Борис Младенов-Young
Тъй както бавно и невъзвратимо…

Тъй както бавно и невъзвратимо

след време всяка дреха овехтява,

тъй тихо, кротко и неумолимо

те сграбчва старостта в прегръдка здрава.

 

Началото е незабележимо —

гърбът те стрелне, заболи те става…

Не е приятно, но е поносимо

и след почивка кратка преминава.

 

Повтори ли, по-трудно си отива

и скоро зачестява в перспектива,

а виж и с нови болки те обсипа…

 

И някой ден, когато се събудиш,

тревожно се оглеждаш и се чудиш

кога и ти си станал „вехта дрипа“!

Сидни, Австралия — 2015 г.