Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Хрониките на Клифтън (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mightier Than the Sword, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 19 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2016)

Издание:

Автор: Джефри Арчър

Заглавие: По-силно от меча

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2015

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Полиграфюг АД

Излязла от печат: 25.02.2015

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-565-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1722

История

  1. — Добавяне

20.

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите. Гласувайте за Барингтън на осемнайсети юни. Добро утро, аз съм…

През последните двайсет и пет години Джайлс беше участвал в седем изборни кампании и бе спечелил седем пъти, като постепенно бе увеличил преднината си до 2166 гласа. Последните две надпревари бяха довели до съставянето на лейбъристки правителства, когато консерваторите не бяха очаквали да спечелят Бристолското пристанище, а либералите знаеха, че няма да го направят.

Последния път, когато се беше стигнало до ново преброяване на бюлетините, бе, когато се състезаваше с майор Алекс Фишър, и тогава Джайлс успя да спечели само с четири гласа, при това след три преброявания. Беше мръсна лична кампания от началото до края, като бившата жена на Джайлс лейди Вирджиния се включи в борбата и дойде в Бристол да подкрепи майора, когото описа като „честен и почтен човек“.

Сега, петнайсет години по-късно, Джайлс беше изправен пред сблъсък със същия противник и приказки за пореден развод. Слава богу, Гуинет ясно беше заявила, че ще се обърне към съда след изборите, и макар че нямаше намерение да посещава избирателния му район, не би подтикнала никого да гласува за Фишър.

— Слава богу и за това — бе всичко, което имаше да каже Гриф Хаскинс. И повече не повдигна въпроса.

Когато премиерът се обърна към кралицата с молба да разпусне парламента на 29 май 1970 г., Джайлс се върна в Бристол, за да започне триседмичната си предизборна кампания. Когато тръгна по улиците и започна да хлопа на вратите на хората, остана приятно изненадан от топлото посрещане и от това, че малцина повдигаха темата за Берлин и се интересуваха къде е жена му. Британците не били чак толкова злопаметни, отбеляза Гриф, макар че Джайлс не призна на агента си, че Карин рядко излиза от мислите му. Пишеше й всяка вечер преди да си легне и като влюбен ученик проверяваше пощенската кутия на сутринта. Нито веднъж обаче не откри в нея плик с източногермански печат.

Ема, Хари, Себ и вдъхващата страхопочитание заклета поддръжница на лейбъристите мис Париш, която си бе взела три седмици отпуска, както правеше при всяка кампания, редовно съпровождаха Джайлс на обиколките му. Ема се справяше с жените, които изразяваха колебанието си към Джайлс след оставката му от кабинета, а Себ пое осемнайсетгодишните, които щяха да гласуват за първи път.

Голямата изненада обаче бе Хари, който се оказа популярен на няколко нива. Имаше избиратели, които се интересуваха как върви кампанията му за освобождаването на Анатолий Бабаков, а други се чудеха какви ли ще са следващите приключения на детектив инспектор Уоруик. Всеки път, когато го питаха за кого ще гласува, Хари неизменно отвръщаше: „Като всеки здравомислещ жител на Бристол, ще гласувам за шурея си“.

— Не, не — решително се намеси Гриф. — Казвайте за Джайлс Барингтън, а не за шурея си. В бюлетината не фигурира никакъв шурей.

Имаше и трета група, която смяташе Хари за бристолски аналог на Кари Грант, и му казваха, че със сигурност щели да гласуват за него, ако той бил кандидатът.

— Предпочитам да вървя бос по живи въглени — отговаряше Хари и вдигаше ужасено ръце.

— Ревнуваш ли, мамо? — попита Себ.

— Разбира се, че не — отвърна Ема. — Повечето от тези жени са на средна възраст и просто искат да го дундуркат.

— Стига да гласуват за лейбъристите, не ми пука какво искат да го правят — обади се Гриф.

 

 

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни. Гласувайте за лейбъристите…

Всяка сутрин се събираха в кабинета на Гриф на „молитвена среща“, на която агентът запознаваше кандидата и основните членове на предизборния му щаб с последните събития, след което им раздаваше задачите за деня.

Още първия понеделник Гриф наруши едно от златните си правила, като каза:

— Мисля, че трябва да предизвикаш Фишър на дебат.

— Но досега винаги си казвал, че избран депутат никога не бива да признава съществуването на опонентите си, защото така само им дава трибуна да изкажат възгледите си и да се представят като възможни кандидати.

— Фишър е възможен кандидат — отвърна Гриф. — И има три процента преднина, с които да го докаже, а ние отчаяно се нуждаем от някакъв начин да стопим тази разлика.

— Но той ще използва случая да започне лична атака срещу мен и да си спечели евтина слава във вестниците.

