Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Прокълнатите крале (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Les Poisons de la couronne, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 31 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

МОРИС ДРЮОН

ОТРОВИТЕ НА КОРОНАТА

Прокълнатите крале. Книга трета

Първо издание

Преводач НИКОЛА ГЕОРГИЕВ, 1982 г.

Редактор МАНОН ДРАГОСТИНОВА

Излязла от печат на 30.III.1982 г.

Издателство на Отечествения фронт, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

V. КОМЕТАТА

По същото време, когато към края на януари Гучо Балиони се венча тайно за Мари дьо Кресе, френският двор се отправи на поклонение за Амиен, за да се изпълни желанието на кралица Клеманс.

Височайшите поклонници извървяха боси през калта последната част от пътя, прекосиха града, пеейки псалми, след това преминаха на колене целия кораб на катедралата, за да стигнат в края на бавното и мъчително пълзене пред предполагаемата глава на свети Йоан Кръстител, изложена в един страничен параклис.

Реликвата беше донесена тук от някой си Валон дьо Сарту, кръстоносец през 1202 година, който се заел да издирва свещени останки по Светите земи и донесъл оттам три безценни предмета: черепа на свети Христофор, черепа на свети Георги и част от черепа на свети Йоан.

Заобиколена от безброй свещи и хиляди оброчни дарове, трупани в продължение на цял век, амиенската реликва се състоеше само от няколко лицеви кости, вложени в мощехранителница от позлатено сребро, чиято горна част във форма на калпаче заместваше липсващата част на черепа. Почернялата мъртвешка маска под короната от сапфири и смарагди сякаш се хилеше и беше направо страшна. Под лявата очна кухина личеше дупка, която според преданието бе белег от удара, нанесен от Иродиада с кинжал, когато й поднесли главата на Йоан Предтеча. Цялата реликва беше поставена върху златен поднос.

Клеманс, очевидно безчувствена към студа в параклиса, се отдаде на молитви и дори Луи Х, затрогнат от набожната й ревност, съумя да остане неподвижен през цялото време на церемонията докато мисълта му витаеше в селения, обикновено недостижими за него.

Благотворните последствия от поклонението не закъсняха. Към средата на март кралицата съобщи за някои признаци, които й позволяваха да се надява, че благотворното застъпничество на светеца е помогнало да бъдат чути молитвите й.

Лекарите и акушерките обаче не смееха още да се произнесат и настояваха да се изчака един месец, преди да кажат нещо със сигурност.

През това време мистицизмът на кралицата напълно завладя нейния съпруг, който започна да управлява така, сякаш се готвеше да бъде обявен за светец.

Обикновено е лошо да се отклоняват хората от особеностите на тяхната природа. По-добре е да се остави злият човек на лошавината му, отколкото да се превърне в овца; тъй като добротата не е по нрава му, той ще злоупотреби печално с нея.

Понеже си въобразяваше, че с това си поведение ще получи прошка за собствените си грехове, Вироглавия помилваше и опрощаваше безразборно; престъпността се ширеше в Париж, където сега ставаха повече изнасилвания, нападения и убийства, отколкото бяха виждали през последните четиридесет години. Нощната стража беше постоянно нащрек. На леките момичета беше строго запретено да напускат границите на квартала, определен им още по времето на Свети Луи, затова пък проституцията се ширеше в кръчмите и особено в баните, та порядъчният гражданин не можеше да отиде да се изкъпе с топла вода, без да бъде изложен на съблазните на плътта, предлагащи му се съвсем неприкрити.

Клеманс внуши на Луи да върне на наследниците на Марини имуществата на бившия съуправител на кралството или поне онази част, която самата тя бе получила в дар.

— Виж, това не мога да сторя, скъпа моя — отговори Вироглавия, — а и не бива чак дотам да се отричам от предишните си решения; един крал не може да греши. Но ви обещавам, че щом възможностите на държавното съкровище позволят това, ще отпусна на Луи дьо Марини пенсия, която щедро ще го обезщети за всичко.

Ала ломбардците, на които бяха окастрени привилегиите, сега по-неохотно отваряха касите си, когато трябваше да се посрещат нуждите на двора. Някогашните легисти на Филип Хубави, начело с Раул дьо Прел, пък образуваха опозиционна група около граф дьо Поатие; конетабълът Гоше дьо Шатийон открито се обяви на тяхна страна.

