Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тайните на безсмъртния Никола Фламел (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Warlock, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 11 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Майкъл Скот

Заглавие: Вещерът

Преводач: Иван Иванов

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2011

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково

Отговорен редактор: Ивелина Балтова

Коректор: Юлиана Василева

ISBN: 978-954-26-1043-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5394

История

  1. — Добавяне

Глава 44

Софи вдигна поглед от изумрудената плочка. Очите й бяха влажни, а гърлото я дращеше, сякаш бе крещяла. Имаше стотици въпроси и никакви отговори. Дори знанието на Вещицата не можеше да й помогне: тя не знаеше как Авраам е направил всичките си предвиждания.

Софи огледа групичката и моментално забеляза, че никой не говори. Някои бяха свършили с четенето, докато други все още се взираха в плочките си. Съдейки по реакциите им, всички бяха получили дълбоко лични съобщения, написани от човек — не, със сигурност Авраам бе нещо повече от човек — живял преди десет хиляди години.

Хел плачеше; черни сълзи капеха по парчето изумруд, прегаряйки с цвърчене камъка, и сив дим се издигаше към небето. Софи видя как тя вдигна плочката и долепи устни до нея. За миг звероподобният й образ се разсея, показвайки я, каквато е била някога: млада и много красива.

Пернел остави своята плочка и отпусна ръце върху нея. Погледна към Софи и кимна. Очите й бяха налети със сълзи, които отразяваха изумрудения цвят на камъка, а изражението й бе неописуемо тъжно.

Прометей и Марс едновременно вдигнаха поглед от своите послания. Без да кажат нищо, посегнаха над масата да си стиснат ръцете.

Лицето на Нитен бе застинало в непроницаема маска, но Софи забеляза, че показалецът му описва нещо като осморка върху камъка.

Один пъхна плочката в джоба си, а после се протегна да потупа племенничката си по ръката. Прошепна в ухото й нещо, което я накара да се усмихне.

Лицето на Черния ястреб бе безизразно, но пръстите му почукваха неритмично по гърба на парчето изумруд.

Никола пъхна своята плочка в един джоб на панталона си и хвана ръката на жена си, а когато я погледна, на Софи й се стори, че забелязва в очите му нещо като благоговение, сякаш я виждаше за първи път.

— Нямам представа какво е написал моят съпруг на който и да било от вас — каза изведнъж Цагаглалал, нарушавайки възцарилата се тишина. — Всяко от посланията е само за вашите очи, закодирано с вашето ДНК и аура. — Старицата седеше начело на дървената маса за пикник. Внимателно белеше една яркозелена ябълка с помощта на триъгълно парченце черен камък, което приличаше на връх на стрела.

Софи забеляза, че Цагаглалал е подредила обелките във фигури, наподобяващи онези, които съставяха думите върху плочката й, когато я бе погледнала за първи път. Тя се намръщи: беше виждала и някой друг да прави това, но не си спомняше къде или кога… може би споменът бе на Вещицата, а не неин.

Цагаглалал посочи към празните столове.

— Седнете при мен — каза тя и един по един всички се настаниха около масата. Никола и Пернел седнаха заедно, срещу Один и Хел, докато Марс и Прометей се настаниха един срещу друг, както и Нитен и Черния ястреб. Софи седна сама в края на масата, гледайки право срещу Цагаглалал.

— Някои от вас познаваха съпруга ми лично — започна старицата. — Други — добави тя, поглеждайки към Прометей и Марс, — той смяташе за свои най-близки приятели. — Премести поглед по-нататък — към Один и Хел. — И макар че някои сред вас никога не биха станали негови съюзници, иска ми се да мисля, че сте го уважавали.

Всички Древни около масата кимнаха в знак на съгласие.

— Още преди унищожението на Дану Талис нашият свят бе започнал да се руши. Древните властваха над планетата. Нямаше вече Земни господари, Предтечите бяха изчезнали, а Архонтите — победени. Новите раси, включително човеците, все още бяха смятани за малко повече от роби и след като нямаше кого друг да покоряват, Древните започнаха да се бият помежду си.

— Ужасни времена бяха — намеси се Один.

Цагаглалал огледа всички около масата.

— Някои от вас бяха с мен на острова при потъването му. Знаете какво беше тогава.

