Елоиза Джеймс
Кулата на любовта (13)

Глава 13

Смехът се бореше с предизвикваща болка, измъчваща я нужда. Вече не можеше да погледне Гауан, без да се наведе да го целуне. Затвори очи и допря буза до рамото му.

— Хубаво нещо е да имаш принципи — каза тихо. — Трябва да си се смял, когато ти писах за любовници и за болести.

— Не съм се смял. Въпросът бе повдигнат конкретно. Много са мъжете, които имат любовници. Но аз винаги съм се надявал, че ще намеря съпруга, която ще иска да носи децата ми, а как ще си позволя да опетня честта на такава съпруга като изливам злато в скута на жена, за която нямам намерение да се оженя?

Еди се обърна и целуна Гауан по врата. Силен врат имаше той.

— Сложен човек си ти.

— Напротив, тези неща не са сложни. Имаше стара шотландска поговорка, която казва, че „настоящето е твоето бъдеще“. Избрал съм да не опетнявам бъдещето. Освен това, баща ми… — Гласът му заглъхна.

— Имал е любовница? — запита Еди.

— Много.

Тя отново го целуна под челюстта — там, където пулсираше сърцето му.

— Мислех, че баща ми има любовница, но сега не съм толкова сигурна. Лейла се страхува, че е така, когато той не се прибира през нощта.

— Съмнявам се — каза Гауан. — Баща ти не е човек, който ще си навлече срам и позор.

Еди се усмихна, защото знаеше, че той не може да види усмивката й. Баща й беше малко студен и скован, но дълбоко в сърцето си беше като Гауан, когото всяка жена би искала да има до себе си.

— Майка ти знаеше ли за връзките на баща ти?

— Да. — Шотландският му акцент ставаше все по-ясно доловим. — Но поведението й отговаряше на неговото. Нямаше право да се оплаква.

— Съжалявам — промърмори Еди и се облегна назад, върху ръката му, за да види по-добре лицето му. — Сигурно е трудно за човек да открие подобни неща за родителите си.

— Майка ми беше известна с изневерите си, затова го научих още съвсем малък. — В гласа му се долавяше мрачно примирение. — Баща ти каза ли ти, че имам малка полусестра на име Сузана?

— Така ли? Не, не е споменавал. Тя в Шотландия ли живее?

— Живее с мен и е на пет години или поне така мислим.

— Какво? — Еди изправи гръб. — Имаш полусестра, която живее с теб и мислите, че е на пет?

— Майка ми ни остави, когато бях на осем, а почина преди няколко месеца, оставяйки дете. Предполагаме, че се е омъжила отново след смъртта на баща ми, макар това да не ми е известно със сигурност. Все още не сме открили данни сестра ми да е кръстена.

— О, мили боже! — Еди скочи от скута му, прекоси стаята и се обърна с лице към него. — Да разбирам ли, че си готов да се ожениш, за да осигуриш майка на сестра си? Трябва да ти кажа, че нямам никакъв опит с деца.

Той също се бе изправил, разбира се.

— Аз също. Но съм наел три жени и гувернантка, които да се грижат за нея.

— Съжалявам, не исках да те накарам да станеш. — Седна срещу него. — Дори не знам колко е голямо едно петгодишно дете. Поникнаха ли й вече вторите зъби? Може ли да говори? Какви ги говоря? Разбира се, че може!

— О, Сузана говори — каза Гауан прочувствено. — Непрекъснато. И има зъби. Ухапа ме още първия ден, когато дойде в Крейгивар. Затова ще те посъветвам да внимаваш, когато се приближаваш към нея. — Седна отново и взе ръката й в своята.

— О, господи! — произнесе Еди тихо като въздишка. Без дори да го съзнава, гледаше как палецът му описва кръгове по дланта й. Умът й препускаше. Не само щеше да се омъжи и да се премести в Шотландия, а очевидно щеше да се грижи и за осиротяло дете. Наистина, баща й можеше поне да го спомене.

— Помня, че изрази желание да имаш деца едва след няколко години. Не съм те подвел, като не споменах Сузана. Трябва да призная, че тъй като не съм в Шотландия, съвсем забравих за нея.

