Кристин Юрукова
Античен театър

Времето е пресушило морето

на миналия живот, зейнало е

дъно от сол с имена на отсъстващи.

 

Античен театър — огромен бял череп,

в който деца си играят на криеница.

Повеят на вековете —

в косите на младите варвари,

непознаващи горчивия сок,

в който се превръщат годините.

Яхат античната голота,

докато скучаещи богове

играят на стъклени перли

с вчера и днес.