Робин Йънг
Бунт (9)

6

— Моля ви, негова светлост лордът се моли. Ако почакате в гостната, аз мога…

Без да обръща внимание на протестите на монаха, Джон Комън разтвори вратите на църквата „Света Мери“. Корабът на църквата се простря пред него в полумрака, изпълнен с миризма на тамян. След като очите му свикнаха с тъмнината, той забеляза приведена фигура, коленичила пред олтар, осветен със свещи. Когато Комън пристъпи напред, монахът се изпречи пред него:

— Моля ви, сър. Поиска да не го безпокоят.

— Ще направи едно изключение — рече Комън и решително се отправи към коленичилата фигура.

При приближаването му човекът рязко вдигна глава.

Гневното изражение на лицето му се смени с облекчение.

— Братко! — извика той, изправи се и протегна ръце за поздрав. — Благодаря на Бога, че си получил писмото ми. — Отпрати с ръка монаха, който продължаваше да се суети наоколо, а после отново се обърна към Комън и се вгледа одобрително в бронята, която се показваше под плаща му, извезан с герба на Червените Комъни — три бели житни класа на червен фон. — Ти внасяш бодрост в измъчения ми мозък.

Забелязал нетърпението в очите на Джон Балиол, Комън усети да го обзема възмущение. Беше му трудно да го потисне дори и когато прие прегръдката на шурея си. Поглеждайки над рамото на Балиол, вниманието му беше привлечено от олтара. Осветено от свещите, точно под стройната статуя на Девата имаше ковчеже от слонова кост. Когато го видя, възмущението му премина в гняв. Галоуей, на който Балиол щеше да стане пълновластен господар след смъртта на майка му, беше завладян от врагове, а тук този човек беше паднал на колене в уединението на този манастир и се молеше пред сърцето на мъртвия си баща. Ако Комън поставеше пръст върху фамилното родословно дърво и проследеше криволичещите линии обратно до латинското му минало, той също би могъл да претендира, че произхожда от кралската династия Канмор, само че не толкова пряко колкото Балиол. Колко хлъзгаво нещо е кръвта и колко произволно избира кого да издигне на власт. Отпъди тази мисъл. Червените Комъни винаги са се справяли добре, застанали зад трона. Кралят не беше нищо друго освен един инструмент, както казваше баща му. Те бяха музикантите.

Балиол проследи погледа на шурея си до ковчежето от слонова кост. Кимна мрачно, погрешно изтълкувал вниманието на Комън към него като израз на състрадание.

— Това беше първото нещо, което майка ми взе от Буитъл, когато тръгнахме. Все още всеки ден оставя място за него по време на вечеря. Като разпери ръце, за да обгърне дебелите колони, които образуваха поредица от сводове от двете страни на кораба на църквата, Балиол се извърна леко назад.

— Не е ли невероятно какво може да вдъхнови любовта? Майка ми построи този манастир в памет на баща ми. Казах й да погребе сърцето му тук, когато бъде завършен високият олтар, но тя не се съгласи да се раздели с това ковчеже до собствената си смърт, когато, както е наредила, ще бъде погребана заедно с него. Учудвам се на силата, която има една жена в залеза на живота си да построи нещо като това тук.

Отнесеният поглед на Балиол се спря на Комън и той бързо се върна към действителността.

— Мислиш ли, че те биха могли да го разрушат?

— Какво да разрушат? — попита Комън, който все още мислеше за ковчежето със затвореното в него сърце на доскорошния лорд на Галоуей.

— Това място — каза Балиол и започна да крачи напред-назад.

— Дали тези синове на блудници ще дойдат да ме потърсят тук?

Комън видя как Балиол зарови ръка в косата си, кестенява като на сестра му, за която се беше оженил преди единадесет години. Приликата свършваше дотук. Балиол не притежаваше нито чувствеността на сестра си, нито острия й ум. Според Комън жените от клана Балиол бяха надарени с не по-малко смелост от мъжете.

— Имаш ли сведения за местоположението им?

— Да, имам — отвърна мрачно Балиол. — Хората на Брус са завзели Буитъл.

Комън бавно запредъвква лошата новина. Нападенията на клана Брус срещу замъците в Уигтаун и Дъмфрис бяха нанесли удар по устоите, на които се крепеше властта на Комън в Югозападна Шотландия, но макар завладяването на тези две крепости да нарани гордостта на фамилията, то не навреди много на дългосрочните планове на Комъните.

