Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (21)

Глава 21

Еди замръзна и инстинктивно прибра крака така, че коленете й да се опират едно в друго. Гауан стоеше на прага, светлината падаше върху раменете му, и говореше на някого, който не се виждаше.

Тя седна в леглото.

— Гауан.

— Да? — Той се обърна и, за миг, топлината отново запулсира, защото той бе толкова красив. Един кичур бе паднал над челото му, а високите му скули му придаваха вид на испански завоевател.

— Спя или, по-скоро, спях.

Той смръщи вежди и тя на практика видя как той оформя ново правило. „Да не събуждам съпругата си“.

— Нямам нищо против да влизаш в стаята ми, но предпочитам да си приключил разговора си преди това.

Той кимна с присъщата си решителност. Еди се плъзна под завивките, а той излезе в коридора, за да приключи разговора си. Тя отново изпитваше онова неспокойствие и горене, но то бе по-лошо отколкото предишната вечер.

Гауан влезе отново и затвори вратата след себе си.

— Наистина съжалявам, че те събудих.

— Недей… С кого разговаряше?

— С Бардолф. Той искаше…

— Значи Бардолф знае, че си дошъл в моята стая, вместо да отидеш в твоята?

— Да.

— Това не ми харесва — заяви Еди.

Гауан захвърли дрехите си върху стола и тя забрави какво искаше да каже след това. Той беше гол и мускулестите му крака проблясваха в мрака като тъмен мед.

Извиси се над нея, поставил ръцете си от двете страни на раменете й.

— Да, съпруго моя?

— Не мисля, че слугите трябва да знаят какво правим — каза тя, уплашена колко тихо и слабо прозвуча гласът й.

— Те няма да знаят всичко. — Целуна я по челото. — Няма да знаят, че имам намерение да те целувам, докато не станеш безпомощна. — Целуна я по носа. — Не знаят, че имам намерение да те любя, докато останеш без дъх. — Целуна я по устните. Целувката му обещаваше много. — Бардолф мисли, че цял следобед съм слушал него.

— Така беше — каза тя задъхано. — Аз също слушах, макар и не толкова внимателно.

Той поклати глава.

— Не си го слушал?

— Цял ден мислих за теб. Знам, че снощи беше болезнено за теб, и имам намерение тази вечер да ти се реванширам.

Еди му се усмихна.

— Изкъпа ли се? — запита и прокара длани по раменете му. Той беше гол и миришеше на бадемов сапун, а тя беше облечена. В това имаше нещо толкова чувствено.

— Разбира се — отговори той и легна до нея.

Еди предпочиташе миризмата на мъж, на пот и кожа.

— Нямаше да имам нищо против и да не се беше изкъпал — прошепна.

— Никога няма да идвам при теб неизкъпан. — Е, въпросът не подлежеше на повече обсъждане.

Еди откри, че Гауан е толкова мускулест под кръста, колкото и над него.

— Аз съм мека и нежна, но ти не си — каза.

— Да, закален съм. — Обърна се на една страна и обхвана едната й гърда с длан. — А ти си съвършена.

Целувката им беше като водовъртеж — на Еди й се зави свят, тя се притисна в него, дъхът й започна да излиза на пресекулки. Част от нея наблюдаваше играта на езиците им,друга нейна част й се наслаждаваше. Ръката му все още беше на гръдта й и я галеше така — едновременно нежно и грубо — че тя едва се сдържаше да не вика. Но това щеше да бъде доста смущаващо.

След това Гауан започна да я целува по шията и да се спуска надолу. Тялото му се плъзгаше все по-надолу по леглото и сега устните му бяха върху зърното й, засмуквайки го през тънката материя. Еди заби нокти в раменете му и започна да стене. Беше толкова хубаво. Дори се опита да го дръпне така, че да легне върху нея, за да може да го усеща, да го вземе между бедрата си…

В ума й цареше истинска буря. Устните на Гауан се преместиха върху другото зърно и умът на Еди за миг се проясни. Беше много странно да осъзнае, че нощницата й е мокра. Тя не искаше памучна материя в устата си, независимо колко е чиста.

— Не искаш ли да съблека нощницата си? — запита, свела поглед към главата му. Отново я заля горещина, толкова дълбока, че едва не изстена.

Гауан вдигна поглед към нея, очите му бяха черни като гарванови пера. След миг тя бе вече гола, нощницата й бе захвърлена на пода, а те лежаха един до друг.

