Матю Арлидж
Куршум за двама (84)

84.

Всеки стига до преломен момент. Граница, която не бива да бъде прекрачвана. И аз не правех изключение. Ако тъпото копеле имаше достатъчно разум в главата си, нищо от това нямаше да се случи. Но той беше глупав и алчен и точно поради тази причина реших да го убия.

Към онзи момент бях истинска развалина. Отказах се от живота — знаех, че съм орисана да бъда унищожена и захвърлена. Бях се примирила с това — в крайна сметка такава беше съдбата на момичетата, които познавах. Никое от тях не успя да се справи. Да вземем за пример майка ми — жалко подобие на човек. Тя беше отрепка, боксова круша, но бе и съучастник — най-непростимото от всичко. Тя знаеше какво ми причиняваше той. Какво Джими и останалите правеха с мен. Но не си мръдна пръста. Затвори си очите и просто продължи напред. Ако той я изриташе от къщи, тя сигурно щеше да умре на улицата, никой друг не би я погледнал. Затова тя избра лесния изход. Дори мразех нея повече, отколкото него.

Поне така си мислех до онзи ден. Когато го видях как влиза в спалнята ни и се колебае. Обикновено нахълтваше и си вземаше своето — предпочиташе нещата да се случват бързо и грубо. Но в онзи ден се спря и за пръв път вдигна поглед към горното легло.

Знаех какво означаваше този поглед, какви злокобни мисли се въртяха в главата му. За моя изненада обаче се обърна и излезе. Може би все още не бе готов за това. Но аз знаех, че беше само въпрос на време. И в този момент взех решение. Точно тогава реших, че ще убия този кучи син.

Нещо повече — щях да го направя с удоволствие.