Кристин Юрукова
Атлантиди

Атлантиди потънали

оставаш след себе си, димящи,

удавени от лава Санторини.

Стъпките ти в немога

се шляят по дъното,

минувачи по тях вълните са.

Една от тях да можеш

извади на видело,

ще докажеш, че

съществувалият си именно ти.

Фреските ще намерят стените си,

стените — дворците си,

очите — своите орбити.

 

Рибите само няма да гониш,

нито делфините, камо ли звездите морски —

нека руините плават

с техните плавници

до следващия потоп.