Метаданни
Данни
- Серия
- Тайните на безсмъртния Никола Фламел (5)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Warlock, 2011 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иван Иванов, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,2 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2014 г.)
- Разпознаване, корекция и форматиране
- cattiva2511 (2020 г.)
Издание:
Автор: Майкъл Скот
Заглавие: Вещерът
Преводач: Иван Иванов
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2011
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Отговорен редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Юлиана Василева
ISBN: 978-954-26-1043-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5394
История
- — Добавяне
Глава 46
Софи Нюман се разхождаше в празната задна градина. Всички си бяха тръгнали. Семейство Фламел, Прометей и Нитен бяха на път към „Ембаркадеро“, докато Черния ястреб караше Марс, Один и Хел към яхтклуба.
Софи усещаше киселини в стомаха си от смесицата аурални аромати, с които се бе сблъскала, и главата й започваше да тупти. Трябваше й време да помисли, да проумее онова, което бе научила току-що. Всичко се бе променило и продължаваше да се променя, и й ставаше все по-трудно да разграничи собствените си мисли от спомените на Вещицата от Ендор. Вещицата познаваше всички, появили се в дома на леля Агнес — Цагаглалал — и имаше определено мнение за тях. Нито един не й харесваше… и все пак Софи откри, че не е съгласна с нея.
Имаше чувството, че започва да опознава Вещицата… всъщност с тези спомени, вихрещи се в главата й, й се струваше, че може би я познава по-добре от всеки жив човек.
И не я харесваше.
Вещицата от Ендор бе дребнава и отмъстителна, злобна и ожесточена, и изпълнена с ужасен гняв и завист. Завиждаше на Прометей за силите му, на Марс за куража му, страхуваше се от Нитен и от връзката му с Ифа. Мразеше Цагаглалал, защото е била толкова близка с Авраам. Единственото хубаво нещо, което Софи можеше да каже за Вещицата, бе, че тя изглежда таеше искрена симпатия към човечеството и се бе борила неуморно да го защити от опасните Тъмни древни.
Софи вървеше по неравните плочи в тревата. Теренът се спускаше рязко и когато момичето се обърна, едва можеше да види покрива на къщата на леля си. Шмугна се под една дървена арка, обвита с бръшлян и пълзящи рози, която водеше към неподдържаната долна част на градината, където тревата растеше до кръста и бе изпъстрена с диви цветя.
Това открай време беше любимото място на близнаците.
Като малки двамата бяха открили едно тайно кътче в дъното на градината, сгушено зад живия плет, и то моментално се превърна в тяхно свърталище. Представляваше кръгло парче гола земя, заобиколено от плетеница бодливи храсти и няколко стари ябълкови дървета, които никога не даваха плод, въпреки че цъфтяха изобилно. По средата му от земята се подаваше обветрен и твърд като камък пън от стар дъб. Беше широк почти метър и едно лято Софи бе прекарала цяла седмица в опити да преброи годишните кръгове, за да определи възрастта му. Беше стигнала до двеста и трийсет, преди да спре. Близнаците наричаха своето кътче тайната градина, по заглавието на книгата на Франсис Ходжсън Бърнет, която Софи четеше тогава. Всяко лято, когато семейство Нюман идваше в Сан Франциско, Софи се втурваше в задния двор да провери дали кътчето им още си стои и да се увери, че градинарите на леля Агнес не са окастрили храстите и не са ги оформили в спретнати редици като онези, които разполовяваха останалата част от градината. Всяка година тревата ставаше по-висока, храстите — по-гъсти, а пътеката все повече се губеше сред растителността.
Някога Софи и Джош прекарваха всеки буден миг в тайната градина, но с течение на годините Джош загуби интерес към нея — кътчето се намираше прекалено далеч от къщата и той не можеше да хваща безжичния интернет с лаптопа си. Така че градината се превърна в лично местенце на Софи, където тя можеше да чете и да си мечтае, да се усамоти и да помисли. А точно сега имаше нужда да остане сама и да помисли за всичко, което се бе случило… и за Джош. Налагаше се да помисли за близнака си, как да го върне и какво трябва да стори.
— Всичко — промълви тя на глас.
Трябваше да помисли и за бъдещето, защото то бе започнало да я ужасява и тя трябваше да вземе решение — без съмнение, най-важното решение в живота си.
Тук поне можеше да остане сама; никой не знаеше за тайната градина.
Софи се промуши в храстите и спря изненадано. Леля Агнес — Цагаглалал — седеше на пъна, затворила очи и обърнала лице към следобедното слънце.
Старицата отвори сивите си очи и се усмихна.
— Какво? Мислеше, че не знам за това място ли?