Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (23)

Глава 23

Със спускането на здрача каретата се отби от пощенския път и пое по покрита с калдъръм улица, а Еди се събуди и откри, че е спала в прегръдките на Гауан. Каретата зави зад ъгъла и влезе във вътрешния двор на странноприемницата. Ръцете му продължаваха да я обгръщат, обаче той не се събуди, докато тя не го целуна.

Тогава той отвори очи, смръщи вежди и преди тя да е успяла да произнесе и дума, обяви, че никога не дреме, когато пътува.

Еди не каза нищо. Баща й имаше подобни убеждения — той беше сигурен, че никога не губи търпение.

„Куинс Армс“ в Палдън бе място, където бяха свикнали да настаняват благородници, придружавани от много слуги. Съдържателят ги заведе в частен салон, където Гауан целуна Еди някак разсеяно, а после седна да слуша доклада на слугата, който бе пристигнал тази сутрин от Шотландия.

Доклади!

Еди започваше да мрази дори думата.

Беше уморена от дългите часове, прекарани в каретата, и ядосана, че не се е упражнявала два дни. За свой ужас откри, че е готова да избухне в сълзи. Извини се, прибра се в стаята си и поръча да напълнят ваната с гореща вода. Мери се суетеше из стаята и цъкаше с език за това и онова — Бардолф не беше любимец на никого другиго, освен на Гауан — и на Еди й се прииска да излезе от ваната и да закрещи.

За нещастие, дори кисненето в гореща вода не я успокои и й беше трудно да си представи как ще издържи нов опит за правене на любов, да не говорим да му се наслади. Обзе я паника. Не беше успяла да му признае всичко, беше изгубила смелост, след като той й бе казал колко се радва, че е успяла да изпита удоволствие. И сега й предстоеше поредната нощ, в която щеше да се провали. Още една нощ, в която щеше да й се наложи да лъже.

— Мери — каза и гласът й изгърмя в стаята по-силно, отколкото беше възнамерявала, — искам лист хартия за писма и писалка, моля те.

— Мистър Бардолф е осигурил комплект материали за пътуване, Ваше благородие — каза Мери с леден тон при споменаването името на Бардолф. След като Еди излезе от ваната, Мери отвори красива кожена кутия, в която имаше всичко необходимо за писането на писмо.

„Скъпа Лейла“, написа Еди и спря. Разбира се, нямаше представа дали Лейла е все още при родителите си в Бъруик-ъпон-Туийд. Може би баща й беше прибрал съпругата си? Въздъхна, спомни си лицето му и реши, че ще е много по-лесно някой от слугите да намери Лейла в къщата на родителите й.

Искаше да покани мащехата си да посети замъка. Бъруик-ъпон-Туийд беше на границата с Шотландия, така че пътуването нямаше да бъде ужасно дълго. Но колко настоятелна и спешна да направи молбата си? Не можеше да опише в подробности случилото се с нея. Накрая написа кратко писмо: „Моля те, погостувай ми. Моля те, Лейла. Помниш ли тайната, на която ме научи? Имам нужда от теб. С любов, Еди“.

По-късно, когато двамата с Гауан седяха в частната трапезария на странноприемницата, обслужвани от Биндъл, Еди извади писмото.

— Мащехата ми е отседнала при родителите си в Бъруик-ъпон-Туийд, затова й писах с молба да ни погостува в Шотландия.

Гауан не показа никакво раздразнение от бъдещата визита на мащехата й. И защо да показва? Той прекарваше всеки час, когато не спеше, с Бардолф, Джелвс и останалите от антуража си. Освен ако не помолеше да ги оставят насаме в каретата, времето, което прекарваха заедно, се свеждаше до храненето и посещенията му в стаята й през нощта.

— Ще изпратим напред слуга — каза Гауан. — Ако тръгне веднага, ще бъде възможно мащехата ти да пътува с нас, ако реши.

— Не можем да изпратим някого сега, Гауан, нощ е!

— Трябва да дадем на мащехата ти време да обмисли поканата ти — заяви Гауан. Вдигна пръст и един от слугите изтича вън от стаята и се върна с Бардолф, който успя, без никакви думи, да създаде впечатлението, че е абсолютно егоистично от нейна страна да изпрати писмо в този час.

Еди изгледа мустаците му и прехапа устни, за да не издаде, че решението е на Гауан. Реши да не дава на Бардолф да изпита и най-лекото задоволство.

