Борис Младенов-Young
На евкалиптов клон лежи коала…

На евкалиптов клон лежи коала

в една и съща поза с часове.

Не се помръдва, сякаш е умряла —

гладът ще я събуди да яде.

 

И после пак, на леност се отдала,

в блажена дрямка ще се унесе.

Но както тъй дълбоко е заспала,

тъй можеш да я подържиш в ръце.^[1]

 

Наглед е някак тъпа, глуповата,

с носленце чипо, с взор озадачен,

с уши, несъразмерни със главата…

Но гушнеш ли я, тя те грабва в плен

 

и волята ти се топи, безсилна

пред нейната душа любвеобилна!

Сидни, Австралия — 2015 г.