Джани Родари
Надбягването на костенурките

Всяка година костенурките виждали как преминава Обиколката на Италия и един ден пожелали и те да карат колело. Купили си колелета, с много усилия се научили да звънят със звънчето и да седят на седлото, въртенето на педалите било по-трудно от всичко друго, но накрая успели.

Представете си какъв празник: денят на надбягването! Дузина костенурки, избрани да участват в него, си боядисали черупките на райета с всички цветове, всяка с номера и марката на колелото си: Бианкети, Ленети, колкото повече имаш, толкова повече слагаш.

Другите костенурки се разположили покрай трасето, за да приветстват любимците си. Една, по-едра от другите костенурки, била избрана за кола на журито, върху гърба й се качили съдиите и журналистите с тъмни очила.

Бил даден сигнал за старт и състезателите започнали надпреварата възможно най-бавно, за да не се изморят.

Ала колата на журито не могла да потегли, тъй като костенурката шофьор била заспала. Членовете на журито, твърде лениви, за да тичат пеша след състезателите, последвали примера й и скоро захъркали на свой ред.

След първите метри състезателите се пръснали в гората, в търсене на сухи листа, върху които да полегнат. Като не видяла да идва колоната на бегачите, публиката се изморила от чакане и също заспала.

Накратко казано, десет минути след стартовия сигнал, всички спели. Така и не се разбрало кой спечелил надбягването, защото никой не стигнал до финала.

Бедните костенурки! Не ви ли приличат на някои деца, които казват: „Ще направя това, ще направя онова“, и след минута забравят всичко.