Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (15)

Глава 15

Херцог Кинрос беше великолепно облечен. Носеше сако от тъмносиньо кадифе със сребърни копчета. Направи крачка назад и се поклони с грацията на принц.

— Лейди Едит. — Изправи се. — Лейди и лорд Гилкрист. — Отново се поклони.

Еди стана, ясно съзнавайки, че се усмихва като луда.

— Предполагам, че си приключил ангажимента си в Брайтън по-рано, отколкото си мислел за възможно.

Той взе ръката й и я поднесе към устните си.

— Отнесох се с банкерите така, че се радваха да видят гърба ми.

Усмивката му беше достатъчен отговор.

— Добър вечер — извика Лейла. Сега, малко завален, гласът й звучеше по-мелодично. — Върна се точно навреме. Вярвам, че лорд Гилкрист мисли да анулира годежа ви. Много е кисел напоследък.

Беше учудващо да се види как Гауан изведнъж започна да излъчва чиста заплаха, без дори един мускул да трепне по лицето му.

— Вярвам, че лейди Гилкрист греши — каза той, обръщайки се към графа.

Бащата на Еди беше станал.

— Съпругата ми преувеличава. Както обясних, Ваше благородие, имам съмнения относно вашето брачно щастие. Обаче подобни тревоги не са причина за разтрогването на договор.

— Аз гледам по-оптимистично на нашето бъдеще и съм донесъл със себе си специално разрешително — каза Гауан, взе ръката на Еди в своята и я дръпна в прегръдките си. — Архиепископът на Кентърбъри беше много любезен да ми го даде.

— Искаш да избързате с женитбата? — запита графът, смръщил вежди. — И да хвърлиш съмнение върху репутацията на дъщеря ми?

Гауан сведе поглед към Еди.

— Тъй като съм шотландец, не разбирам сложностите на английското общество. Толкова ужасно ли ще бъде?

— Да — отговори Еди. — Ще бъдем презрени за известно време, макар и не толкова, ако избягаме в Шотландия и се оженим в Гретна Грийн.

Усмивката в очите му й казваше всичко, което искаше да знае.

И тя отговори на незададения му въпрос:

— Не се страхувам от скандала.

Лейла се изправи на крака с леко олюляване.

— Всяко чудо за три дни, както се казва. И това няма да е за повече от седем. Херцозите са си херцози. Каква очарователна идея! Бетси, ma chere, къде отиде? Скъпата ми доведена дъщеря ще се омъжи утре сутринта. Вълната на истинската любов я хвърли в прегръдките на херцога!

Лейди Рунсибъл скочи от мястото си край близката маса. Лицето й изразяваше толкова любопитство, колкото бе възможно, без маската от грим да се напука под напора на чувствата.

— Колко очарователно! — извика тя. — Видях обявата в „Морнинг Поуст“, но нямах представа, че събитието ще се случи толкова бързо.

— Истинската любов не може да бъде отхвърляна и отричана — каза Лейла. — Ти самата го знаеш, Бетси, като се имат предвид тъжните ти преживявания. Животът е кратък и човек трябва да приема възможностите — такъв ли бе изразът? Във всеки случай, човек трябва да разтвори чадъра си, преди да е заваляло.

— Негово благородие има много важни и неотложни дела в Шотландия — каза графът студено. — Затова помоли сватбата да се състои веднага.

— Точно така — каза Гауан и се усмихна на лейди Рунсибъл. — Нямам търпение да заведа красивата си съпруга в замъка Крейгивар. — Придърпа Еди малко по-близо до себе си.

— Вярвам, че говоря от името на всички, когато ви пожелавам щастлив живот заедно — каза лейди Рунсибъл.

— Любовта преодолява всички пречки — намеси се Лейла и седна отново.

Лейди Рунсибъл им се усмихна, като разкри всичките си зъби, и бързо се отдалечи — без съмнение — за да информира всички за скандалната бързина, с която херцог Кинрос щеше да се ожени за дъщерята на граф Гилкрист.

