Джани Родари
Писмо от един паяк до неговия хазяин

Уважаеми господине, аз съм стар паяк и досега живях точно зад гърба ви, в гипсовия бюст на странния персонаж с две лица, който, ако не се лъжа, се казва бог Янус. Даже чуйте:

Добрият бог Янус

колко е странен:

има той две лица

и капан е това.

Зад главата, гледай ти,

втори нос му стърчи.

Но не за бог Янус искам да говоря, а за моята стара и бедна личност. Някога бях хубав охранен черен паяк, до сегашното състояние стигнах вследствие на многото битки, които бях принуден да понасям, преследван от вашата жена. А тя всяка сутрин съсипваше с един удар на метлата моите търпеливи произведения на тъкачеството. Ако бяхте рибар и някоя акула всяка сутрин ви късаше мрежите, как щяхте да живеете? Не искам да сравнявам вашата госпожа с акула. С две думи, бях принуден да се задоволя да преследвам дребни мушици в библиотеката и се настаних в малко убежище, зад главата на бог Янус, който не се оплакваше твърде от това. Така остарях. Мухи се намират все по-рядко поради инсектицидите, създадени от съвременния човек.

Иска ми се да помоля вашата госпожа да оставя живи поне две-три мухи на седмица, да не ги избива всичките.

Но знам, че това не е възможно: вашата госпожа ненавижда мухите, защото й цапат покривките и стъклата на прозорците. Затова реших да напусна този дом и да се преселя сред природата. Може би там ще намеря условия за живот. Получих вест от някои мои познати, които живееха в мансарда, а впоследствие емигрираха в градината: чувстват се добре и ме канят да ги последвам. Да, господине, всички си отиваме. Паяците напускат къщите на хората, защото в тях вече няма храна. Отивам си без съжаление, но ми се струва неетично и лишено от любезност да си тръгна, без да се сбогувам.

Ваш най-предан,