Загледа го как излиза от стаята с писмото в ръка и надеждата отново се възроди. Лейла щеше да й помогне по въпроса за малката смърт. Сигурно имаше някакъв трик.

 

 

Гауан изпрати камериера си да си легне, облече халата си и прекоси коридора, за да влезе в стаята на Еди. Но се спря с ръка на бравата. Вече беше толкова възбуден, та му се струваше, че от кожата му се излъчва невъобразима горещина.

Не можеше да отиде при нея така, като животно. Изяждан от плътска страст, опиянен от самата мисъл за нея. Отиде в банята и сключи ръка около пениса си. След малко отново облече халата си. Дъхът му все още бе заседнал в гърдите, все още изпитваше глад, но се владееше по-добре.

Когато затвори вратата след себе си, откри, че Еди спи, заровила глава в ръцете си, с коса, разпиляна по възглавницата. В стаята беше тъмно, ако се изключеше единственият лъч лунна светлина, който се процеждаше през тежките завеси и играеше по затворените клепачи на съпругата му, придавайки им златист оттенък. Съблече халата си, плъзна се под завивките и я прегърна.

— Гауан? — запита тя секунда по-късно с дрезгав глас, изразявайки протест.

— Спа цял следобед — прошепна той и я целуна леко по бузата. — Събуди се да си поиграем.

Тя се прозина и легна по гръб, а нощницата се изпъна по пищните й гърди. От устните му излезе неволен стон.

— Толкова си красива, Еди. — Наведе глава да я целуне, но тя го отблъсна.

— Не през нощницата — каза. — Снощи ми беше доста неприятно да спя с мокра на места нощница.

Имаше смисъл, макар забележката й да бе малко студена.

Еди издърпа нощницата през главата си. Лъчът лунна светлина затанцува по едната й гърда, спускайки се до извивката на талията й.

Желанието разкъсваше тялото му и го караше да диша накъсано. Положи усилие, за да бъде гласът му спокоен.

— Може ли вече да те целуна? — запита и нежно я обърна по гръб.

— По гърдите?

Звучеше прекалено разумно. Беше малко потискащо.

— Да — каза той и сключи длан около едрата й гръд.

— Да, може — заяви тя.

Той сякаш изгуби ума си, огънят в слабините му се разгоря, радваше се как дъхът на Еди излиза на пресекулки, когато я целува.

— Харесва ти — прошепна, премествайки се от едната й гърда на другата. Беше сигурен, че й харесва. Започваше да научава всяка извивка на тялото й. Плътта й омекваше под ласките му. Не можеше да спре да я целува, ръцете му милваха цялото й тяло. Всяко докосване бе опияняващо.

Единственото, което искаше…

— Еди — каза, после прочисти гърлото си. Гласът му звучеше смущаващо дрезгаво и плътно.

— Да?

Би предпочел гласът й да звучеше повече като неговия, което беше глупаво.

— Би ли… — Млъкна. Не можеше да помоли изискана дама като нея да го докосне. Може би когато се опознаеха по-добре. Миналата вечер го бе погалила по гърдите и гърба, а той бе копнял ръцете й да се разходят по цялото му тяло. Но се колебаеше да я помоли… Ами ако реши, че е прекалено мускулест? Прекалено едър? С телосложение, което напомня това на работник?

По челото му изби пот, но продължи да целува гърдите й, твърдо решен да не се остави на смущението.

— Харесва ли ти? — прошепна и я захапа леко и игриво.

Еди потрепери и от устните й излезе кратък стон. Едва чу отговора й, нейното „да“ бе леко като дихание.

Желанието му бе така горещо, че едва го удържаше. Искаше му се веднага да го задоволи и като че ли всеки миг, в който не бе в нея, бе жертва. Нямаше значение, че току-що си беше доставил удоволствие. Искаше да разтвори краката й и да я целува там, докато тя не започне да гърчи тяло и дъхът не заседне в гърлото й, а после щеше да влезе в нея толкова надълбоко, че топките му да опрат в плътта й.

Трябваше да спре, за да се успокои малко, да си напомни, че е разумен човек, който се е оженил съвсем наскоро…

По дяволите, дори той не бе още свикнал с интимната близост.

Бавно, бавно, започна да я целува и да слиза все по-надолу, докато накрая не разтвори краката й. Беше завладян от страст… но разумът му все още работеше и беше способен на наблюдения. Не всички обаче бяха окуражаващи.