Древните кимнаха.

— Е, сега доктор Джон Дий смята да направи така, че това никога да не се е случвало.

Хел вдигна поглед.

— Това лошо ли е? — попита тя, а после сякаш осъзна какво казва. — И какво ще стане с нас?

Цагаглалал кимна.

— Този свят и десетте хиляди години история, които са го създали, просто ще престанат да съществуват. Но което е по-важно, ако Дану Талис не потъне, ще бъде унищожен от воюващите Древни. И то не само островът, а цялата планета.

— Значи Дий трябва да бъде спрян — каза простичко Один. Кимна към племенничката си. — Но ние точно затова сме тук. Дойдохме да убием Дий за неговите престъпления.

— За същото съм дошъл и аз — обади се Марс.

— И знаем, че той е на Алкатраз — каза Хел. — Да вървим там и да приключим с тази работа.

— Аз мога да ви откарам — предложи бързо Черния ястреб. — Имам лодка.

— Аз също ще дойда — обади се Софи. — Джош е там.

— Не, няма — каза твърдо Цагаглалал. — Ти оставаш тук.

— Не. — Която и да бе тази старица, не можеше да попречи на Софи да отиде на Алкатраз.

— Ако искаш някога пак да видиш брат си, ще останеш с мен.

Прометей се приведе напред и почука по изумрудената плочка, която все още държеше в ръка.

— На мен също ми е казано да остана тук.

— И на мен — добави Нитен. Майстора на меча погледна към Цагаглалал. — Знаеш ли защо?

Тя поклати глава.

— Аз знам — прошепна Пернел. Вдигна своята плочка. — За мен нямаше послание от миналото. Когато погледнах в нея, видях Алкатраз и призрака на Хуан Мануел де Аяла — мъжа, дал името на острова, който сега бди над него. Той ми помогна да избягам, когато Дий ме държеше там. Де Аяла ми проговори през плочката и аз се понесох високо над острова, наблюдавайки през очите му.

— И какво видя? — попита Никола.

— Дий и Деър, Джош, Макиавели и Били Хлапето. И Лотан.

— Лотан ли? — попита неспокойно Один. — Напълно пораснал?

— Напълно пораснал. Но имаше разногласие между безсмъртните — продължи Пернел. — Не можах да чуя какво става, виждах само образи, но ми се стори, че Макиавели и Хлапето не искаха Лотан да бъде пуснат срещу града. Започна спор и Деър повали двамата в безсъзнание.

— Ами Лотан? — попита Один. — Виждал съм го в действие и преди. Той е ужасяващо създание.

— Дий го пусна във водата. В същия този момент звярът се насочва към града. — Тя се обърна към Прометей, а после и към Нитен от другата страна на масата. — Ето затова вие двамата бяхте помолени да останете тук. Трябва да се опълчите на чудовището и да спасите Сан Франциско. То се насочва към „Ембаркадеро“. До един час ще излезе на сушата.

— Вземете колата ми — каза веднага Цагаглалал. — Паркирана е отпред. — Тя плъзна ключовете по масата, Нитен ги грабна и вече се отдалечаваше забързано, когато Никола се изправи.

— Ние ще дойдем с теб — извика той след мъжа и Пернел кимна.

Изведнъж всички се раздвижиха. Прометей скочи на крака, после се наведе да целуне Цагаглалал по бузата.

— Също като едно време, а?

Тя притисна длан към лицето му.

— Пази се — прошепна.

Марс заобиколи масата и прегърна бившия си враг. Аурите им запукаха и зацвърчаха и за миг изникна образ на двама воини в еднакви екзотични червени брони.

— Бий се и оцелей — каза Марс. — А когато всичко това свърши, ще имаме време за много приключения. Също като едно време.

— Също като едно време. — Прометей стисна рамената на Древния. — Бий се и оцелей.

— Ще докарам джипа — рече Черния ястреб. Тръгна, като си подсвиркваше тихичко.

— Чакайте — каза Софи. — Пернел, ами Джош? Какво ще стане с брат ми?

Всички се обърнаха да погледнат Вълшебницата и Софи изведнъж разбра какво означаваше изражението, което бе видяла одеве в очите й.

— Той отново избра Дий и Деър. Софи, брат ти е окончателно изгубен за нас.