Борис Младенов-Young
Написах книга — старчески сонети…

Написах книга — старчески сонети,

душата си в ритмична реч излях,

съмнения, тревоги и несрети

описах честно, през сълзи и смях.

 

Очаквах вместо критики — похвали,

макар че със сълзите прекалих.

Все някой, мислех си, ще ме пожали

и ще хареса жалния ми стих.

 

Но не и дъщеря ми. „Тате, тате,

как може — рече — да не си щастлив?!

С нас, с внуците, животът ти богат е…

Не се ли радваш, че си здрав и жив?!“

 

„От днес нататък — се заклех пред нея,

за старческите радости ще пея!“

Сидни, Австралия — 2013 г.