Борис Младенов-Young
Каква жена! Столетница почти…

Каква жена! Столетница почти,

а духом и телесно съхранена —

все същите коси, лице, очи…

Усмивката — младежки дръзновена.

 

Върви с бастунчето по своя път,

не за опора — сякаш украшение

и думите й в благ поток текат,

с възторг я слушам, с почит, с умиление…

 

От цялото й крехко същество,

от бръчките, от старостта й мила,

достойнство лъха… и духовна сила —

 

жив символ на житейско тържество!

И в мен прелива благодарност свята

към Лекаря, Човека и Жената!