Кристин Юрукова
Отшелникът в XXI век

Не иска

думите на хората,

 

сам вече

само природа,

 

нито индулгенциите

на парите им.

 

На лов

за дивите патици

на цветовете

 

хвърля семе

не в женска плът,

а в земята —

цветя да се родят

с човешки мисли.

 

Нощем се

увива

с покрова

Богородичен —

да му е звездно.

 

Понякога

пише стихове

 

с пръст

върху скалите —

 

славата му

вятърът да я чете.