В Артоа положението въобще не се подобряваше. Въпреки многократните увещания графиня Мао̀ си оставаше непреклонна и отказваше да подпише арбитражното решение. Тя подаде оплакване, че бароните кроели да обсадят и нападнат замъка Еден. Предателството на двамата сержанти, които трябваше да отворят крепостта на съюзниците, бе разкрито навреме и сега два скелета висяха за назидание над назъбените стени на Еден. Въпреки всичко обаче графинята, задължена да съблюдава кралската забрана, не се бе връщала в Артоа от Коледа, нито пък някой от членовете на фамилията Ирсон. Затова в целия край около Арас цареше голямо безредие и всеки подкрепяше властта, от която имаше изгода, а добрите приказки можеха да усмирят бароните толкова, колкото ако някой залееше ризниците им с мляко.

— Да няма кръв, скъпи ми господарю, да няма кръв! — умоляваше Клеманс. — Помъчете се да вразумите вашите поданици с молитви.

Но въпреки това по пътищата на Северна Франция се лееше обилно кръв.

Може би Вироглавия би се заел по-енергично да сложи най-после ред в Артоа, ако по същото това време, около Великден, вниманието му не бе погълнато изцяло от положението в Париж.

Последиците от дъждовното лято на 1315 година, лятото на „калния поход“, се оказаха двойно по-пагубни — освен че кралят бе оставил армията да затъне в калта, но и реколтата бе изгнила, без населението да може да я прибере. Поучени от опита на миналата година, селяните, макар и останали без пари, сега отказваха да продадат малкото пожънато жито. Гладът се разпростря от провинциите в столицата, където цената на брашното все повече се качваше, а народът все повече мършавееше.

— Боже мой, боже мой, защо не им дадат да ядат — говореше кралица Клеманс, като гледаше изгладнелите тълпи, които се влачеха чак до Венсен, за да просят храна. Идваха толкова много бедняци, че трябваше да завардят с войска входовете на замъка. Клеманс даде съвет да се устройват големи църковни шествия по улиците и наложи на целия двор след Великден същото въздържание, както по време на велики пости. Монсеньор дьо Валоа отзивчиво се подчини, но спекулираше със зърнени храни в своето графство. А всеки път, когато трябваше да отиде във Венсен, Робер д’Артоа поглъщаше предварително храна за четирима души и повтаряше една от любимите си мъдрости: „Да живеем добре, за да умрем угоени.“ След това на трапезата на кралицата той можеше спокойно да играе ролята на покаяник.

Посред тази лоша пролет през небето над Париж мина комета, която можеше да се види три нощи подред. Нищо не може да обуздае хорското въображение по време на нещастие. В кометата народът видя поличба за големи бедствия, като че ли не му стигаха тези, които преживяваше. Паника обзе тълпата и на няколко места из бухнаха метежи, макар никой да не можеше да каже срещу кого.

Канцлерът настоя енергично кралят да се завърне в столицата, па дори само за няколко дни, за да се покаже сред народа. Така тъкмо по времето, когато горите около Венсан се раззелениха и на Клеманс започна да й харесва там, тя трябваше да се премести в големия градски дворец, който й се виждаше тъй враждебен и студен.

Там именно бяха свикани на съвещание лекарите и акушерките, които трябваше да се произнесат за нейната бременност.

На сутринта, когато трябваше да се съберат, кралят беше крайно възбуден и за да залъже нетърпението си, устрои игра на топка в дворцовия парк, на няколко тоаза от Еврейския остров. Една стена и малка вада деляха градината, където Луи тичаше подир кожената топка, от мястото, на което преди двадесет и пет месеца великият магистър на ордена на тамплиерите се бе гърчил в пламъците…

Целият облян в пот, Луи тъкмо се хвалеше с точката, която придворните му го бяха оставили да спечели, когато Матийо дьо Три се приближи с припряна стъпка. Луи прекъсна играта и попита:

— Е, какво, бременна ли е кралицата?

— Още не се знае, сир; лекарите продължават да разискват. Но монсеньор дьо Поатие ви моли, ако обичате, веднага да отидете при него. Той е в малката съдебна зала заедно с монсеньор дьо Валоа, монсеньор дьо ла Марш и някои други.

— Не искам да ме безпокоят; сега никак не ми е до служебни дела.

— Работата е сериозна, сир, и монсеньор дьо Поатие твърди, че ще бъдат казани думи, които вие трябвало да чуете с ушите си…

Луи неохотно пусна кожената топка, изтри лицето си, наметна мантията над ризата и каза:

— Продължавайте без мен, господа!

Като влизаше в двореца, нареди на шамбелана:

— Щом разберете нещо за кралицата, елате да ми съобщите.