— Откъде знаеш, че крепостта е паднала? В писмото си каза, че тръгваш за абатството Суийтхарт като предохранителна мярка, когато хората на Брус навлязоха в Галоуей.

— Уведоми ме синът на моя иконом. Оставих баща му в Буитъл заедно с един гарнизон, за да пази имуществото, което не можех да взема със себе си. При нападението икономът ми е бил убит от онова копеле граф Карик — процеди през зъби Балиол. — Заедно с осем души от хората ми. Осем!

— Кога е станало това? — продължи да разпитва Комън.

— Преди две седмици.

— И оттогава не си чул нищо за придвижванията на Брус, така ли?

— Доколкото успяхме да разберем, те са спрели в Буитъл.

Комън свъси замислен вежди.

— Синът на иконома ти още ли е тук?

— Да. Зачислих го в армията на Галоуей. Омразата срещу Брус ще го превърне в добър боец в часа на разплата, който ще настъпи.

— Искам да говоря с него.

Балиол последва Комън, когато той тръгна да излиза от църквата.

— Разбира се, но първо нека да помислим за настаняването на хората ти. Отвъд района на абатството има едно поле, където могат да си направят лагер. Ще накарам един от монасите да ти го покаже.

— Няма да е необходимо. С мен са само оръженосците ми.

Балиол спря като закован.

— Оръженосците? Тогава къде е армията ти?

Комън се обърна и го изгледа.

— Няма армия. Дойдох сам.

— Но нали в писмото си ти казах, че имам нужда от хора и мечове, за да спра настъплението на Брус? Васалите ми се разпръснаха, няма как да организирам съпротива. Как мога да се сражавам сам? — повиши гневно тон Балиол. — Разчитах на теб като на мой брат и като джустисиар на Галоуей. — Той разпери ръце. — Защо, за Бога, изобщо си дошъл тук?

— Остави ме да поговоря с този човек и ще ти кажа.

Балиол искаше да продължи да спори, но като видя непреклонното изражение на Комън, посочи към вратите на църквата.

— Ела тогава — рече троснато той. — Дънегол сигурно е на гроба на баща си. Едва ли го е напуснал.

Балиол премигна срещу светлината след мрака в църквата и поведе шурея си през манастира. Обедното слънце грееше безмилостно лицето му, подчертаваше сенките под очите, извивката на отпуснатите му устни и сипаничавите трапчинки по бузите, останали от детската болест. На тридесет и седем той беше с пет години по-млад от Комън, но изглеждаше по-стар заради нездравата си кожа и оредялата коса.

— Другите регенти знаят ли какво става в Галоуей? — попита ядосан Балиол. — Не ги ли е грижа?

— Съобщенията, които пристигаха в Единбург, бяха объркани, но сега всички в двореца знаят за нападението на клана Брус.

— Е, те и не са правили опит да го скрият — отвърна Балиол. — Чух, че са преминали през страната с развети знамена. — Стисна ръце в юмруци, докато минаваха през двора на манастира. Двама от работниците, които помагаха на монасите да се грижат за манастира, пръскаха с вода билките в градината, клюмнали заради юлското слънце. — Наистина изглежда, че искат цяла Шотландия да знае какво правят.

— Искат да те злепоставят — каза след кратко мълчание Комън. — Мисля, че това е мотивът зад нападенията им. Когато дойдоха първите съобщения, уплаших се, че от клана Брус са разкрили плана ни. Сега с падането на Буитъл съм сигурен в това. Този досадник Джеймс Стюарт има очи и уши навсякъде.

— Трябваше да сте по-предпазливи!

— Намерението ни да те поставим на трона не можеше да бъде пазено дълго в тайна — рече сърдито Комън. — Макар да признавам, че трябваше да сме по-добре подготвени да се противопоставим на онези, които биха ни се опълчили, ако разкритието беше станало по-късно.

— Лорд Анандейл не се бори за трона. Той обяви, че се бие заради Норвежката дева.

— Норвежката дева?

— Така наричат Маргарет, внучката на Александър. — Балиол изгледа свирепо шурея си. — Скоро всички ще гледат на него като на спасител, а на мен в най-добрия случай като на разбойник, а в най-лошия — като на предател, който е нарушил клетвата и възнамерява да открадне трона от едно дете! Може би загубих всичко, Джон!

— Не всичко е загубено, братко, и аз не бих се безпокоил за репутацията ти. Лорд Анандейл вреди много повече на собствената си репутация. С посегателствата си върху Галоуей кланът Брус заплашва да подкопае основите на цялото кралство. Правя нужното, така че нарастващото възмущение от тях да бъде използвано в наша изгода.

