Джефри Арчър
По-силно от меча (27)

24.

— Случвало ли ви се е да се представите като пълен глупак, когато сте били на моята възраст? — попита Себастиан, докато пиеха на верандата.

— Не повече от веднъж седмично, ако не ме лъже паметта — отвърна Рос Бюканан. — Имай предвид, че през годините се подобрих, но не особено.

— Но правили ли сте такава огромна грешка, за която да съжалявате през целия си живот? — попита Себ, без да докосва брендито си.

Рос не отговори веднага, защото много добре знаеше какво има предвид Себ.

— Нищо, което да не мога да поправя. — Отпи глътка уиски и добави: — Абсолютно ли си сигурен, че не можеш да си я върнеш?

— Писах й няколко пъти, но тя така и не отговаря. Накрая реших, че трябва да замина за Америка и да разбера дали изобщо обмисля да ми даде втори шанс.

— А не е ли имало други? — попита Рос.

— Не по този начин — отвърна Себастиан. — По някоя и друга забежка, случайно преспиване, но Сам е единствената жена, която обичам. Не би й пукало дори ако нямам пукнато пени. А на мен с цялата ми глупост ми пукаше. Имали ли сте някога този проблем, Рос?

— Не мога да кажа, че съм го имал. Когато се ожених за Джийн, имах двайсет и седем паунда, два шилинга и четири пенса в личната си сметка, а по онова време не ти отпускаха овърдрафт, ако работиш като чиновник в „Абърдийн Шипинг“. Така че Джийн определено не се омъжи за мен заради парите.

— Щастливец. Защо не се поучих от Седрик Хардкасъл? Едно ръкостискане би трябвало винаги да е достатъчно за сключване на сделка.

— А, предполагам, че сега говорим за Морис Суон.

— Нима знаете за мистър Суон?

— Само онова, което ми разказа Седрик. Той бе убеден, че ако осъществиш сделката с Шифнал Фарм, ще изпълниш своята част от уговорката. Да приемам ли, че не е така?

Себ сведе глава.

— Точно затова Сам ме напусна. Изгубих я, защото исках да живея в Челси и не осъзнавах, че на нея изобщо не й пука къде живеем, стига да сме заедно.

— Никога не е късно да признаеш, че си сгрешил — каза Рос. — Само се моли мистър Суон да е още жив. Ако е, можеш да си сигурен, че все още отчаяно иска да построи театъра си. А работата за Кауфман достатъчна ли ти е? — попита той, рязко сменяйки темата.

— В какъв смисъл дали ми е достатъчна? — попита Себ и взе чашата си.

— Просто ти си най-амбициозният млад мъж, когото съм срещал, и не съм сигурен, че ще си доволен, докато не застанеш начело на банката.

— На коя банка?

Рос се разсмя.

— Винаги съм смятал, че се целиш във „Фартингс“.

— Прав сте. И не стоя със скръстени ръце. По съвет на Боб Бингам през последните пет години купувам акции. Винаги инвестирам половината от комисионата, която печеля на всяка сделка. Вече притежавам повече от три процента от акциите на „Фартингс“. Щом придобия шест процента, което ще стане скоро, смятам да заема мястото си в борда и да всея истински хаос.

— На твое място нямаше да съм толкова уверен, защото можеш да си сигурен, че Ейдриън Слоун ще те засече на радара си и ще атакува, когато го очакваш най-малко, точно като подводница.

— Но как би могъл да ме спре? Уставът на банката ясно казва, че всяка компания или индивид, притежаващ шест процента от акциите, автоматично получава място в борда.

— След като придобиеш своите шест процента, той просто ще пренапише устава.

— Може ли да го направи?

— Защо не? Назначи сам себе си за председател на борда, докато погребвахме Седрик, така че какво му пречи да промени устава на банката, ако това означава, че ще ти попречи да влезеш в борда? Това, че е негодник, не означава, че не е умен. Но ако трябва да съм честен, Себ, по мое мнение имаш много по-голям проблем на домашния фронт.

— В „Кауфман“ ли?

— Не, в „Барингтън“. Предупредих майка ти, че ако позволи на Дезмънд Мелър да стане директор, това ще завърши плачевно. Той е в борда само от две години и несъмнено знаеш, че вече иска да стане заместник-председател.

— Едва ли би могъл да го покаже по по-очевиден начин — каза Себ. — Но докато майка ми е председател, ще има да се надява.

— Така е, докато майка ти е председател. Но нали си забелязал, че вече е започнал да нарежда танковете си в предния ви двор?

— Какво имате предвид?

— Ако прочетеш днешния „Файненшъл Таймс“, сред кратките новини ще откриеш и съобщението, че Ейдриън Слоун е поканил Мелър да влезе в борда на „Фартингс“. А сега ми кажи — какво общо имат тези двамата?

Думите му накараха Себ да замълчи.

— Силна неприязън към семейството ти. Но не се отчайвай — продължи Рос. — Все още криеш в ръкава си коз, който той трудно ще успее да бие.

— И какъв е този коз?

— Не какъв, а кой. Берил Хардкасъл и нейните петдесет и един процента от акциите на „Фартингс“. Берил вече няма и да помисли да подпише документи, пратени й от Слоун, без те да са внимателно прегледани от сина й.

— И какъв е съветът ви?

— Щом придобиеш шест процента от акциите, можеш да паркираш своя танк в предния двор на Слоун и да всееш хаос.

— Но ако успея да се добера до петдесетте и един процента на Берил, бих могъл да паркирам в предния му двор цяла армия и той няма да има друг избор, освен да се омете набързо.

— Добра идея, стига да познаваш човек, който има излишни двайсет милиона за харчене.

— Може би Боб Бингам? — предположи Себ.

