Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (17)

Глава 17

Еди сънува, че танцува с Гауан. Носеха се из балната зала на все по-големи и по-големи кръгове, съвършени в хармонията си. После той спря рязко насред завъртането, притегли главата й към своята и я целуна.

Събуди се с чувството за щастие. Оказа се, че е проспала закуската, затова се упражнява няколко часа, докато стане време за обяд. Когато слезе долу, откри Лейла седнала в трапезарията. Мащехата й не изглеждаше особено добре, но беше по-весела от всякога.

— Скъпа! — извика. — Ела при мен. Джонас скоро ще дойде.

— Не искам подробности — заяви Еди и заобиколи масата.

— Като че ли ще направя нещо толкова неприемливо — отговори Лейла и махна с ръка. После постави длан на челото си с приглушено стенание. — Имам ужасно главоболие, скъпа. Не можеш да си представиш. Двамата с баща ти…

— Надявам се, че сте успели да водите разумен разговор?

Лейла се изкикоти.

— Не мога да си спомня. Но не мисля. Зайци, мила. Зайци!

Мнението на Еди беше, че правенето на бебета цяла нощ, макар и може би добро начало, не е задоволителен начин да се излекуват брачните недоразумения.

— За твое щастие — продължи Лейла, — мога да планирам сватбата ти дори главата ми да се цепи на две. Без да споменаваме пазаруването. Трябва да купим подаръци за момиченцето, за което ще се грижиш като за дъщеря. Е, технически тя ще ти е сестра, но…

Еди прехапа устна. Очите на Лейла омекнаха.

— Ще бъдеш чудесна майка за бедното малко създание, Еди. В мига, в който я видиш, сърцето ти ще се разтопи.

Сърцето на Лейла се разтопяваше при вида на всяко дете, тя спираше до всяка детска количка, за да гука на бебето и да му се възхищава. Но Еди дори не се доближаваше. Децата бяха толкова малки и изглеждаха толкова крехки, а и тя нямаше представа какво да прави с тях.

— Още днес следобед ще се отбием в магазина на Егберт — продължи Лейла. — Тя ще има нужда от кукла, разбира се. А може би и от ферма, както и една от онези картинни мозайки. Карта на Англия, например.

— Карта на Шотландия би била по-подходяща — прекъсна я Еди.

— Англия, Шотландия, както и да е. Преди няколко дни видях най-прекрасната кукла на света. Продаваше се с три бонета. Ако само знаех за Сузана тогава… Но баща ти така и не спомена за нея пред мен.

Еди имаше добра представа защо графът не бе казал на съпругата си. Самата идея за бедната осиротяла Сузана щеше да извика сълзи в очите на Лейла. Баща й очевидно бе избрал мълчанието пред трудния разговор. Протегна ръка през масата и стисна дланта на мащехата си.

— Ще ми идваш на гости, нали? Моля те!

— Разбира се! Ще бъда най-добрата леля, която едно дете може да има. Отсега те предупреждавам, че имам намерение да я удавя в панделки, пантофки и всякакви дреболийки. Между нас да си остане, ще компенсираме факта, че е останала без майка.

В този момент вратата се отвори и влезе бащата на Еди. За разлика от съпругата си, той изглеждаше безупречно, както винаги. На Еди й бе много трудно да си представи баща си небрежно облечен.

Щом седна и първото блюдо бе сервирано, той обяви:

— Стигнах до решение за брачната ти церемония, Едит.

Еди кимна. Беше решила, че ще откаже да чака още месеци наред.

— Херцогът се надява да ме застави да дам ръката ти с покупката на специално разрешение. Като отказвам да ускоря церемонията, това не означава, че не изпитвам съчувствие към вас. Но клюките ще навредят на репутацията ти, независимо дали ще чакаме няколко месеца или не. Истинско нещастие е, че лейди Рунсибъл научи за молбата на Кинрос. — Хвърли неодобрителен поглед на съпругата си, който подсказа на Еди, че е била права и че сексът не разрешава проблемите като с магическа пръчка.

За щастие, беше подпряла глава на ръката си и не видя укорителния поглед.

