Борис Младенов-Young
Дали не си се, слънчице, успало…

Дали не си се, слънчице, успало,

та днес не ме събуди призори?

Или тропичен облак с покривало

преди да си изгряло те закри?

 

Погледнах към небето притъмняло

и моят дух се срина до земи.

„Ех — рекох си — почти е заваляло,

ще се разминеш с плажа… Забрави!“

 

И в този миг светкавица просветна,

страхотен гръм простора разлюля.

Заплиска дъжд… И мисъл мимолетна

ме осени — освен за светлина,

 

от сушата напукала се цяла,

земята е за влага зажадняла.

Сидни, Австралия — 2015 г.