Джани Родари
Египетска легенда

Веднъж една майка изпратила малкото си момиченце в гората за плодове. Момиченцето стигнало до голямо дърво, което принадлежало на горските животни; но те всичките били излезли на лов. Детето се покатерило на дървото, напълнило кошничката си с хубави горски плодове и се канело да тръгне обратно към къщи.

В това време животните се върнали и видели момиченцето на дървото, изплашено до смърт. Тогава рекли:

— Добре, добре, сега сме много изморени и ще се наспим, утре ще я изядем.

Всички заспали дълбок сън, оставили само лисицата да я пази.

Лисицата се покатерила на дървото и казала на момиченцето:

— Мога да те спася, но ще трябва да ми подариш много кокошки.

— Ще ти дам колкото поискаш! — обещало то.

Слезли от дървото и на пръсти се отдалечили от гората.

Щом стигнали в дома на момиченцето, лисицата се наяла с кокошки до насита, а много други напъхала в чувала, да ги носи със себе си. Събрала също и кокоша кръв в един съд и, когато стигнала при другите животни, които спели непробудно, нацапала с кръвта лапите и муцуната на хиената.

На сутринта животните се събудили и забелязали, че момиченцето го няма.

— Какво ли се е случило? Как е могло да избяга?

— Изяде го хиената — казала веднага лисицата, — вижте й окървавените лапи!

Бедната хиена викала, уверявала, че е невинна.

— Да направим така — предложила тогава лисицата, — да издълбаем дупка и да накладем огън. После един по един ще прескочим пламъка, който падне в ямата, значи той е виновният!

Направили дупка и запалили огън: започнали да скачат. Едно по едно горските животни падали в огъня и бягали обгорени. Накрая лисицата останала сам-самичка, потъркала доволно лапички и седнала да закусва с кокошките от чувала.

Хитра, нали? Поне колкото лисицата от нашите приказки.