живота си в издаване на фалшиви стонове. Просто не мога. И дори не се справям добре. Сама не си вярвам.

— Да се върнем към онова, което ми каза в началото. — Лейла захвърли пурата през прозореца.

— Лейла! А ако предизвикаш пожар?

— Загасих я. — Лейла посочи тъмно петно на пода. После го погледна по-отблизо. — Не ми казвай, че Негово благородие е застлал пода с килими.

— Така е.

Лейла се отпусна обратно в ъгъла.

— Значи херцогът продължава толкова дълго, че теб те боли.

— Той просто е прекалено голям.

Настъпи кратко мълчание.

— Мога да кажа нещо, но няма да го направя — каза Лейла с въздишка. — Никак няма да бъде деликатно.

— И откога това те спира?

— Остарявам. Чуй, мила, най-важното е, че сега боли по-малко отколкото първия път.

— Понякога, след като той продължава, ми се струва, че болката затихва. Но това не е единственият проблем, Лейла. — Еди се застави да го каже. — Тази малка смърт… С мен очевидно не се случва. И не мисля, че някога ще я изпитам.

— Чувстваш ли се добре?

— Понякога, но после всичкото удоволствие се стопява, когато си помисля за това.

— Повярвай ми, знам за какво говориш — каза Лейла с въздишка. — Спомням си безумните дни — или трябва да кажа нощи — преди да започна да мисля толкова много за бебета. Умът е враг на удоволствията в спалнята.

— И какво ще правя? Не мога да кажа на Гауан, просто не мога.

— Защо?

— Той никога в нищо не се проваля. Трябва да реша този проблем, защото провалът е мой.

— Няма провал — каза Лейла решително. — Не се осмелявай да обвиняваш себе си, защото това никога не е полезно в брака. Липсва ви романтика. Атмосферата на будоара. Бутилка шампанско.

— Той опита и това — каза Еди и сълзите отново се събраха в очите й. — Поръча вечеря в спалнята и сервира шампанско. Но слугите трябваше да влязат, за да донесат храната. И тогава, когато тъкмо започвах да се отпускам, слугите влязоха отново, за да отнесат чиниите. Чувствам се така, сякаш Бардолф непрекъснато кръжи в коридора. А когато Гауан прекара нощта в стаята ми, камериерът му влезе сутринта най-безцеремонно. Мразя това!

— Звучи така, сякаш се опитвате да бъдете интимни насред Хайд Парк — каза Лейла. — Знаеш ли, мила, през всичките години, в които те познавам, никога не съм те чувала да говориш така разпалено за нещо друго, освен за музиката.

— Гауан никога не е сам — продължи Еди. — Аз вече също никога не съм сама. Трябваше да заплаша, че ще уволня цялата му свита, ако ме прекъсват, докато свиря. Докато свиря, Лейла!

— Просто трябва да останеш със съпруга си насаме.

— Невъзможно е. Онзи ден си мислех, че той прилича на това да хвърлиш хляб във водата и да гледаш как се събират безброй рибки. Хората около него идват и си отиват по всяко време на денонощието. Разбираш какво искам да кажа, нали?

— Значи трябва да направиш промени в домакинството. Това не е толкова лесно, колкото да държиш слугите извън стаята си, но със сигурност може да бъде направено. Трябва просто да се намесиш.

— Той решава всеки проблем, когато се появи, в мига, в който му докладват за него — каза Еди. Беше неутешима. — Няма нужда от никого. Съвършен е във всяко едно отношение, Лейла. Мога да го намразя.

— Само че го обичаш — каза Лейла спокойно. — Имаш ли нещо против да изпуша още една пура?

— Да, имам! — каза Еди.

Лейла протегна ръка към кутията. Еди изправи гръб.

— Наистина имам! Мразя тези неща. И миризмата, полепнала по дрехите ми. Мразя и как мирише дъхът ти!

Лейла остана с отворена уста.

На Еди й се искаше да каже нещо, което да изглади нещата, обаче реши този път да не отстъпи.

— Няма да се извиня.

— Много добре — каза предпазливо мащехата й. — Има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш!

— Не. — После добави: — Поне в момента не мога да се сетя.

— Дъхът ми? — Лейла смръщи вежди и изгледа кутията с пурите, която държеше. — Това не ми харесва.

— И не би трябвало да ти харесва — каза Еди остро.

— Точно така. — Кутията полетя през прозореца. Чуха я как тупна на земята.

— Слава богу, че втората карета е на известно разстояние зад нас — каза Еди. — Можеше да удариш някой от конете.

— Ако искам да ударя някого, това е този Бардолф — каза Лейла и отново се наведе напред. — Не ми харесва как ме гледа. Сякаш съм някоя стара чанта, дошла да открадне добродетелта на младия принц.