— Реших, че ще позволя сватбата да се състои в най-близко бъдеще — обяви той. — Но ще бъде малка, естествено. Ще помоля епископа на Рочестър да изпълни церемонията. Двамата ходехме на училище заедно.

Еди откри, че се усмихва.

— Обаче ще настоявам херцогът да остане няколко месеца с теб в Лондон или, ако се налага, да пътува до Шотландия и обратно, докато ти си в града. Имам намерение да оставя всички да се убедят, че не е имало специална причина да се бърза със сватбата.

— Но какво ще стане, ако Еди открие, че е бременна след седмица или две? — запита Лейла, вдигнала глава. — Тогава няма да има значение дали ще остане тук, или ще замине за Шотландия.

— Няма — побърза да каже Еди. — Сигурна съм, че това няма да се случи.

— Случи се с майка ти — каза баща й мрачно.

Лейла успя да запази главата си вдигната, което бе достойно за възхищение.

— Херцог Кинрос изглежда доста жизнен.

— Не знам къде ще отседнем в Лондон! — продължи да говори Еди, сърцето й препускаше лудо в резултат на напрежението, което се усещаше в трапезарията. Какво щеше да стане с тях двамата, когато тя излезеше от дома си? Тя бе играла ролята на семейния умиротворител през по-голямата част от втория брак на баща си.

— Херцогът има огромна градска къща съвсем наблизо — каза баща й премерено и хладно, както винаги. — Ще трябва да научиш каква недвижима собственост притежава съпругът ти, Едит. Има замък и земя в Шотландия, както и две други имения, едното от които е във Високите земи, откъдето произхожда кланът му. Притежава също така къща в Шропшир, както и споменатата вече градска къща тук. И — добави — говори се за малък остров край бреговете на Италия.

— Това е толкова романтично! — възкликна Лейла. — Моля те, кажи, че ще ме поканите на острова, Еди. — Тя далеч не можеше да се мери със спокойствието на съпруга си. Гласът й трепереше леко.

— Разбира се! — извика Еди. — Ако има къща на острова, ще се радваме да ни гостувате.

Чувстваше се малко странно по отношение на всичките тези имения. Струваше й се, че се омъжва за владетел. Не че беше недоволна да открие, че съпругът й е богат, но и не бе прекалено радостна и щастлива. Беше виждала баща си уморен от всичките отговорности, свързани с управлението на имението и различните къщи.

Без тези отговорности графът можеше да бъде един от най-талантливите музиканти в света. Тази мисъл я накара да изпитва съчувствие към него. Беше израснала със съзнанието, че на жените не е позволено да свирят пред публика, но за баща й вероятно по някое време е имало избор.

После, гледайки здравата му и силна челюст, тя беше поразена от истината — всъщност никога не е имал избор. Графът никога не би обърнал гръб на отговорностите си.

Той бе в капана на титлата си по рождение така, както тя — на пола си.

Ако Гауан не беше наследил собствените си отговорности, вероятно щеше да прекара живота си, отглеждайки пшеница. Идеята нямаше за нея такава притегателна сила, като да станеш световноизвестен музикант, макар и да имаше определен живописен чар.

— Ще уведомя херцога за решението си — каза графът.

— Тъй като няма да има време да ушием специална сватбена рокля за теб, можеш да облечеш моята — намеси се Лейла. — Модата не се е променила толкова много, откакто я носих аз. Шев или два тук-там и ще изглеждаш съвършено.

— О, Лейла, предложението ти е толкова щедро. — Еди отново взе ръката на мащехата си в своята, желаейки с цялото си сърце нещата да бяха различни. Лейла пазеше роклята за собствената си дъщеря… обаче очевидно се бе отказала от мечтата.

Дори когато беше лишена от чар и нехаеща за това тийнейджърка, Еди изпитваше благоговение към сватбената рокля на мащехата си. Тя бе от коприна и цялата обсипана с пайети, падаше свободно и плавно като вода, улавяше светлината и придаваше на жената, която я носи, ефирен вид. Лейла бе пристъпвала величествено по пътеката, усмихвайки се на бащата на Еди. Сега образът бе невъзможно отровен.

