Борис Младенов-Young
На младини бях като сух барут…

На младини бях като сух барут —

една искра бе нужна, да разпали,

без никакви усилия и труд,

в плътта ми страсти, бурни като хали.

 

Във вихъра на див, свиреп нагон

горях като в казаните на ада,

душата ми без ропот и без стон

насладите стоически „изстрада“!

 

А днес, в дълбоки, болни старини

искрата бледа все по-рядко блясва

и бързо, на секундата угасва —

 

не може да запали свещ дори,

и само тъжни спомени навява… —

Далечно ехо от любовна слава!

Сидни, Австралия — 2015 г.