— Ако ще се омъжа утре сутринта — каза Еди, удивена колко спокойно говори, — мисля, че сега искам да си отида у дома.

— Няма да се омъжиш утре сутринта — каза баща й мрачно. — Не ме интересува какво разрешително има херцогът. Церемонията ще се състои след време и всичко ще бъде благопристойно.

Гауан се поклони, изглеждаше много доволен от себе си.

— Ще се радвам да ви посетя утре следобед, за да обсъдим нещата, милорд.

— В такъв случай, предпочитам да остана тук — каза Лейла и оправи избродираната с перли панделка в косите си. — Дори още не съм танцувала, а естествено… — Мисълта, изглежда, й се изплъзна, затова просто добави: — Отказвам да се прибера у дома в такъв ранен час, това не е модерно.

Последното, което Еди искаше, бе да остане в компанията на баща си и мащехата си. Погледна умолително Гауан.

— Ще бъда щастлив да придружа годеницата си до дома й — каза Гауан на графа. — Можеш да бъдеш сигурен, че имам само най-почтени намерения.

Бащата на Еди стискаше челюст, но все пак успя да проговори:

— Ще бъда изключително благодарен, ако придружиш дъщеря ми. Двамата със съпругата ми ще се приберем след известно време.

— Не и ако Уинифред е в каретата — каза Лейла с достойнство. — Имам стандарти.

Бащата на Еди седна, на лицето му бе изписано усилието да сдържи гнева си.

— Ще ми направиш ли удоволствието да ми изясниш коя е тази Уинифред?

— Не и докато не обсъдим въпроса със зайците — каза Лейла, стиснала челюсти така решително като съпруга си. Бутна встрани празната чаша и деликатно обхвана столчето на втората.

— Зайци?

— Приятна вечер, Лейла, татко — извика Еди и започна да дърпа Гауан, без да изчака отговор. — Извинявам се за сцената — каза, когато бяха на безопасно разстояние. — Вярвам, че бракът им е стигнал точката на кипене.

— А аз вярвам, че ще можем да избегнем подобни изтощителни емоции — каза Гауан.

Еди се засмя.

— Цитираш първото ми писмо до теб!

— Перифразирам го — каза Гауан. — Страхувам се, че не помня точните ти думи.

— Не мога да си представя да оплетем такава бъркотия.

Гауан поведе Еди към вратата, тълпата се разделяше пред херцога и му правеше път.

— Имаш ли лош нрав? — запита той. — Не искам да бъда груб, по баща ти изглежда лесно раздразним.

— Голяма част от живота си съм прекарала да играя ролята на умиротворител — каза Еди. — Домакинството ни нямаше да може да оцелее, ако аз също бях податлива на пристъпи на гняв. А ти?

— За съжаление, аз съм податлив. — Стигнаха до входа и той изпрати иконома за каретата си. — Всъщност двамата с баща ти може би имаме много повече общо, отколкото мислех. — Не изглеждаше доволен от тази мисъл.

— Но ти изглеждаш толкова спокоен! — възкликна Еди. — Всъщност в началото се тревожех, че винаги оставаш безстрастен.

— А аз мисля, че е по-тревожно това, че ти никога не си освобождавала гнева си.

Еди се засмя.

— Казах на Лейла, че ще те ударя по главата с виолончелото си, ако си вземеш любовница.

Гауан се усмихна горчиво.

— Понякога сякаш изгубвам разума си и казвам неща, които всъщност не мисля. Трябваха ми двайсет и две години да го призная, но наистина мога да бъда достатъчно глупав да се поддам на гнева.

— Мисля, че предпочитам да те видя да се отдаваш на страстта.

— Ще ме видиш. — Гласът му погали кожата й като кадифена целувка.

— Нямах предвид това!

— Когато избухвам, крещя като луд.

Еди се почувства неудобно.

— Не звучи много приятно.

— Не е. Членовете на домакинството ми трябва да могат да ме понасят. А те никога не ми се подчиняват, когато гневът ми избухне.

— До какво, всъщност, води подобна липса на подчинение?

Гауан направи гримаса.