— Едит ще облече сватбената рокля на майка си — заяви графът, отхвърляйки предложението.

Лейла трепна. Еди смръщи вежди.

— Не знаех, че майка ми е оставила рокля.

— Роклята и бижутата й трябваше да ти бъдат предадени на сватбата ти.

— Разбирам. — Стисна ръката на Лейла под масата.

Очите на мащехата й бяха предателски навлажнени. Тя се изправи и каза простичко:

— Мисля, че пих прекалено много шампанско снощи, и храната не ми доставя удоволствие.

Еди и баща й довършиха храната си в пълно мълчание. Тя изчака да види дали той ще се качи горе да разговаря със съпругата си, но графът отиде в коридора за пелерината си. След миг входната врата се затръшна и него го нямаше.

Еди изтича горе и откри Лейла заобиколена от камериерки и три отворени куфара.

— Заминавам на гости на родителите си в Бъруик-ъпон-Туийд. — Лицето й имаше цвят на пергамент, но тя не плачеше. — Сега, когато подаграта на баща ми му пречи да идва в Лондон, трябва аз да пътувам.

Еди се отпусна на стола.

— Единственото, за което съжалявам, е, че ще пропусна сватбата ти — продължи Лейла. — Но, доколкото разбирам, присъствието ми не е желано, щом ще облечеш роклята на майка си.

— О, Лейла, не! — извика Еди.

В очите на мащехата й блестяха непролети сълзи.

— Знаеш колко много те обичам. Но идеята да стоя в църквата до баща ти по време на церемонията и да се преструвам, че той не е безразличен към мен… Не мога.

— Разбирам — каза Еди, стана и я прегърна. — Наистина.

— Къщата на родителите ми в провинцията е близо до шотландската граница и ще те посетя, преди… Ако се върна в Лондон. — Преглътна мъчително.

Еди я притисна към себе си. Сърцето я болеше. Отвори уста да каже, че баща й със сигурност ще изпрати да доведат съпругата му, но я затвори. Изглеждаше твърде вероятно графът да не си направи труда.

— Важното е, че ти, мила, ще бъдеш щастлива с този великолепен твой шотландец — каза Лейла и я целуна по бузата.

По време на вечерята баща й с безразличие отбеляза, че няма какво да се прави в малък град на шотландската граница.

— Съпругата ми няма да намери забавления там и бързо ще се върне. Не виждам причина да губя време и енергия да я последвам.

— Ако само можеше да си по-мил с нея — помоли го Еди. — Тя те обожава.

— Не знаеш какво говориш! — сряза я баща й.

— Знам, че я обичаш, и въпреки това се отнасяш с нея така, сякаш ти е наложница. Като че ли всички трябва да треперят в присъствието ти. Знам, че тя те обича…

Той не изчака да чуе останалата част от анализа й, а се изправи и излезе от стаята. Еди въздъхна. Грубостта на баща й беше проява на силна тревога. Къщата бе странно смълчана без Лейла, без смеха й и приятния й глас, който да издава скандални команди.

По обяд на следващия ден лицето на графа бе по-затворено и студено от всякога. За първи път, откакто Еди помнеше, поклати отрицателно глава, когато тя го запита дали иска да свирят дует. Когато стана ясно, че не може да бъде убеден, Еди се оттегли в стаята си и се упражнява с часове, обаче музиката звучеше така кухо, както бе сърцето й в момента.

Гауан ги посети в късния следобед и предложи церемонията да се състои незабавно. Говореше с авторитетния тон на херцог, който изискваше подчинение. Баща й не настръхна, както щеше да стане, ако предложението бе дошло по-рано. А после Гауан добави, че, доколкото засяга него, е абсурдно да остане в Лондон само за да задоволи любопитството на клюкарите. Графът не оспори и това. Той просто капитулира пред всичко, което Кинрос поиска.

Успя да запази това безстрастно изражение дни наред — до сутринта на сватбата на Еди. Дъщеря му слезе по стълбите, облечена в роклята на Лейла, защото, както се оказа, роклята на майка й бе проядена от молци.

