Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Когато се возя с трамвая, попадам винаги на един неприятен господин, с глава като яйце и нос като клюн, толкова дребен, че трудно се забелязва, и толкова досаден, че изнервя всички.

Кондукторът му дава билет.

— Не го ща! — крещи неприятният господин.

Кондукторът любезно пита:

— Защо?

— Защото билетът е номер 13 и носи нещастие.

Кондукторът е много вежлив и започва да му обяснява, че не е вярно това, дето номер 13 носи нещастие, че не трябва да се вярва на подобни неща.

— Вие замълчете! — вика господинът с глава като кокоше яйце. — Аз съм много важен човек и зная повече от вас!

За да избегне караницата, кондукторът му заменя билета и му дава друг, с номер 14.

— Дръжте си го! Не ви го ща! — крещи неприятният господин.

И подскача, като че ли са го настъпили по мазола.

— Но защо? — пита смаяно кондукторът.

— Защото е жълт! Ако не е зелен, няма да го приема!

— Нямам зелени билети.

— Имате, знам. Държите ги в чантата, но не щете да ги извадите. Вие не искате да работите!

Кондукторът, учтив както винаги, му показва чантата: зелени билети там няма.

Неприятният господин като че ли се успокоява за момент, но ето че идва контрольорът да продупчи билетите.

— Продупчихте го накриво! — крещи неприятният господин, подскачайки. — Време е да се справим с тези трамвайджии!

— Какво ви се е случило? — осведомява се контрольорът.

— Вижте тук: вие сте неспособен да работите, дупките трябва да са кръгли. Ще направя рекламация във вестника. На гражданите им е писнало от дупчене накриво.

Контрольорът е много добър човек и не се сърди. Тогава неприятният господин се заяжда с ватмана:

— Вие, отбийте веднага по първата улица вдясно!

— Забранено е да се говори на ватмана — казвам му аз с усмивка.

— Гледайте си работата! Ватман, казах да завиете надясно!

— Не мога: не виждате ли, че няма релси?

— Не ми пука за релсите: платих си билета, живея в първата пресечка вдясно и искам да ме закарате там! Разбрахте ли ме?

— Да не съм глух? Но трамваят не може да мине по улица, където няма релси. Как ще постъпите?

— Стига! — крещи неприятният господин с фалшивото си немощно гласче. — Стига толкова. Трамвайджиите, те всички са безделници. Ще пиша на префекта и ще видите какво ще стане! Пуснете ме веднага да сляза!

— Но тук няма спирка — отбелязва ватманът, без да губи търпение.

— Нахалник! Грубиян! — вика неприятният господин.

На спирката изхвръква навън с такъв устрем, че пада на земята. Кондукторът го вдига на крака, търси очилата му, тупа праха от дрехите му.

— Оставете ме! Не ме докосвайте или ще извикам полиция! — крещи дребосъкът.

И тича да напише във вестника, че трамвайджиите са лоши и недодялани. Вие какво ще кажете?

Край