Горещината бе обагрила в тъмночервено бузите на Еди. И предишната вечер бяха голи в леглото, така че не трябваше да се чувства неловко до голото му тяло. Но въпреки това се чувстваше така. После той започна отново да я целува.

— Аз наистина… — поде тя, обожаваща тези пламъчета в очите му. Но не беше сигурна какво иска да каже. Че го обича? Дали щеше да го обиди, ако кажеше, че го харесва? Защото наистина го харесваше. Струваше й се, че той никога не мислеше за себе си, което беше проблем. Но това бе все едно да кажеш, че горещото какао е прекалено тъмно. Да, той беше добър.

— Желая те — каза тя тихо.

Очите на Гауан горяха като огньове. Той я обърна по гръб и спусна ръце по тялото й, изучавайки я толкова внимателно, че тя виждаше само спуснатите му клепачи.

— Добре ли изглеждам? — прошепна.

— Мислех си, че приличаш на виолончелото, което толкова обичаш. Виждаш ли извивките тук и тук? — Ръцете му следваха извивките на гърдите й, на талията й, на бедрата й.

— Никога не съм се замисляла за това — каза Еди, по-доволна от всякога от тялото си.

— Ти правиш любов с виолончелото, а аз — с теб — каза той.

Тя все още се усмихваше, когато пръстите му се гмурнаха между краката й и осъзна, че е по-влажна и по-подута, отколкото когато сама се беше докосвала. Беше различно, когато я докосваше той. Нейните пръсти бяха нежни и колебливи. Но нямаше и капка колебание в неговите ласки. Неговото докосване беше като искане, толкова интензивно, че граничеше с грубост.

Еди извиваше тяло под ръката му, превърнало се в пламък.

— Толкова е хубаво — стенеше тя, после отново извиваше гръб, преследвайки усещането, което превръщаше крайниците й в желе.

— Ще стане дори още по-хубаво — каза Гауан с надебелял глас. Легна върху нея.

Не стана.

Гауан влезе в нея, а тя се вцепени от шок. Дяволски болеше. Може би дори повече от предния ден, защото се чувстваше като възпалена отвътре…

Не знаеше как точно се чувства. Зарови лице в рамото му, издиша, когато той се отдръпна, после, когато отново влезе в нея, изстена…

— Това е, Еди — каза той тихо. — Остави го да дойде.

Докато тя разбере, че бе взел стенанието й за стон на удоволствие, вече беше прекалено късно. Тялото му беше стегнато, той влизаше в нея отново и отново.

— Можеш да го направиш, Еди — прошепна. — Мога да продължа цяла нощ, ако има значение за теб.

Еди не беше разбрала, че това е състезание, макар това да не бе точната дума, защото нямаше с кого да се съревновават. И все пак, от нея се очакваше да изпита експлозията на удоволствието, малката смърт. А нямаше никаква вероятност това да стане.

Но Еди опитваше. Не искаше да разочарова Гауан. Опита се да сгъне колене. Опита се да извие гръб. Мислеше, че ако се плъзне малко по-надолу, натискът ще намалее, но истината беше, че съпругът й просто не прилягаше както трябва в нея.

Тялото й бе изгубило топлината и тръпките, които бе изпитвала преди. Всъщност беше на ръба на сълзите, което не беше добре. Гауан дишаше все по-учестено и по-учестено. Капка пот падна на ръката й и тя трепна.

Той галеше гърдите й, от време на време я целуваше, но тя изпитваше само отчаяно желание да го отблъсне. Беше готова на всичко, за да спре болката и ужасното чувство, че се задушава. Когато движенията му станаха по-бързи, от устните й излезе вик.

— Това е — каза отново Гауан и я дари с целувка, която я накара да се почувства така, все едно я поздравяваше за някакъв подвиг.

Не можеше да понесе повече. Всъщност нито минута повече.

Ако това бе съревнование, беше готова да изгуби. Нека Гауан бъдеше победителят. Трябваше да го накара да излезе от нея веднага. В очите му се четеше решителност да продължи цяла нощ, за да й достави удоволствие.

Еди предпочиташе да умре.

Лейла бе казала, че тази работа е шумна, каквато тя със сигурност не беше, освен ако не започнеше да вика от болка.

— О! — извика, но някак си не се получи, както трябва. Звучеше мрачно и отчаяно, като домакиня, намерила най-хубавата си ваза на парчета на пода.