— Да се надяваме — рече Гриф, — защото частните ни проучвания показват, че случката в Берлин не е от първостепенна важност за повечето избиратели, и всеки ден писмата им го потвърждават. Хората се интересуват много повече от здравеопазването, безработицата, пенсиите и имиграцията. Всъщност избирателите ги е грижа повече за забраните за паркиране, отколкото за нощните ти похождения, когато не си у дома. Ако искаш доказателство — каза той и взе едно писмо от купчината на бюрото си, — чуй това: „Скъпи сър Джайлс, ако всеки, който е преспивал с проститутка или е изневерявал, гласува за вас, ще смажете всеки противник. Успех“.

— А, разбирам — каза Джайлс. — Гласувайте за Барингтън, ако сте кръшкали.

Ема го изгледа намръщено. Явно не одобряваше и отношението на Гриф към поведението на Джайлс.

— Ето и още едно — продължи Гриф, без да обръща внимание на коментара на Джайлс. — „Скъпи сър Джайлс, никога досега не съм подкрепял лейбъристите, но предпочитам да дам гласа си за грешник, отколкото за някой като Алекс Фишър, който се представя за светец. С неохота, ваш…“ и така нататък. А това ми е любимото: „Скъпи сър Джайлс, трябва да кажа, че се възхищавам на вкуса ви към жените. Следващата седмица пътувам за Берлин и се питам дали бихте ми дали телефонния й номер“.

„Де да имах телефонния й номер“, помисли си Джайлс.

 

 

— Направи първата си грешка — каза Гриф и обърна вестника, за да могат всички да прочетат заглавието на първата страница.

ФИШЪР ОТКАЗВА ПОКАНАТА ЗА ДЕБАТ

— Да, но той е кандидатът с три процента преднина според проучванията — посочи Джайлс. — Това не е грешка, а просто здрав разум.

— Напълно съм съгласен — каза Гриф. — Но грешката му е в причината да откаже дебата. Цитирам: „Не бих искал да ме виждат в едно и също помещение с такъв човек“. Глупава грешка. Хората не обичат личните нападки, така че трябва да се възползваме от това. Ясно дай да се разбере, че ще се явиш, и ако той не го направи, избирателите могат сами да си направят изводите. — Гриф продължи да чете статията и след малко се усмихна за втори път. — Рядко се случва либералите да ни се притичват на помощ, но Саймън Флечър казал на „Нюз“, че с радост ще участва в дебата. Но пък от друга страна, той няма нищо за губене. Веднага ще дам изявление за пресата. А ти се захващай за работа. Няма да спечелиш гласове, като се мотаеш в кабинета ми.

 

 

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в четвъртък, осемнайсети юни…

Точно когато Джайлс започна да се чувства малко по-уверен в изхода, проучване на „Галъп“ в „Дейли Мейл“ предсказа, че Едуард Хийт и торите са на път да спечелят изборите с трийсет места мнозинство.

— Ние сме трийсет и петото в списъка на местата, които торите ще трябва да вземат, ако се надяват да получат пълно мнозинство — каза Джайлс.

— Чети дребния текст — отвърна Гриф. — В същото проучване се казва, че борбата за Бристолското пристанище е твърде оспорвана, за да се предскаже победител. И между другото, видя ли днешния „Ивнинг Нюз“? — И подаде първото издание на кандидата.

Джайлс за пореден път се възхити на неутралната позиция, която „Нюз“ винаги заемаше по време на предизборните кампании и винаги се изказваше в полза на конкретен кандидат в деня преди самите избори, като досега винаги подкрепяше него. Но днес вестникът нарушаваше правилата си две седмици по-рано и показваше ясно позицията си на първа страница с острото заглавие:

ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВА ТОЙ?

По-нататък се казваше, че ако майор Фишър не се яви на обявения за следващия четвъртък дебат, редакцията ще препоръча на читателите си да гласуват за лейбъристите и да върнат Джайлс Барингтън в Уестминстър.

— Да се молим да не се появи — каза Джайлс.

— Ще се появи, и още как — отвърна Гриф. — Защото ако не го направи, ще изгуби изборите. Така че проблемът ни е как ще се справим с него.

— Мисля, че Фишър е този, който трябва да се тревожи — рече Ема. — В края на краищата Джайлс е много по-умел в дебатите и има повече от двайсет години парламентарен опит.

— Това няма да има абсолютно никакво значение, ако не намерим начин да дебатираме със слона в стаята — обади се мис Париш.

Гриф кимна и каза:

— Май ще трябва да използваме тайното си оръжие.

— Какво имаш предвид? — попита Джайлс.

— Хари. Ще го сложим на първия ред, с лице към публиката, и ще го накараме да прочете първата глава от следващата си книга. След това никой няма да обърне внимание какво става на сцената.

Всички, с изключение на Хари се разсмяха.

— Какво намекваш? — попита той.

 

 

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище на общите избори в…

„ЩЕ ОТИДА“ — крещеше заглавието на първата страница на „Бристол Ивнинг Нюз“ на следващия ден.

