How the Wicked Sons Were Duped ^[0]

Неблагодарните синове

A very wealthy old man, imagining that he was on the point of death, sent for his sons and divided his property among them. However, he did not die for several years afterwards; and miserable years many of them were. Besides the weariness of old age, the old fellow had to bear with much abuse and cruelty from his sons. Wretched, selfish ingrates! Previously they vied with one another in trying to please their father, hoping thus to receive more money, but now they had received their patrimony, they cared not how soon he left them—nay, the sooner the better, because he was only a needless trouble and expense. This, as we may suppose, was a great grief to the old man.

One day he met a friend and related to him all his troubles. The friend sympathized very much with him, and promised to think over the matter, and call in a little while and tell him what to do. He did so; in a few days he visited the old man and put down four bags full of stones and gravel before him.

“Look here, friend,” said he. “Your sons will get to know of my coming here to-day, and will inquire about it. You must pretend that I came to discharge a long-standing debt with you, and that you are several thousands of rupees richer than you thought you were. Keep these bags in your own hands, and on no account let your sons get to them as long as you are alive. You will soon find them change their conduct towards you. Salám. I will come again soon to see how you were getting on.”

When the young men got to hear of this further increase of wealth they began to be more attentive and pleasing to their father than ever before. And thus they continued to the day of the old man’s demise, when the bags were greedily opened, and found to contain only stones and gravel!

Един много богат стар човек, мислейки, че е на прага на смъртта, изпратил да повикат синовете му и разделил имуществото си между тях. Обаче той умрял няколко години след това и злочести били повечето от тези години. Освен тегобите на възрастта, старецът трябвало да понася много тормоз и жестокости от синовете си. Те се оказали жалки себични неблагодарници.

Преди те се надпреварвали помежду си да угаждат на баща си, с надеждата да получат повече пари, но сега, след като се сдобили с бащиното си наследство, вече не ги интересувало кога ще ги напусне той — дори, колкото по-скоро, толкова по-добре, защото им създавал само излишни грижи и разходи. Това, разбира се, наскърбявало много стария човек.

Един ден той срещнал свой приятел и му доверил всичките си неприятности. Приятелят взел присърце неволите му и обещал да помисли и да му се обади скоро, за да му каже какво да прави. И наистина, след няколко дни той посетил стареца и поставил пред него четири торби, пълни с пясък и камъни.

— Слушай сега, приятелю — казал той. — Твоите синове ще научат за днешното ми посещение тук и ще те попитат за причината. Ти трябва да се престориш, че съм идвал да уредя един отдавнашен дълг с тебе и че ти си бил с няколко хиляди рупии по-богат, отколкото си мислел. Пази тези торби при себе си и в никакъв случай не допускай синовете си до тях, докато си жив. Не след дълго ще усетиш промяна в отношението им към тебе. Сбогом. Аз ще дойда скоро пак да видя как си.

Когато младежите научили, че баща им има още пари, те станали грижливи и внимателни към него, както никога преди. И това продължило така до деня на неговата смърт, когато те нетърпеливо отворили торбите, ала намерили в тях само пясък и камъни!