— Боб е богат човек, но мисля, че сумата е прекалено голяма за него, за да може дори да си помисли за подобно нещо.

— Сол Кауфман?

— Подозирам, че при сегашното му здравословно състояние не е нито продавач, нито купувач.

Себ се разочарова.

— Опитай засега да не мислиш за банката, Себ. Съсредоточи се върху това да влезеш в борда и да превърнеш живота на Слоун в ад.

Себ кимна и каза:

— Ще го навестя веднага щом се върна от Щатите.

— Мисля, че трябва да навестиш един друг човек, преди да заминеш за Америка.

* * *

— Трябва да разбереш, Сара, че макар Макбет да е амбициозен мъж, лейди Макбет е ключът, чрез който той да се добере до короната. По онова време неща като права на жените не са съществували и единствената й надежда да има някакво реално влияние в Шотландия е било да убеди слабия си колеблив съпруг да убие краля, докато им гостува в собствения им дом. Така че искам да повториш сцената, Сара. Не забравяй, че си гадна, подла, зла жена, която се опитва да накара мъжа си да извърши убийство. И този път гледай да ме убедиш, защото успееш ли да го направиш, ще убедиш и публиката.

Себастиан седеше в дъното на залата и гледаше как групата ентусиазирани младежи репетира под зоркото око на мистър Суон. Жалко, че сцената беше толкова малка и сбутана.

— Сега беше много по-добре — каза Суон, когато стигнаха до края на действието. — За днес достатъчно. Утре искам да започнем със сцената с духа на Банко. Рик, не забравяй, че Макбет е единственият човек в помещението, който може да види духа. Гостите ти на вечерята се плашат от онова, което те тормози, някои дори си мислят, че губиш ума си. А ти, Сара, се опитваш да убедиш същите тези гости, че всичко е наред и че въпреки странното поведение на съпруга ти няма никакви причини за безпокойство. И каквото и да става, в никакъв случай не поглеждай към призрака, защото ако го направиш, магията ще бъде развалена. Ще се видим утре по същото време и гледайте да си научите репликите. След понеделник започваме да работим без текстове.

Актьорите нададоха стон, докато слизаха от сцената и се превърнаха отново в ученици, които вземаха чантите и книгите си и излизаха от залата. Себ се развесели, като видя как лейди Макбет хваща Банко за ръка. Нищо чудно, че мистър Суон предупреждаваше Сара да не го гледа по време на сцената с духа. Проницателен човек.

Мистър Суон не изключи осветлението, докато не подготви декорите за банкета. След това взе опърпания сценарий, прибра го в старата си кожена чанта и бавно тръгна към изхода. Отначало не забеляза, че някой седи в дъното на залата, и не успя да скрие изненадата си, когато видя кой е той.

— Тази година не поставяме „Отело“ — каза той. — Но ако го поставяхме, нямаше да ми се налага да търся кой да играе Яго.

— Не, мистър Суон. Пред вас е принц Хал, дошъл да коленичи и да моли краля за прошка, че е направил ужасна грешка, от която може никога да не се възстанови.

Старецът замръзна, когато Себастиан извади портфейла си, измъкна от него чек и го връчи на някогашния директор.

— Но това е много повече от онова, за което се бяхме разбрали — промълви той с треперещ глас.

— Не и ако все още искате онези гримьорни, свястна завеса и нови костюми.

— Както и отделна съблекалня за момичетата — рече Суон. — Но мога ли да попитам какво искахте да кажете със споменаването за ужасна грешка, от която може и да не се възстановите, мистър Клифтън?

— Дълга история — каза Себ. — И няма да ви отегчавам…

— Аз съм стар човек с много свободно време — каза Суон и седна срещу Себ.

Себастиан му разказа как за първи път бе срещнал Саманта на церемонията по случай завършването на Джесика и как е бил зашеметен от нея.

— Не ми се вярва подобно нещо да се случва много често — с усмивка рече Суон.

— Успях да се окопитя достатъчно, за да я поканя на вечеря. Не след дълго осъзнах, че искам да прекарам остатъка от живота си с нея. — Старецът знаеше кога да запази мълчание. — Но когато откри, че нямам намерение да изпълня обещанието си към вас, тя ме напусна и се върна в Америка. — Себ замълча за момент. — И оттогава не съм я виждал.

— В такъв случай ви моля да не правите същата грешка, която направих аз на вашата възраст.

— Нима сте направили същата грешка?

— В известен смисъл даже по-лоша. Малко след като завърших университета ми предложиха работа като учител по английски в една гимназия в Устършър. Никога не съм бил по-щастлив, докато не се влюбих в най-голямата дъщеря на директора, но не намерих смелост да й го кажа.

— Защо?

— Винаги съм бил стеснителен, особено с жените, пък и се страхувах, че директорът няма да одобри. Сега може да изглежда и глупаво, но по онова време светът беше различен. Преместих се в друго училище и по-късно научих, че тя така и не се омъжила. Сигурно щях да го понеса, но миналата година, когато отидох на погребението й, по-малката й сестра ми каза, че съм бил нейната първа и единствена любов, но баща й казал, че не бива да прави нищо, докато не разкрия чувствата си. Какъв глупак съм бил само. Един пропуснат момент и цял живот съжаление. Млади човече, за нищо на света не правете същата грешка. Сърцето слабо не печели хубаво момиче.

— Робърт Бърнс? — попита Себ.

— За вас все още има надежда — каза Суон, изправи се с помощта на бастуна си и хвана Себ под ръка. — Благодаря за щедростта ви. С нетърпение очаквам честта да се запозная с мис Съливан. — Обърна се към Себ. — Мистър Клифтън, ще бъдете ли така добър да я попитате дали ще се съгласи да открие новия театър „Саманта Съливан“?