Борис Младенов-Young
Защо плачела луната

Веднаж в dreamtime Луната си внушила,

че хората от нея се отричат,

а само брат й (Слънцето) обичат

и се разплакала със пълна сила.

 

Блестяло Слънцето с лице щастливо,

а тя наполовина лик прикрила,

бледнеела и тъжна, и унила

сред нощ сълзи проливала горчиво.

 

Но сутринта сълзите й небесни

там, долу образували лагуна

и хората запяли чудни песни

 

за нейната прослава и възхвала,

и в нея звъннала от радост струна —

и в пълнолуние тя заблестяла!