— Понякога уволнявам и изхвърлям членове на домакинството си. Но после съжалявам. Мога да те уверя обаче, че се е случвало три или четири пъти, откакто наследих титлата.

— Трябва ли да очаквам да бъда изхвърлена на стъпалата пред входната врата? — Еди не знаеше какво да мисли. Баща й със сигурност бе склонен да губи търпение, но никога не беше заплашвал да уволни някого. Той само подхвърляше гневни изречения и излизаше от дома си.

Появи се икономът и донесе пелерината й. Гауан я взе от него и сам я наметна на раменете й.

— Никога. Макар че не мога да обещая да не изхвърлям мъжете, които се навъртат около съпругата ми.

Еди вдигна поглед към него и когато срещна очите му, сърцето й запърха като птичка в клетка. Все пак… макар че чувството му за собственост сега й се струваше очарователно, вероятно нямаше да бъде така в реалността.

— Моля те, не се превръщай в баща ми… Виждаш колко ревнив е той. Макар да трябва да добавя, че видя семейството ми в един от най-лошите му моменти. През повечето време всички сме здравомислещи и спокойни.

— За разлика от моето семейство, в такъв случай — заяви Гауан.

Еди изчака да седнат един срещу друг в луксозната му карета, преди да запита:

— Осведоми ме относно опиянението от собствения гняв, а какво ще кажеш за лудостта?

Усмивката му отново проблесна.

— Тя приема тихи и леки форми. Имам три лели, всяка от които е обсебена от кучето си. Кучетата имат рождени дни, каишки, обсипани с бижута, и повече палта от мен.

— Повече палта?

— Кадифени за зимата и ленени за лятото. Козината им очевидно е непригодна за студените шотландски ветрове. В домакинството им периодично се включват разни други животни. Лелите ми — лейди Сара, лейди Лети и лейди Дорис — са убедени, че всяко животно може да бъде обучено като куче, ако човек се посвети на това.

— Всяко животно? Какво очакват да научат животните? Може ли заекът да бъде обучен да лае?

— Кучето не се обучава да лае — отбеляза Гауан. — Обучението, що се касае до животните, може да се окачестви като способност да се отговаря на определено име, да се контролира пикочният мехур, да се ограничи изхождането до определен район — не на килима в дневната, моля — и, най-общо, отговор на команди.

— Предполагам, че може да се обучи котка — каза Еди, макар да се съмняваше. Никога не бе имала близък контакт с каквото и да е животно. — Макар, доколкото разбрах, котките да не отговаряли с готовност.

Гауан поклати глава.

— Що се отнася до лелите ми, котките са останали далеч в миналото. Те продължиха опитите си с различни видове птици, полевка, таралеж, три катерички и цяло семейство зайци. В момента работят с прасета. Малки прасенца всъщност.

— Обучават прасенца?

— Предпочитат думата опитомявам. — Тонът му беше толкова сух, че Еди избухна в смях. — Когато ги посетих за последен път, прасенцата бяха научили имената си — които, между другото, са Петъл, Чери и Мериголд. Предполагам, че и трите вече са станали майки. Или на бекон. — Протегна дългите си крака и ботушът му докосна обувката на Еди. Дори това леко докосване я накара да потрепери, което беше абсурдно. Абсурдно.

— Що се отнася до мен — каза, когато се съвзе, — мисля, че личната хигиена е много по-важна от имената.

— И трите прасенца напредваха отлично — каза Гауан сериозно. — Бяха ми представени като на парад по време на вечерята и изглеждаха доста розови, изтъркани до блясък. Бяха украсени с панделки. Е, имаше няколко достойни за съжаление инцидента, но много по-малко, отколкото можеш да предположиш.

— Ще се радвам да се запозная с тях — увери го Еди с равна на неговата сериозност. После отново се засмя: — Знаеш ли, никога не съм се приближавала до животно, с изключение на конете. Мога да яздя.

Гауан махна неопределено с ръка.

— Що се отнася до опитомяването, конете са в тъмните векове на историята.

— Откъде са почерпили идеята лелите ти?