Еди не беше склонна към липса на скромност, по роклята на Лейла я караше да се чувства горда. Всичките малки пайети улавяха светлината и роклята изглеждаше като обсипана с диаманти. Малките й ръкави и прилепналата по тялото и дълбоко изрязана горна част оформяше гърдите й, а полите падаха на грациозни дипли по бедрата. Косата й бе прибрана и в нея бяха втъкани опалите на майка й, не перлите на Лейла.

Едва тогава изражението на баща й се пропука, той трепна и на лицето му се изписа мъка, обаче той се поклони и каза:

— Дъще, изглеждаш невероятно красива. — Каза го съвсем спокойно и лишено от чувства.

Дори когато влязоха в Уестминстърското абатство, баща й не показа признаци на съжаление, че Лейла не е до него.

Еди, от друга страна, отчаяно искаше Лейла да беше там. Не й харесваше идеята да остави баща си сам в огромната и смълчана къща, където всеки звук щеше да отеква, само в компанията на четири виолончела, независимо каква утеха черпеше той от свиренето.

Бяха решили да не дават прием — независимо от каква големина — поради отсъствието на Лейла, затова след кратката церемония се върнаха в къщата на графа и споделиха изненадващо сърдечен обяд, по време на който и тримата внимателно отбягваха да споменават графинята.

Според Еди, баща й и Гауан прекарваха много приятно, разговаряйки за британската данъчна система, за особените усилия на определени и учудващо незаинтересувани от обикновените хора политици да върнат личните данъци по доходите — нещо, което щеше да лиши такива невинни хора като двамата джентълмени, седящи около масата, от полагащата им се печалба. Еди откри, че гледа последователно ту баща си, ту съпруга си, и осъзна, че те имат много общо помежду си. Мисълта беше странна и тя реши да я анализира внимателно по-късно.

В късния следобед, след като се бе преоблякла в извънредно елегантна нова рокля и всичките й куфари и вещи бяха отнесени от слугите на херцога, дойде време да се сбогуват. Гауан чакаше до каретата, заобиколен от толкова много слуги в ливреи, че приличаше на член на кралското семейство.

Тя взе ръцете на баща си в своите и опита още веднъж:

— Моля те, върни я обратно.

Той кимна, но кратко и студено и тя разбра, че само показва, че е чул думите й, а не че ще я послуша.

Не можеше да направи нищо повече. И Еди влезе в каретата. Вече не беше лейди Едит. Вече не беше умиротворителката в домакинството на граф Гилкрист. Вече не беше неговата неомъжена дъщеря.

Беше херцогиня Кинрос, а там, срещу нея, седеше съпругът й.

А съпругът й…

Гауан изглеждаше съвсем спокоен и невъзмутим, но тя знаеше истината — той бе така разчувстван от сватбената церемония като нея.

Когато беше обещал да „я почита и обича в бедност и богатство, в болест и здраве“, тя бе почувствала как се изчервява заради онова, което виждаше в очите му. Дъхът бе заседнал в гърлото й и тя стискаше ръцете му така, сякаш те бяха единствената й опора.

Никога не беше и сънувала, че сватбените клетви означават толкова много. Имаше късмет, че бе намерила единствения мъж на света, който бе съвършен за нея.

А после, когато беше обещала да „го обича до гроб“, в очите на Гауан бе проблеснала радост, каквато тя бе виждала много малко пъти в живота си.

Сега седеше срещу него, облечена в кадифена пелерина, обточена с истински перли. След миг позволи на пелерината да се плъзне по раменете й и гърдите й проблеснаха като опалите в косата й.

В очите на Гауан проблеснаха опасни пламъчета, които я накараха да се размърда неспокойно на седалката и да изправи рамене, което само накара гърдите й да изпъкнат още повече. Лейла й беше казала, че има хубави гърди, които може да показва съвсем спокойно.

Еди пазеше за себе си мнението дали навикът на Лейла да показва свободно гърдите си на обществени места се бе отразил добре или зле на брака й. Помисли си, че може да остави Лейла и нейните качества и гърди настрана, защото беше очевидно, че Гауан харесва гърдите й.

Бяха си казали всичко, което имаше значение.

А останалата част от вечерта?

Никакви думи.