Майкъл Скот
Вещерът (2)

Глава 1

Сряда, 6 юни

Анпу^[1] се появиха първи — високи воини с глави на чакали, с червени очи и саблени зъби, облечени в лъскави брони от черно стъкло. Изсипаха се от един димящ отвор и се пръснаха из Шибалба, като някои от тях заеха позиции пред деветте порти, водещи към огромната пещера, а други се разпръснаха из примитивното Сенкоцарство, за да се уверят, че е празно. Както винаги, се движеха в пълно мълчание; тези същества оставаха безмълвни до мига, в който се хвърлят в атака, а тогава крясъците им бяха ужасяващи.

Едва когато анпу се увериха, че Шибалба е пуста, се появи двойката.

Също като анпу, те носеха брони от стъкло и керамика, макар че техните бяха по-скоро натруфени, отколкото практични, в стил, видян за последно по време на Старото царство на Древен Египет.

Минути по-рано те бяха напуснали едно почти идеално копие на Дану Талис и бяха преминали през дузина свързани Сенкоцарства — някои забележително подобни на земята, а други напълно чужди. И макар че и двамата изпитваха огромно вродено любопитство към безбройните светове под тяхно управление, не се забавиха нито миг. Носеха се стремглаво през сложната мрежа от лей-портали, която да ги отведе до мястото, известно като Кръстопътя.

Оставаше толкова малко време.

В Шибалба се отваряха девет порти, които приличаха на грубо издялани отвори в черната каменна стена. Избягвайки клокочещите ями от лава, които плюеха лепкави струи разтопена скала по пътя им, двамата прекосиха Сенкоцарството, за да стигнат от деветата до третата, Портата на сълзите. Дори анпу, безстрашни по природа, отказваха да се приближат до тази пещера. Древни спомени, вкоренени дълбоко в тяхното ДНК, ги предупреждаваха, че там се намира мястото, където тяхната раса едва не е била унищожена след бягството им от света на човеците.

Докато двойката се приближаваше към кръглия вход на пещерата, грубите четвъртити глифове, издълбани над отвора, засияха със слаба бяла светлина. Тя се отрази в огледалните им брони, озарявайки вътрешността на пещерата и оцветявайки фигурите им в контрастно черно-бяло. В този миг — само за кратко — те изглеждаха красиви.

Без да погледнат назад, двамата пристъпиха в тъмната пещера…

… И след по-малко от миг двойка, облечена в еднакви бели джинси и тениски, се появи върху кръглия камък, известен като Нулевата точка, пред катедралата „Нотр Дам“ в Париж, Франция. Мъжът хвана жената за ръка и те тръгнаха заедно с бърза стъпка, проправяйки си път сред каменните късове и натрошените статуи, които все още осейваха площада, където Софи и Джош Нюман бяха използвали Стихийна магия, за да сразят оживелите каменни гаргойли на катедралата.

И тъй като това бе Париж, никой не обръщаше внимание на двойка, която носи слънчеви очила нощем.