— Лети имаше идея още когато беше дете, а после и трите решиха да приемат предизвикателството. — Кракът му отново докосна този на Еди. Но лицето му не се промени. Може би движението му беше неволно? Въпреки това, чак пръстите на краката й потрепнаха от удоволствие.

— Но какво ги кара да мислят, че ще успеят?

Той изглеждаше изненадан от въпроса й.

— А защо да не успеят? Ако някой може да опитоми прасе, готов съм да заложа всичките си пари на леля Сара. Тя има катерица, която яде от ръката й.

Увереността му накара Еди да се усмихне. Беше израснала със съзнанието, че е с благородническо потекло и принадлежи към аристокрацията и, като такава, е с претенции да има синя кръв и всичко останало, което идва с нея. Но истината беше, че баща й се интересуваше истински единствено от музика, както и тя самата. Този факт донякъде бе нарушил илюзиите й за висшата класа. Гауан, а вероятно и лелите му, не бяха изгубили илюзиите си.

Повдигнатите му вежди й казваха, че лелите му със сигурност могат да опитомят прасе, ако то въобще може да бъде опитомено, а вероятно и ако не може.

— Това е нещо като научен експеримент, нали разбираш. Любопитството тече във вените на семейството ми. Последните няколко поколения са обсебени от едно или друго изследване. Дори смъртта на баща ми може да бъде отдадена на нещастен опит да докаже идеите си.

— А ти? — запита Еди.

Гауан сви рамене.

— Аз имам някакъв интерес към пшеницата. В момента култивирам нов вид.

Култивирането на пшеница със сигурност беше по-полезно от обучението на прасета, затова Еди издаде звук на окуражаване и одобрение и тъкмо се канеше да запита дали лелите му имат късмет с гъските — защото в детството бе срещала агресивни гъски — когато разбра, че каретата е спряла. Бяха пристигнали пред семейната им къща на „Кързън стрийт“. Търсеше дамската си чанта, когато чуха трополене на карета, която рязко спря.

Еди отвори леко завесите на прозореца от своята страна. Каретата на баща й току-що бе спряла пред къщата. Кочияшът в ливрея скочи на земята и отвори вратата.

— Родителите ми също се прибраха.

Гауан надникна през прозореца от своята страна с интерес, равен на нейния.

— Вероятно баща ти е успял да убеди мащехата ти, че танците в леко пийнало състояние не са добра идея.

— Но защо не слизат? — запита Еди след малко.

— Не мога да кажа със сигурност, но предполагам, че баща ти се опитва да вдигне графинята. Предполагам, че изпитото шампанско я е направило сънлива, ако не и безчувствена. — В гласа му се усещаше хапливост, която не се хареса на Еди.

Отвори уста да защити Лейла, но в този момент баща й слезе от каретата, като носеше съпругата си на ръце. Небесносинята коприна се диплеше след него, докато той вървеше по алеята към входната врата с главата на Лейла, почиваща на рамото му.

— Прав си, трябва да е заспала — каза Еди вместо първоначално замислените думи. — А аз си мислех, че за подобен ефект човек трябва да пие нещо по-силно от шампанското.

— Не е само заради качеството на напитката. Важно е и количеството. Колко е изпила?

— Може би шест чаши? Но не е яла почти нищо днес.

— Почти цяла бутилка — отбеляза Гауан. — Доста е.

Когато графът стигна до входните стъпала, Лейла внезапно протегна ръка и дръпна главата на съпруга си надолу, към устните си. Определено не беше заспала. Еди пусна пердето и се облегна назад.

— Господи — каза, — предпочитам да не бях видяла това. Но сега поне знаем, че Лейла не е безчувствена.

— Определено издържа на пиене.

— Не трябва да говориш по този начин — каза Еди, смръщила вежди. — Лейла не е пияна.

— Доколкото знам, пияниците не са така чужди на бутилката, както искат семейството им да вярва.

