Кристин Юрукова
Тайната история

Шумолят ръцете млади на Прокопий

по листовете крехки на историята —

отнемат и истината, за да лъсне чиста лъжата.

/Истината скрива надълбоко в черепа,

никой от Юстиниановите хора

да не я докопа/. Оттегля се

в изгнание при тайните,

които знае, и гледа как се мръква.

Моли се господарите да нямат

неговата добра памет,

да забравят, че той нищичко не забравя

/така жестоко е орисан/.

Чака ли, чака — да умрат

властниците. И слугите им. И шпионите.

Палачите под кръста. И пъргавите Юди,

нарамили сребърници. Инат е. И умее

да се прави на умрял. За да дочака

своя час, в който от старото време

е останал само той — да свидетелства за него.

После е лесно — бърка с две ръце в черепа,

стоварва парещите някога тайни

върху листовете на историята. Листовете

не се запалват, приемат ги безстрастно —

ланшен сняг. Просто тайната история

е станала явна.

Предал даровете на думите си на другите,

Прокопий свърва зад завоя на смъртта.

Веднага е наречен Лъже-Прокопий,

което доказва, че все пак някой

от шпионите на Юстиниан го е надживял.