Не изглеждаше ни най-малко виновен.

— Има ли членове на семейството, които да ти помогнат в отглеждането й? — запита Еди с надежда. — Леля може би? — Не можеше да стане майка на петгодишно дете само за една нощ. Не беше сигурна дори, че е виждала петгодишно дете.

— Не, за нещастие. Имам няколко лели, но те все още не са се запознали със Сузана. Сестри са на баща ми — обясни. — Живеят на островите Оркни.

— Тя е сама в замъка?

— Има сто и трийсет слуги, които живеят там, включително четирите жени, чието основно задължение е да се грижат за нея.

Нейната майка бе умряла, когато Еди бе още дете и тя добре знаеше, че дори сто слуги не могат да заменят изгубения родител.

— Може би има книги за този род неща — измърмори. — Детето страда ли жестоко? Как умря майка ти, ако мога да запитам?

— Удави се в езеро, след като изпи повече уиски, отколкото е препоръчително. — Настъпи пауза, после добави: — Баща ми умря година по-рано, след като изпи две бутилки уиски. Заради облог, нали разбираш.

Еди започна да изрежда наум различните думи на съчувствие, които й бяха познати, но нито една не й се струваше подходяща.

— Все пак, баща ми умря като победител в облога, което без съмнение щеше да бъде утеха за него. Аз не пия алкохол, в случай че се тревожиш за възможността да съм наследил семейните наклонности. — Гауан я осведомяваше за тези подробности съвсем спокойно, сякаш говореше за промените във времето.

— А бащата на Сузана… вторият ти баща?

— Майка ми говореше за себе си като за вдовица, макар никой от домакинството й да не знаеше нищо за живота й преди преместването й в Единбург миналата година. Възможно е да е скрила брака си от мен, за да запази издръжката си. Възможно е още Сузана да е незаконна. Наел съм детективи, които да открият истината. — Скръсти ръце на гърди. — Има хора, които биха сметнали, че ти предлагам опозорено име.

— Не ставай смешен. — Еди мръщеше вежди. — Глупавите постъпки на родителите не засягат децата.

— Много щедро от твоя страна. — Поколеба се, после каза: — Трябва да добавя, че Сузана е доста палаво и непокорно дете. Трудно е човек да се справи с нея. Не съм единственият, когото ухапа. Жените, които се грижат за нея, също са в опасност.

Прекрасно. Еди вече беше неспокойна. Тревожеше я идеята, че ще трябва да се грижи за дете и още повече — за едно от така наречените трудни деца.

— Знаела ли е за съществуването ти, преди да се озове под покрива ти? Как изглежда?

— Дребна е. Много дребна всъщност. Мисля, че си служи много добре със словото за дете на своята възраст, макар гувернантката да ме уверява, че момиченцата често са надарени в тази област. И, не, не изглежда да е имала представа, че има семейство.

— На теб ли прилича?

— Косата й е много по-яркочервена. Като се изключи това, за останалото не мога да кажа. Все още не съм прекарал много време с нея.

— Трябва да е нещастна, след като е загубила майка си и й се е наложило да живее с напълно непознатия си брат.

— Няма причина да бъде нещастна. Имам впечатлението, че е знаела много малко за майка ни.

Еди определено имаше чувството, че според херцог Кинрос на човек му е позволено да изпитва такова горчиво чувство като нещастието само при много ограничени обстоятелства.

— Дори Сузана да не е била близка с майка си, пак е изгубила всички хора, които е познавала — отбеляза.

— Всеки ден ми докладват за всички важни събития, а детската стая не беше споменавана след ухапването миналата седмица, затова съм убеден, че е щастлива.

Еди отново скочи от стола си. Всичките трепетни чувства, които допреди малко бе изпитвала към Гауан, бяха погълнати от завладялата я нервност. Отиде до камината и взе оттам малката порцеланова фигурка на Богородица с младенеца, поигра си с нея и я остави. Като че ли Дева Мария е знаела съвсем точно как да отгледа сина си. При тази мисъл Еди изпита неподправен ужас. Защо баща й не беше споменал детето, когато й бе съобщил, че ще се омъжи за Гауан? Възможно бе да възрази.