— Това със сигурност може да е вярно за родителите ти — заяви Еди. — Макар да не ми се иска да настоявам да се прави разлика между семействата ни, виждам Лейла почти на всеки час, тъй като не мога да я убедя да не прекъсва упражненията ми. Тази вечер за първи път я виждам в такова състояние.

В очите на Гауан се забелязваше съчувствие.

— Дори най-строгите заповеди не можеха да принудят баща ми да не прекъсва ученето ми.

— Точно това исках да кажа, Гауан.

След няколко секунди, той каза:

— О? Изглежда, че графът не е свикнал да му се противопоставят. Е, човек би предположил, че другите ще се научат да се съобразяват с него.

— Въпреки че циничното ти отношение извиква у мен съчувствие — продължи Еди, — иска ми се да признаеш гледната ми точка. Мащехата ми не пие много. Всъщност ние не пием вино дори на вечеря. Само ако татко присъства, което се случва рядко.

— Разбирам — каза Гауан и кимна с глава. Отново погледна през прозореца. — Все още се целуват. Баща ти е доста страстен за мъж на неговите години.

— Той не е много стар — каза Еди, защитавайки вместо пияната си мащеха, сластния си баща. — Едва е прехвърлил четирийсетте. Ти самият се хвалиш, че шотландците са активни много след четирийсетте.

— Мисля, че той има шотландска жилка.

Беше абсурдно, но дори само усмивката на Гауан я караше да се чувства обезпокоително мека и топяща се. Но истината беше такава.

— Реших, че може би си лишен от чувство за хумор — отбеляза тя.

— Извинявам се. Страхувам се, че родителите ми са ми вдъхнали определено непоносимо отношение към алкохола.

— Това е съвсем разбираемо — каза Еди. — Кажи ми, когато родителите ми най-после влязат вкъщи, защото трябва да ги последвам. Ще настъпи истинска истерия, ако Лейла надникне в стаята ми да ми каже лека нощ, а аз не съм там.

Гауан отново погледна през прозорчето.

— Влязоха в къщата.

— В такъв случай, трябва да ги последвам. Не трябва да седим в спряла карета без придружителка, независимо дали сме сгодени или не.

— Това не ми изглежда справедливо — каза Гауан с дяволито пламъче в очите. — Мога да те заведа на разходка в Хайд Парк и да сме сами.

— Не и след падането на мрака. Наистина трябва да се прибера. — Обаче го каза с твърде дрезгав глас.

— Не и преди да съм те целунал за лека нощ — прошепна той, взе ръцете й в своите и я дръпна в единия ъгъл на каретата. — Почти си ми съпруга.

Еди наклони глава така, че да види очите му. Бяха сънени, но в тях отново светеше собственическо чувство.

Той сведе глава към нейната и тя сдържа дъха си за миг, чудейки се дали целувката щеше да е опияняваща още от самото начало… А после не й се налагаше да се чуди повече. Езикът му се плъзна в устата й и тя въобще спря да мисли.

Започваше да научава, че има определени неща, за които не трябва да мислиш, докато ги изпитваш, че трябва просто да ги чувстваш. Затова си позволи да чувства колко гъста и мека е косата му, а после, когато ръцете й се спуснаха от врата към раменете му, а и по-надолу, колко здрави и гъвкави са мускулите на гърба му.

Целувката бе станала много по-задълбочена и тя откри, че се притиска силно в него, едва дишайки, и че тялото й пее в ритъм, за чието съществуване във вените си тя не знаеше.

— Еди — каза Гауан с дрезгав глас, прекъсвайки целувката с приглушен стон. — Трябва да спрем, преди…

— Не спирай — помоли го Еди, целувайки го отново. — Никой не знае къде сме.

И той не спря. Следващият път, в който някой от двамата проговори, беше, когато Гауан обхвана с длан гръдта на Еди. Тя се почувства така добре, че измърмори нещо неразбираемо. Той се засмя в отговор и потърка зърното й с палец.

Усещането накара Еди да извика и да се притисне в дланта му. Пелерината й вече не беше на раменете й и дори през пластовете материя тя усещаше горещината и силата на ръцете му. Всяко докосване носеше диво чувство на екстаз.