Джайлс прочете статията и сподели, че дебатът спокойно може да реши кой ще е следващият представител на Бристолското пристанище в Парламента.

Гриф се съгласи и го посъветва да се подготви добре, ако бъде подложен на кръстосан разпит от политическия коментатор на Би Би Си Робин Дей. Освен това каза на Себ да играе ролята на Алекс Фишър.

— Смятате ли, че човек без морал като вас следва да се кандидатира за Парламента? — почна младежът.

— На чия страна си, Себ?

— На твоя страна е — отвърна Гриф. — И по-добре да имаш отговор на този въпрос до следващия четвъртък.

— Мога ли да попитам защо не сме виждали жена ви в избирателния район по време на кампанията?

— Тя гостува на родителите си в Уелс.

— С този отговор поне хиляда гласа отиват на кино — каза Гриф.

— Кажете ми, сър Джайлс, смятате ли да пътувате до Берлин в близко бъдеще?

— Това е удар под кръста, Себ.

— Именно там ще се цели Фишър повечето пъти — каза Гриф. — Така че внимавай с гарда.

— Прав е, Себ. Продължавай да удряш.

 

 

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите за Бристолското пристанище…

— Сменят мястото — каза Гриф на сутрешната „молитвена среща“.

— Защо? — попита Джайлс.

— Желаещите да присъстват са толкова много, че са преместили дебата от „Гилдхол“ в „Хиподрум“.

— Но той побира две хиляди души! — възкликна Джайлс.

— Иска ми се да побираше десет хиляди — отвърна Гриф. — Никога няма да ти се удаде по-добра възможност да говориш пряко на избирателите.

— И в същото време да покажеш какъв мошеник е Фишър — добави Себ.

— Колко места са ни отделени? — обърна се Гриф към мис Париш.

— По триста за всеки кандидат.

— Някакви проблеми да запълним нашите със сигурни хора?

— Абсолютно никакви. През последната седмица телефонът не е спрял да звъни. Все едно ще има концерт на „Ролинг Стоунс“. Дори се наложи да се обадя на колегата от либералите, за да питам дали не им се намират свободни билети.

— Не може да са толкова глупави, за да ти ги отстъпят.

— Това няма нищо общо с глупостта — каза мис Париш. — Имам чувството, че е нещо съвсем друго.

— Какво? — попита Гриф.

— Нямам представа, но ще разбера преди следващия четвъртък.

— А останалите билети? — попита Гриф. — Кой ще ги вземе?

— Който успее — отвърна мис Париш. — Ще осигуря сто души на опашката един час преди вдигането на завесата.

— Същото ще направят и торите — каза Гриф. — Нека по-добре да са двеста, два часа преди началото.

 

 

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън и съм кандидат на лейбъристите…

През следващата седмица Джайлс не спря нито за минута, дори през уикенда. Обикаляше, посещаваше пъбове, участваше във вечерни срещи и присъстваше на всяко събиране, на което имаше вероятност да се появят повече от десет души.

В събота сложи официалната вратовръзка на графството и отиде да гледа срещата между Глостършър и Мидълсекс в Невил Роуд, но остана само около час — след като обиколи бавно периметъра и се увери, че всички пет хиляди зрители са го видели, се върна в избирателния щаб на Парк стрийт.

В неделя отиде на утринна молитва, причастие и вечерня в три различни църкви, но по време на всяка проповед мислите му често се насочваха към дебата и той преценяваше аргументи, фрази, дори паузи…

— В името на Отца…

В сряда проучванията на Гриф показваха, че Джайлс все още изостава с два пункта, но Себ му напомни, че същото е било и с Кенеди преди дебата му с Никсън.

Всяка подробност от сблъсъка беше анализирана надълго и нашироко. Как трябва да е облечен, кога да се подстриже, да се избръсне един час преди да се качи на сцената и ако му се даде възможност да избира, да говори последен.

— Кой ще води дебата? — попита Себ.

— Анди Наш, главният редактор на „Ивнинг Нюз“. Ние искаме да печелим избиратели, а той да продава вестника си. Всеки търси изгода — каза Гриф.

— И гледай да си легнеш преди полунощ — каза Ема. — Трябва да се наспиш добре.

Джайлс наистина си легна преди полунощ, но не заспа, а отново и отново преглеждаше речта си и репетираше отговорите на всички въпроси на Себ. Карин редовно нахълтваше в мислите му и му пречеше да се съсредоточи. Стана в шест и след половин час отново беше пред гара Темпъл Мийдс с мегафон в ръка, готов да посрещне отиващите на работа.

Добро утро, аз съм Джайлс Барингтън…

— Успех довечера, сър Джайлс. Ще дойда там, за да ви подкрепя.

— Съжалявам, не живея в избирателния ви окръг.

— Какво е мнението ви за бичуването?

— Мисля, че този път ще подкрепя либералите.

— Шефе, да ти се намира цигара?

Добро утро…