Не че баща й щеше да обърне внимание на страховете й, като се имаше предвид, че щеше да се издигне до херцогиня.

— Как, за бога, получаваш всекидневни доклади, след като си тук, а Сузана е в Шотландия? — запита тя.

— Всяка сутрин от замъка тръгва слуга с пълен доклад. — Той също беше станал и стоеше до срещуположния край на камината. — Намирам, че да се управлява голямо имение, е значително по-лесно, когато има непрекъснат поток от информация. Най-отдалечените ми имения изпращат съобщения до замъка на всеки два или три дни.

— Това сигурно изисква много слуги — каза тя, впечатлена от идеята и постигнатото. — А също и карети и коне.

Той сви рамене.

— Имам много.

После, за секунди само, в очите му се появи желание и тя отново усети ясно тялото си. Той направи крачка към нея.

— Не се тревожи за сестра ми — каза. — Ако не я харесаш, ще намеря кой да се грижи за нея.

— Абсолютно не! — възкликна Еди. — Просто не съм свикнала с децата. Но ще се справя. — Усмивката на Гауан беше чисто изкушение и нямаше нищо общо с думите й. — Това е много рисковано — каза, спомнила си внезапно, че са съвсем сами в спалнята й в непозната къща посред нощ. — Трябва да си вървиш. Не искам да съсипя сватбата на Хонория, като предизвикам скандал.

— Да, трябва. — Дълбокият му глас погали кожата й като кадифе.

Тя потрепери и чу музика в главата си. А той не помръдна.

— Ще се вдигне много шум, ако ни заловят — каза тя, после добави: — А ти си доста едър. Искам да кажа, широкоплещест.

— Плувам в езерото всеки ден.

Очевидно плуването го бе дарило с мускулестите гърди, които копнееше да докосне. Той й се поклони и тръгна към терасата. Тя го последва, сякаш бе вързана за него с въже.

— Какво мислиш за свиренето ми? — запита, когато той постави едната си ръка на перилата и се приготви да се спусне по въжената стълба.

Лицето му беше в сянка, вътрешният двор под него бе осветен от лунната светлина.

— Мисля, че си гений — каза. — Точно както твърди баща ти. Ще научиш ли Сузана да свири?

— Да — отговори тя и осъзна, че наистина ще научи детето така, както баща й беше научил нея.

— Ще трябва да направим така, че Сузана, а и децата, които ще имаме, да могат да свирят пред публика, ако пожелаят. — Започна да слиза.

Главата му изчезна под мраморния парапет, докато тя все още осмисляше думите му. Наведе се и го загледа как слиза — така пъргаво, сякаш под краката му имаше стълби.

Щом веднъж стъпи на земята, той отметна глава назад и я погледна. Сърцето й прескочи удар. Но също така изпитваше смущение, което я заливаше от главата до петите. Може би трябваше да се покаже по-студена. Какво щеше да стане, ако след случилото се тази вечер между тях той я помислеше за ненаситна?

— Може би си прав — каза тихо, втренчила поглед надолу. — Може би прибързваме, което не е правилно.

— Ще се държа с теб утре така, сякаш не сме се срещали тази вечер, но се страхувам, че всички, които днес бяха в трапезарията, вече знаят какви са чувствата ми. А и обявата за годежа вече излезе във вестниците.

— Подобни неща не се случват на хора като мен — каза Еди.

— Гласът ти е като музика — каза Гауан, гледащ нагоре към нея. — В колко часа ставаш?

— Защо питаш?

— Искам да съм повече време в компанията ти, а не само да се гледаме, докато трае сватбената церемония.

Каза го съвсем спокойно, сякаш се подразбираше, но сърцето й запя.

— В девет. Лека нощ — извика.

— Лека нощ — каза той, но толкова тихо, че тя не го чу.

Но някой друг чу.

Тя пусна студените перила и загледа как Гауан прекосява с широки крачки вътрешния двор и се скрива в мрака.

Остана още малко на терасата, а в главата й звучеше музика дори по-нежна от тази, която лъкът й изтръгваше от виолончелото.