Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Господин Еджисто бил нещастен, защото не му растели мустаци. Какво да стори?

Всички господа, които живеели в неговата сграда, имали мустаци. Някои дебели госпожи — също, ала господин Еджисто нямал.

— Да имах поне един — тъжно разсъждавал той, — поне едно малко, мъничко мустаче, само от едната страна. Иска ми се да имам дори половин мустаче, малко колкото косъмче.

Той мислил, мислил и силата на мисълта му била такава, че наистина му поникнал мустак. Вярно, само един. Странно било да се види господин Еджисто само с един мустак, когато всички имали по два.

Една част от устата му била скрита под черния храст на мустака. От другата страна била гладка като на дете.

— Сега съм смешен — констатирал господин Еджисто, когато се гледал в огледалото. — Иска ми се да имах още един мустак, за да бъдат чифт.

Мислил, мислил и му поникнал и другият мустак. Господин Еджисто бил толкова доволен, че решил никога да не ги подстригва.

Минало време, мустаците ставали все по-дълги, закрили устата, брадата и гърдите.

На господин Еджисто му било много трудно да се храни. Преди да пристъпи към яденето, той връзвал мустаците над главата, за да си открие устата.

Завързани над главата, мустаците на господин Еджисто приличали на плитки.

Накрая мустаците му станали толкова дълги, че се налагало да ги слага в джобовете, за да не му пречат да ходи. Десният мустак отивал в десния джоб. Левият мустак се пъхал в левия джоб.

Понякога господин Еджисто използвал мустаците си да връзва колети: няма по-яко въже за тази цел. А когато яздел кон, му служели като юзди.

Друг път жена му му казвала:

— Еджисто, услужи ми с мустаците си, че трябва да простра прането да съхне.

Тогава той се разполагал спокойно на балкона, жена му връзвала мустаците за един кол и така получавала две отлични въжета за простиране. Докато прането съхнело, господин Еджисто четял вестник.

Съседите излизали по другите балкони да гледат мустаците на господин Еджисто. Жените натяквали на мъжете си:

— Ее, така поне мустаците служат за нещо. Иначе, какъв смисъл имат две запетайки под носа?

Такава е историята за мустаците на господин Еджисто.

Край