Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 1954
- Форма
- Фейлетон
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata (2020)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Стаси 5 (2020)
Издание:
Автор: Чудомир
Заглавие: Пестете ни времето
Издател: Профиздат
Град на издателя: София
Година на издаване: 1969
Тип: миниатюри и афоризми
Националност: българска
Печатница: „Профиздат“ — София
Излязла от печат: 15.X.1969 г.
Редактор: Лилия Кирова
Художествен редактор: Стефан Пенчев
Технически редактор: Лиляна Недевска
Художник: Георги Анастасов
Коректор: Евгения Георгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12610
История
- — Добавяне
За родния език е думата и за грижите към него. Разхубавявате го вие там софиянците, разкрасявате го и нали сте по-учени от нас, провинциалистите, слушаме ви и ви подражаваме. И ние като вас „спускаме“ плановете и ние се „затормозваме“, кога направим „авария“ и даваме „обязателство“ да не се повтаря, и ние „отчитаме“ грешките си, мъчим се да се справим с „текучеството“ и „снемаме“ от служба тези, които са си „размножили“ нуждите дотам, че посягат към държавната каса.
Преди да „отпочнем“ да правим „подметка“ на стърнищата, и ние проверяваме дали е здрав гьонът и пр., и пр. Изобщо стараем се да бъдем добри ваши ученици, да ви догоним и ако е възможно, да ви надминем даже.
Тези езикови красоти ги усвояваме най-вече от вестниците. Учат ни на тях вестникарите. Напоследък един беше употребил „рубежа“ вместо граница. Като забелязах това, рекох си:
„Браво, нашенец, браво, ти достигна до последната рубежа на разхубавяване на езика!“
Та от тях научихме тия думи, те имат грижа за езика ни. У нас в провинцията пък тази благородна служба изпълняват ораторите по разните събрания.
— Другари — ще подхване някой, — ние трябваше отдавна да се събирами, да поговорими и да видими какво ша напрайми и ако не можими да решими, да се съгласими и да избиреми комисия, която и т.н.
— Другари и другарки — ще се провикне друг, — един от най-важните сектори, значи, в нашето селско стопанство е, значи, животновъдството. Да задоволяваме, значи, нуждите на широките народни маси с продукти както, значи, и индустрията със суровини. Това, значи, може да стане само със земеделие, значи, и високо продуктивно животновъдство…
Стана дума за животновъдство, та ни дойде на ум за човека. Нали Горки беше казал: „Човек, това звучи гордо!“. В грижите си за езика не забравихме и него — най-висшето творение на природата. Той пък постоянно е „натоварен“ да извърши това и това, понякога е „разтоварен“, а много често „впрегнат“. Не стига това, а е и политически добре „подкован“ например.
Щом е така, защо тогава да не можем да кажем още и: Архиварят А в ситен тръст обикаля канцелариите в министерството. Примадоната Б снощи изцвили прекрасно арията си. Другарят В е добре обезден в своята специалност или най-сетне критикът Г, достатъчно назобен с чужди мисли, изнесе доклад върху задачите на новата литература. Мисля, че няма да е зле така и тогава думата човек ще звучи още по-гордо, а?