Когато се бяха целунали за първи път в каретата пред къщата на родителите й, Еди бе така обзета от страст като него, ръцете й шареха по тялото му. Сега не беше. Понякога надаваше стон и тялото й бе разтърсвано от тръпки, а после, изведнъж, застиваше. Не го докосваше истински. Галеше ръцете и гърдите му, преплиташе пръсти в косата му.

За миг забрави всичко, целувайки я, а после осъзна, че е готова. Беше подута и мека и всеки път, когато я докосваше, издаваше лек стон, а пръстите й се заплитаха в косата му.

Красивите й очи бяха затворени, но когато тялото му покри нейното, ги отвори. За миг се гледаха страстно, после в нейните се появи нещо друго.

— Еди! — каза той, изненадан. — Какво има?

— Нищо — каза тя с лек стон.

Той я гледа още секунда, но тя изви гръб и се потърка в него.

— Трябва… трябва да правим любов сега, Гауан. Утре ще ставаме рано.

Докосванията й му въздействаха силно, мозъкът му бе като обвит в мъгла.

— Кажи ми, ако боли много — каза той и тя кимна.

Да влезе в нея, в своята Еди, бе най-хубавото, което можеше да си представи. Защо хората не правеха само това по цял ден и цяла нощ? Влизаше бавно в нея, надявайки се да не я боли много. Когато най-после стигна до дъното, тя обви врага му с ръце и зарови лице в рамото му.

— Как се чувстваш, Еди? — запита той. Обсипа ухото й с целувки, приласкавайки я. — Харесва ли ти?

— Добре — прошепна тя.

Той застина.

— Не, по-добре е… — каза тя, сякаш изненадана. — Не боли толкова.

Обзе го облекчение. Сега трябваше само да запази контрол. Може би щяха да са необходими трийсет или четирийсет минути, но ако успееше, нейното удоволствие постепенно щеше да се засили, да настигне неговото и тя щеше да стигне до края. Беше твърдо решен да даде на съпругата си екстаза, който изпитваше самият той, и тази решимост идваше дълбоко отвътре. Започна да се движи.

Еди лежеше със здраво стиснати очи, а той за миг бе погълнат от усилието да контролира жадната си за ласки плът. Накрая той каза:

— Какво изпитваш, Еди?

Тя отвори очи, с което го изненада. Не бяха замъглени от желание, бяха концентрирани и излъчваха смелост. Гауан изведнъж бе отрезвен, искаше му се поне да е палава и дяволита. Това не беше честно. Неговата Еди бе сериозна по природа. Дори допускането на подобна мисъл бе предателство.

— Всичко е наред — каза тя. Размърда тяло под неговото и лекото движение запали огън в слабините му. — Чувствам се толкова добре… Караш ме да се чувствам пълна.

Пълна? Звучеше като стомах след обилен неделен обяд. Не можеше да е добре.

— Усещането приятно ли е? — запита.

Тя прегъна колене, а той потрепери силно заради усещането, което това предизвика в слабините му.

— Трябва да свършиш — прошепна тя.

— Не и без теб — каза той. — Какво ще засили удоволствието ти?

Еди срещна погледа му и изпадна в пълна паника. Вътрешностите й горяха — не толкова силно колкото предния ден, но не беше приятно. И което бе още по-лошо, чувстваше се ужасно неадекватна.

Отчаяна.

Дали беше единствената жена на света, която намираше за обезпокоително върху нея да лежи огромен мъж и част от него да бъде вътре в нея? Веднъж или два пъти изпита искрица удоволствие. Но Гауан променяше положението си или казваше нещо, което я караше отново да започне да мисли.

И тя лежеше под него и се мразеше, копнееше това да свърши.

Гауан гледаше как Еди отново затвори очи. Искаше му се да знае какво мисли. Вложи желанието си в бавни ласки, които да отведат двама им там, където имаха нужда да отидат. Погледна я и изпита толкова силно желание да я защити, че едва не бе принуден да прекрати ласките.

Искаше тя да е щастлива по-силно, отколкото въобще бе желал нещо в живота си. Фантазиите не бяха като реалността. Физическата красота бе едно, но сериозността й, жертвоготовността й, милото отношение, чувството й за хумор — съвсем друго.