Той изглеждаше очарован и гледаше как гърдите й изпълват дланите му.

— Доста са големи — прошепна Еди, спомняйки си как Лейла беше описала гръдта си като старомодно едра.

Той я погледна. Очите му блестяха така, че извикваха у нея желанието да се сгуши в него и да го моли за още ласки. По-настойчиви.

— Съвършени са — каза той. Гласът му погали кожата й като най-дълбоките звуци на виолончелото й. — Сънувах как те държа в прегръдките си, Еди.

— Така ли?

— От нощта, в която те срещнах. Но нито един сън не е като реалността.

Правеше с ръцете си нещо, което й доставяше такова удоволствие, че можеше само да се отпусне немощно назад. Той се наведе към нея и целуна шията й, като в същото време галеше гърдите й. Еди мислеше за това, колко е прекрасно да усещаш тежестта на мъжко тяло върху своето. И колко хубаво би било да я докосва без бариерата на пластовете материи.

Човек би помислил, че ще е прекалено тежък дори подпрян на лакът. Но не беше. Тялото й се наслаждаваше на усещането за всичките тези мускули и топлина, то я подтикваше да оформи люлка с краката си. Което бе такава скандална идея, че шокира дори нея.

Той бе стигнал до основата на шията й, но вместо да я целуне, я близна леко, което й даде толкова остро усещане, че тя неволно простена и изви гръб. А тялото му се намести още по-настоятелно върху нейното.

Сега той целуваше гърдите й, а после вмъкна бедрото си между краката й. Тя стисна раменете му силно, сигурна, че ноктите й ще оставят белези по кожата.

Гауан прошепна нещо толкова тихо, че тя не го чу. После дръпна силно роклята й надолу и устните му се сключиха около зърното й. Тя извика тихо и отново изви гръб.

Гауан гризеше леко, ближеше и целуваше в чувствена атака, която бе толкова силна, че Еди въобще спря да мисли и се остави на усещанията. Чувстваше се като фойерверк за деня на Гай Фокс. Беше готова да експлодира в нещо ярко и плашещо. И великолепно, само ако… Притискаше се в крака му, усещайки, че гори и че топлината се разлива по тялото й и я оставя без дъх.

Но точно тогава, когато чувстваше, че гори, Гауан спря с ласките. Не добре дошла хладина замени топлината на устните му. Тя погледна надолу. Гърдите й изглеждаха бледи на слабата светлина, но зърната й бяха тъмнорозови и щръкнали, молейки за още ласки.

Погледът му проследи нейния, но на лицето му отново бе изписано онова изражение, а може би то не беше точно изражение.

Еди, замаяна, си помисли, че това е проблем. Топеше се, когато той я целуваше, и ако трябва да бъдем искрени, не даваше и пет пари дали са женени или не. Искаше да прави любов на седалката в каретата. Или на земята. Или където той пожелаеше.

От друга страна, неговото съзнание като че ли беше тревожно трезво.

— Как можеш да бъдеш толкова спокоен? — запита тя миг по-късно, когато той я бе преместил на отсрещната седалка, намерил пелерината и започнал да я облича, сякаш тя бе малко дете.

— Не съм спокоен — отговори той кратко. Гласът му я накара да се почувства по-добре, защото бе дрезгав и несигурен.

— Цялата горя — прошепна тя и го целуна по челото. То бе единствената негова част, която можеше да достигне, докато той бе концентриран да направи съвършената панделка. — Чувствам, че като че ли няма да мога да заспя. Чувствам…

— Аз знам, че няма да мога да заспя. — Пръстите му спряха движенията си и погледът му срещна нейния. — Не съм и мечтал, че ще споделя живота си с толкова чувствена жена.

— Аз не съм чувствена — прошепна Еди. — Всъщност съм съвсем обикновена.

— Ти си всичко друго, но не и обикновена — каза той, взе лицето й в дланите си и я целуна бързо, но страстно. Отвори вратата и й помогна да слезе още преди тя да е осъзнала какво става.