— Почакай да разбереш какво мисли за мен. Наистина ли ще се откажеш, Лейла? Просто така?

— Започнах да пуша, за да дразня баща ти. Защо да продължавам сега, след като вече не живеем под един покрив? Но не искам да говоря за нещастния си брак. Трябва да научиш съпруга си да бъде романтичен.

— Предполагам, че мога да го помоля да ми подарява цветя — каза Еди, изпълнена със съмнения. — Това ли имаше предвид?

— Представи си Негово благородие херцога на едно коляно да ти подарява букет от виолетки, завързан с панделка. Как ще се почувстваш?

— Ще ми прилошее леко. Виолетките са от цветята, които украсяват погребенията.

— Много добре! — каза Лейла неодобрително. — Аз ще бъда очарована дори баща ти да ми поднесе букет маргаритки, които е свалил от някой ковчег.

— Ти писа ли му?

— Да. Съобщих му, че ще ти гостувам. Той не отговори, което не е изненадващо, защото не отговори и на първите ми две писма.

Еди въздъхна.

— Решихме, че ще трябва да се намесиш в домакинството на херцога — продължи Лейла — и да го научиш да пази личното ти пространство. Какво друго? Каза ли му какво ти харесва в леглото?

Тя поклати глава.

— Трябва да поемеш някаква отговорност в това отношение — посъветва я Лейла. — Мъжете обичат да имат указания. Не, имат нужда от такива. Майка ми го каза преди години и беше абсолютно права.

Еди се опитваше да си представи как дава указания на Гауан, когато Лейла изправи рязко гръб.

— Цял ден ли ще седим в тази карета? Струва ми се, че минаха поне два дни. — Изправи се и почука по тавана. Процепът се отвори.

— Да, Ваше благородие?

— Лейди Гилкрист! — извика Лейла. — Спри тази карета! Трябва да изпъна краката си.

— Много близо сме до границата на Негово благородие! — извика в отговор кочияшът. Конете не намалиха темпото.

— Границата на Негово благородие? — повтори Лейла и се хвърли на седалката. — Забеляза ли, че се държат така, сякаш съпругът ти е монарх?

— Защото за тях той наистина е монарх, Лейла. Буквално му целуват краката.

— И аз няма да имам нищо против да целуват краката ми. Знаеш ли, може да съм малко раздразнителна в следващите дни — каза Лейла, като барабанеше с пръсти по седалката. — Пурите ме успокояваха и в момента ми липсват.

— Можеш да викаш колкото искаш, стига да ги откажеш — каза Еди.

Лейла въздъхна.

— Точно така. Е, мила, ще подготвим сцената за една романтична вечер. Шампанско, цветя, поезия.

— Поезия?

— Аз сама ще дам указания на съпруга ти. Знаеш, че съм гледала всички романтични пиеси, поставени в Уест Енд през последните три години. Експерт съм.

— Не можеш да кажеш на Гауан какво сме обсъждали! — извика Еди.

— Никога няма да го направя — каза Лейла с вид на обидена. — Имай ми доверие. Хитра съм като лисица.

В този миг каретата се залюля силно, защото завиваше. Еди погледна през прозореца и ахна.

Пред погледа й се разкри замък като от вълшебна приказка. Беше изграден от светложълт камък, с цвят на октомврийска бира, кулите му бяха остри и назъбени и прорязваха небето, което бе толкова светло, че бе като обезмаслена сметана.

— Господи, надявам се, че съпругът ти има вътрешни бани — каза Лейла и се плъзна по седалката, за да може да гледа през прозореца. — Замъците имат гардероби, знаеше ли го? Предполагам, че тоалетните не са нищо повече от дупки, които се изтичат в рова.

— Няма ров — каза Еди. — Гледам флага.

— Мили боже! — възкликна Лейла, шокирана. — Погледни само колко е голям мечът на дракона. Това е или мания за величие, или ти наистина има от какво да се оплакваш.

Еди изгледа дракона с присвити очи.

— Да, наистина е прекалено голям.

— Нищо чудно, че херцогът се държи така авторитарно. Вероятно забравя, че е просто смъртен, всеки път, когато се прибира у дома. Мислиш ли, че когато слезем от каретите, ще засвири тръба?

— Надявам се, че не.

— Така става в пиесите, за които плащаш три пенита, когато принцесата се омъжва за свинар, който после се оказва крал — каза Лейла. — Свирят тръби, и то много. Кой би казал, че ще се омъжиш за такъв херцог? Нямам търпение да видя какви перли ще носиш. Сигурно ще са като тези на Клеопатра. Като се имат предвид размерите на този замък, Гауан трябва да ти дава по един диамант всеки път, когато стенеш от болка.

— Лейла!