Балиол не отговори, а потъна в мрачно мълчание, докато преминаваха през покритата галерия в двора на манастира, която водеше до порта във външната стена. Отвъд нея се виждаха жълти ниви, съсипани от жегата. Въздухът беше пълен с насекоми, които бръмчаха на рояци около двамата мъже, докато вървяха през гробището зад извисилата се църква, чиито червени тухлени стени хвърляха сянка върху редиците дървени кръстове. Когато навлязоха по-навътре, Комън забеляза младеж, приклекнал до купчина прясно изкопана пръст. При приближаването им той се изправи.

— Господарю — каза младежът, поклони се на Балиол и погледна подозрително Комън, — изпълних задълженията си. Кълна се, че молитвите за баща ми не пречат на задълженията ми.

— Не съм тук, за да те наказвам — отвърна Балиол. — Този мъж е мой шурей. Това е сър Джон Комън, главен министър на Галоуей и лорд на Баденох. Иска да разговаря с теб.

Когато младежът погледна отново към него, Комън забеляза колко хлътнали са очите му. Изглеждаше така, като че ли не беше спал дни наред. Комън предположи, че е в края на юношеските си години. Даде знак на младия човек да го последва и се отдалечи от гроба.

— Дънегол, нали така?

— Да, сър, Дънегол Макдуъл.

— Разкажи ми за нападението срещу Буитъл, Дънегол.

Комън изслуша разказа на младежа. Отначало гласът му беше колеблив, но скоро стана по-ясен и по-силен, а накрая, когато описваше как баща му бе загинал от ръцете на граф Карик, направо трепереше от гняв.

— И ти дойде тук, за да кажеш на сър Джон какво е сполетяло Буитъл, така ли? — каза Комън, когато Дънегол свърши.

— Не веднага — отвърна той. — Останалите мъже, които бяха освободени, се отправиха към абатството Суийтхарт, за да информират сър Джон и лейди Дерворгила. Оставих тялото на баща ми на техните грижи и доброволно останах, за да наблюдавам замъка и да видя накъде ще се насочи Брус след това.

— Колко дълго престоя там?

— Десет дни.

— И през това време хората на Брус не са напускали Буитъл? — Комън се обърна към Балиол. — Когато войската на Брус завзе Уигтаун и Дъмфрис, разположи гарнизони и на двете места, остана там не повече от няколко дни и после продължи. Очевидно нещо ги е задържало в Буитъл.

— Пристигна един конник — каза бавно Дънегол, без да сваля очи от Комън. — Мисля, че беше на четвъртия ден след превземането на замъка. Можах да го видя добре от скривалището си в гората. Беше въведен веднага вътре. — Дънегол се поклони леко на Балиол. — Съжалявам, забравих да ви кажа това. — Той отново погледна гроба на баща си.

— Конникът имаше ли някакъв герб?

— Щитът му беше в златисто с лента на черни и бели квадрати.

— Гербът на клана Стюарт — сети се веднага Балиол. Комън потисна раздразнението си при това доказателство, че главният стюард е замесен по някакъв начин.

— Времето съвпада — рече троснато той. — Предполагам, че Брус са научили от този конник това, което останалите от нас в двореца вече знаем, и затова са спрели. — Той се отдръпна от стената и даде знак на Балиол да го последва. — Мисля, че битката свърши — рече той тихо, докато вървяха по неравната пътека между гробовете. — Засега. — Комън спря на известно разстояние от Дънегол и се обърна към Балиол: — Още не се е разчуло, но скоро и това ще стане. Затова дойдох. Исках лично да ти го кажа.

— Какво да ми кажеш?

— Кралицата е бременна, Джон.

Балиол остана като ударен от гръм. Комън продължи:

— Ще трябва да е заченала само седмици преди смъртта на Александър. Акушерката, която я прегледала, обяви, че е бременна в петия месец. Очевидно е имало симптоми и преди, но се предполагаше, че е от мъка след смъртта на краля.

— В такъв случай всичко е било напразно. Целият риск. Всичко е било напразно. — Балиол се вгледа с разкривено от мъка лице в Комън. — Загубих дома си, хората. Уважението!

— Нищо не е свършило — рече рязко Комън.

— Напротив. Това не е някакво бебе в чуждо кралство. Това дете ще бъде истинският наследник на краля!

— Да, но заради това дете, момче или момиче, докато стане пълнолетно, ще трябва да управлява регентски съвет. — Комън се взря в Балиол и принуди шурея си да го погледне. — Все още имаме време.