Матю Арлидж
Куршум за двама (62)

62.

— „Марлборо Лайтс“, моля.

Хелън пушеше твърде много — и го знаеше. Но искаше да събере мислите си, преди да седне срещу Микъри, а пушенето винаги й действаше успокояващо. Затова отскочи до близката будка за вестници. Собственикът протегна ръка зад себе си и извади спасителния пакет в бяло и златисто. Подхвърли ги на щанда и с безизразно лице назова скандално високата им цена. Кога цигарите бяха станали толкова скъпи, зачуди се Хелън.

— Нека ги платя аз.

Емилия Гаранита. Поредната атака от засада. Наистина трябва да съм по-бдителна, помисли си Хелън, така само я окуражавам.

— Няма нужда — отвърна Хелън и подаде банкнота от десет лири към протегнатата ръка.

Собственикът впери поглед в Емилия. Дали защото я разпозна от вестниците, или заради обезобразеното й лице? За един кратък момент Хелън изпита съчувствие към противничката си.

— Как си, Емилия? Добре изглеждаш.

— Екстра съм. Но се тревожа за теб. Как се справяш с разследването на три убийства?

— Както и друг път съм казвала, смъртта на Бен Холанд беше нещастен слу…

— Сам Фишър, Бен Холанд, Мартина Робинс. И тримата убити. Това е безпрецедентен случай за Саутхамптън. На запустели места, при необичайни обстоятелства. С какво си имаме работа тук?

Записващото устройство се виждаше в ръката на Емилия, тя очевидно се надяваше да запише смущението на Хелън — а може би залагаше на унижението? Хелън я изгледа отвисоко, наслаждавайки се на напрежението, и чак тогава отвърна:

— Спекулации, Емилия. Но се надявам скоро да имам повече информация за теб. Точно в момента имаме задържан, който ни помага в разследването. Можеш да отпечаташ това, ако искаш. Това не е спекулация. Това е факт. Все още печатате факти, нали?

И след тези думи си тръгна. По обратния път към управлението Хелън усети, че крачи по-енергично. Тази малка победа й достави удоволствие. Дръпна дълбоко от цигарата, предвкусвайки насладата от онова, което предстоеше.