— Гауан! — възрази тя.

Той сниши глас, осъзнал, че от двете страни на вратата стоят слуги.

— Не мислиш ли, че имах право да моля за специалното разрешение? Ако репутацията ни ще бъде съсипана и ще ни заподозрат, че бързаме да дадем клетвите си, то по-добре да го направим!

Гауан пъхна ръката си в нейната и двамата закрачиха към Уилкинс, който стоеше в светлината на отворената врата.

— Разбирам, наистина, но и ти трябва да разбереш: ценя честта си повече от репутацията си. — Той отново говореше с тона, подсказващ авторитета на херцог, в отговор на всички, които стояха наоколо, предположи тя.

Еди спря по средата на алеята и, надяваше се, там, където никой не можеше да ги чуе.

— Гауан! — изсъска.

Той я погледна спокойно, макар да бе трудно да се долови изражението му на слабата светлина, която струеше от вътрешността на къщата. Тя намираше ситуацията толкова дразнеща, че разтърси ръката му.

— Държиш се доста сковано, херцоже.

— Сковано? — В очите му се четеше горчив хумор. — Да се обръщаш към мен с титлата ми, също е проява на скованост.

Цялата гореше и се топеше, желанието бе настоятелно и бе изключително дразнещо да види Гауан така спокоен на вид — като пастор след неделната служба. Затова стъпи върху краката му и облиза устните му.

— Какво ми причиняваш, Еди? — Изречението бе произнесено с гърлен глас, който идваше дълбоко от гърдите му и я заля със задоволство. Може би той просто се прикриваше по-добре от нея.

— Искам да се уверя, че ще ти е толкова трудно да заспиш, колкото и на мен. — Протегна ръце надолу, сведе главата му и го целуна. Не беше четвъртата, нито дори четиринайсетата им целувка, но беше първата, с която тя го даряваше.

Съзнанието за това я накара още повече да се топи. Но макар че показа задоволителни признаци на ентусиазъм, Гауан не я взе на ръце и не я занесе обратно в каретата, изкрещявайки на кочияша да ги заведе някъде, където ще могат на спокойствие да се отдадат на страстта си.

Всъщност, след известно време, той се отдръпна от нея, свали ръцете й от врата си и изръмжа:

— Сега ще те заведа до входната врата, Едит.

Еди бе успяла да възвърне равномерното си дишане, когато стигнаха до отдавна чакащия ги Уилкинс. Изражението на лицето му бе безстрастно и, по някаква странна причина, това я ядоса още повече. Нима щеше да прекара живота си, наблюдавана от живи статуи?

Направи реверанс за довиждане на Гауан, но отказа да срещне погледа му. Тъкмо се бе обърнала, за да се изкачи по стъпалата, когато чу звук на раздразнение, той я обърна към себе си и каза тихо и гневно:

— Херцозите не отнемат девствеността на бъдещите си невести в карети, Еди.

Тя погледна встрани, но Уилкинс очевидно имаше по-неотложни задължения, защото се бе скрил във вътрешността на къщата.

— Не е това — каза тя. — А фактът, че успяваш да останеш така спокоен. В един миг се целуваме, а в следващия откривам, че съм отблъсната от мъж, който показва толкова емоции, колкото и един пън. В един миг ме караш да се смея, а в следващия придобиваш изражението на учител, каращ се на непослушен ученик. Намирам това за особено дразнещо. Особено — добави, в случай че той се кани да омаловажи чувствата й.

— Мъжът е такъв, каквито са действията му — каза Гауан. — Ако отнема девствеността на годеницата си, няма да съм себе си, а някакво друго човешко същество, някакъв тип, така обладан от страст, че забравя правилата, които ръководят цивилизованото общество.

Еди изведнъж се почувства прекалено уморена, за да спори.

— Да, добре, вероятно си прав — каза.

Замисли се дали да не направи нов реверанс, но той вероятно щеше да бъде разбран погрешно. Затова го потупа по бузата, защото, все пак, й беше скъп, макар и да не я разбираше винаги правилно. А после тръгна към стаята си.