Тонът не беше правилният.

— Ооо! — извика малко по-високо. Никога през живота си не се беше чувствала толкова смешна. Гауан беше навел глава и целуваше шията й, затова не можеше да каже дали й вярва. Ръката му все още обхващаше гърдата й. Палецът му галеше зърното й, което би трябвало да й носи удоволствие. Само дето нищо не й доставяше удоволствие.

Сърцето му биеше силно и тежко, което означаваше, че той изпитва удоволствие, въпреки че тя не изпитваше. Това я накара да се почувства малко по-добре. Изви гръб, притисна се в него, защото така я болеше по-малко. После отметна глава назад, точно както бе направила Лейла.

Би казала, че не прави нищо. Но очевидно бе достатъчно добра.

Гауан измърмори нещо, което приличаше едновременно на благодарност и проклятие, и движенията му станаха дори още по-бързи. След, както й се стори, цял век, усети как тялото му е разтърсвано от тръпки. От устните му се изтръгна стон, последваха неразбираеми думи.

Тази част й хареса.

Беше чудесно да усети такъв силен мъж да трепери в ръцете й. Лицето му се изкриви и то вече не беше цивилизовано. Тя беше единствената жена на света, виждала това.

Останалите виждаха просто херцога, докато тя виждаше и примитивния мъж, който се изгубваше, завладян от тялото й. Той все още беше в нея. Като се замисли за лицето му в момента на екстаза, вътрешните й мускули неочаквано се стегнаха около него. Болката секна за миг и тя изпита прекрасно чувство на пълнота.

Гауан се бе подпрял на лакът.

— Господи, беше прекрасно, Еди. Дай ми само миг — каза, запъхтян.

Когато думите му достигнаха до съзнанието й, Еди изпадна в паника. Беше достатъчно наранена. Побутна го леко, той се търкулна и легна на една страна. Инструментът му бе все така готов.

Тя погледна свенливо надолу към себе си и видя, че този път няма кръв, което трябва да бе истинско чудо.

Гауан протегна ръка и я притисна към потното си тяло.

— Не се налага да питам дали бе добре за теб. Ти си толкова стегната и гореща…

— Все още ме боли малко — прошепна тя.

Той я изми толкова нежно, че тя едва не заплака отново.

Не й харесваше да прави любов. А малката смърт, която така и не бе дошла, вероятно бе само огромна лъжа. Каза си, че вероятно е само въпрос на време. Утре щеше отново да бъде ден. И щеше да е по-добре. Гауан я миеше нежно с хладка вода и тя отново изпита онова неспокойно усещане.

— Достатъчно — каза и седна, за да не помисли той, че мърмори нещо окуражаващо.

Той я целуна.

— Имаш ли нещо против да спя тук?

Тя почувства как се изчервява, което бе глупаво.

— Добре.

Трудно й беше да не изпитва гняв на следващата сутрин. Очите на Гауан блестяха, когато й каза, че нощта е била по-добра и от най-необузданите му мечти. На Еди не й харесваше, че го е излъгала. Никак не й харесваше.

Пое си дълбоко дъх, готова да си признае, но на вратата се почука. Гауан извика:

— Влез!

И Мери влезе забързано, последвана, за ужас на Еди, от камериера на Гауан. А по петите им бяха слугите с подносите със закуската.

Възможността бе пропусната. Тя захапа една препечена филийка, докато Трандъл приготвяше дрехите на Гауан, а Мери — нейните. Като се нахрани, Гауан стана от леглото и отиде в стаята си, където щеше да слуша някакъв доклад, докато се облича.

Еди си каза, че бракът изисква компромиси.

Само ако не беше излъгала… Стомахът й се свиваше всеки път, когато си помислеше за това. Но ако си признаеше, той можеше да я сметне за неспособна да изпитва удоволствие. Съществуваше онази ужасна дума. Фригидна. Представяше жената като олицетворение на студенината. Ами ако наистина беше фригидна? Ако никога не стигне до малката смърт и никога не започне да вика и стене или да вдига шум, както се бе изразила Лейла?

Обикновено тя не беше шумна.

Но ако кажеше истината сега, дали Гауан нямаше да я накара да се види с лекар заради болката? Не можеше да си представи да каже на някого. Е, можеше да каже на Лейла, но само ако бяха все още в Лондон.

Цялата тази работа бе такава бъркотия.