Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

През зимата котките се събират по покривите, за да изнасят концерти. Иззад един комин се появява бай Черна опашка, дърпайки струните на фалшива цигулка. Идва дон Сивушко, като дрънка с мустак на мандолина. От всички страни прииждат котки с китари, виолончели, виоли д’аморе, флейти и свирки.

Щом се събере в пълен състав, оркестърът започва да музицира.

Но, както се знае, котките не са дисциплинирани музиканти; ако на една й се иска да свири „Аида“, бъдете сигурни, че друга предпочита „Риголето“, а трета засвирва „Травиата“ по свое усмотрение. Затова в котешкия концерт не може да се различи мелодията, по-скоро няма никаква мелодия, а само всеобщо мяукане.

На тях, милите, им се струва, че правят велика музика. Ала най-нещастни са онези, които са принудени да я слушат, защото живеят под покривите в съседство.

Една от онези вечери, когато концертът гърмял като буря, бай Черна опашка дочул необичаен глас да се носи сред мяукането на другарите му.

— Тишина, всички спрете! — заповядал той. — Някой свири фалшиво.

Котките замлъкнали. Тогава зазвучали чистите, мелодични трели на славея, скрит в клоните на кипариса, който пеел своята песен на луната.

— Тю, хайде бе! — развикал се бай Черна опашка. — Хей, вие, от онази страна, как си позволявате да смущавате нашия концерт? Не чувате ли, че свирите фалшиво?

Славеят продължил да ниже звуци като перли.

— Спрете, когато ви се казва да млъкнете! — изкрещял Черна опашка. — Вървете да учите музика, след това се върнете на сцената.

Всички котки една през друга се надпреварвали да обиждат славейчето за гласа му, но не успели да го накарат да замлъкне.

На балкона на съседна къща един поет, облегнат на перваза, съзерцавал луната. Гневът на котките го развеселил доста. Накрая той казал:

— Не бъдете толкова високомерни, господа котки. Най-добре замълчете вие и се поучете от изкуството на славея. Вие пеете фалшиво и смущавате съня на добрите хора.

И тъй като котките не искали да се смълчат, ги разгонил с кофа вода и се отдал спокойно на удоволствието от песента на славея.

Край