Борис Младенов-Young
Вървях с една позната из Кингз Крос…

Вървях с една позната из Кингз Крос^[1].

Край нас с разголени тела — капани

„момичета“, застанали „на пост“,

дискретно ми отправяха покани.

 

„Съзнава ли го някой — каза тя, —

че тез жени са жертви на порока

и правят бизнес с тяхните тела,

тъй както се търгува с всяка стока.

 

Признание трудът им заслужава

наравно с всеки труд почтен и честен;

за хляба да се трепеш не е грях!“

 

Тя, спътницата моя, беше права,

но не намерих коментар уместен —

смутен, объркан, слушах и мълчах.

Сидни, Австралия — 2007 г.