— Еди — каза той, но говореше сърцето му, — свърши за мен — заповяда, целувайки я. — Свърши за мен, сърце мое.

И тя стигна до края, слава богу. Чу стоновете й със задоволство, така силно като удоволствието му. А после той също стигна до края, шокиран от радостта, от всепроникващата топлина и насладата, която изпълни тялото му.

 

 

За Еди краят на вечерта винаги бе неизбежен.

Единствената разлика от другите вечери беше мисълта й, че Гауан може би започва да разбира, че тя не изпитва същото удоволствие като него. На лицето му бе изписано изражение, което не приличаше на опустошителната радост, която бе извличал от тялото й другите пъти.

Тази мисъл накара сърцето й да се свие.

 

 

Третият ден от пътуването им започна и свърши. След като се настаниха в поредната странноприемница за вечерта, Мери каза на Еди, като се кикотеше, че Негово благородие е информирал слугите, че херцогът и херцогинята ще вечерят в неговата стая.

Еди бе изтощена до смърт. Същата сутрин Гауан й бе казал, нещо като извинение, че не може да проспи още един следобед. Той и Бардолф прекараха деня в разговори за компаниите, които Гауан можеше да придобие, докато каретата се тресеше и поклащаше на път за Бъруик-ъпон-Туийд. Беше се упражнявала само час, когато Мери се появи, за да й облече нощницата, за да може да се наслади на интимната вечеря със съпруга си.

Отиде в стаята му и завари Гауан с все още мокра от банята коса. Беше глупаво, като се имаха предвид всичките им проблеми, но в момента, когато останаха сами, тя се почувства по-добре и освободена. Трябваше само той да я прегърне и тя се чувстваше в безопасност. В прегръдките му се чувстваше на правилното място.

В това нямаше смисъл, тъй като проблемите им може би бяха неразрешими. Лейла не беше споменала, че има лекарство за женските проблеми в леглото, само за мъжките.

След половин час лежаха един до друг на леглото. Нощната риза на Гауан бе запретната и пръстите на Еди шареха по гърдите му и смело се спускаха дори до мускулестия му корем. Макар че тя не бе чула нищо, Гауан изведнъж вдигна глава и извика:

— Влез!

Вратата се отвори и влязоха двама слуги.

Еди се зави едва ли не презглава. Единият от слугите започна да подрежда порцелана на херцога върху страничната масичка, без нито веднъж да погледне към леглото. Отиде няколко пъти до коридора, като се връщаше с покрити сребърни чинии. Когато най-после свърши, напълни чашите им с вино, поклони се и излезе заднишком, с все още сведен надолу поглед, сякаш те бяха кралски величества.

— Питърс, нали? — запита тя.

Той вдигна глава, изненадан.

— Питъркин, Ваше благородие.

— Можеш да оставиш бутилката тук, Питъркин. Благодаря, че донесе храната ни.

Той наведе глава.

— Ще бъда щастлив да чакам в коридора и да пълня чашите ви, когато има нужда, Ваше благородие.

Еди не можеше да си представи нещо по-ужасяващо.

— Ще се обслужим сами — каза.

Но по-късно, след като се нахраниха, Гауан повика Питъркин и още един слуга да отнесат чиниите, макар нощницата й да се бе вдигнала високо на бедрата. Слава богу, че беше под завивките. Бяха се целували и Гауан бе прокарал длан нагоре по бедрото й. Ласката я бе накарала да пожелае едновременно да се отдръпне и да се притисне в него.

Но тя знаеше, че няма да мине много време след изнасянето на чиниите и той ще поиска да правят любов. И тази мисъл не й даваше покой, не можеше да се отпусне. Но пак й бе по-лесно от друг път. Когато той влезе в нея, тя не извика, а само трепна. Но не можа да се отпусне.

Това, че Гауан можеше да продължи цяла нощ, само влошаваше нещата.

— Колко боли сега? — запита той след известно време, подпрял се на двете си изпънати ръце и втренчил поглед в нея.

Смущаваше я фактът, че се чувства толкова щастлива, когато той й се усмихва. Смути се, макар той да й се усмихваше, защото той мислеше…

Е, това, което той си мислеше, просто не се получаваше, това бе всичко.

Когато спусна крака на пода с намерението да се върне в стаята си, изражението на Гауан бе напрегнато, едва ли не гневно, обаче тя държеше главата си наведена. Не можеше да обясни.

Нямаше какво да обясни.