Майкъл Скот
Вещерът (15)

Глава 14

— Това е Нерей — каза бързо Николо Макиавели на Били Хлапето. Лявата му ръка бе отпусната върху рамото на младежа, но пръстите му се бяха впили в един нерв отстрани на шията. Всеки път, когато Били си отвореше устата да каже нещо, Макиавели стисваше, за да го накара да мълчи. — Били, това е Морския старец, един от най-могъщите Древни. — Той отпусна за миг натиска си върху шията на безсмъртния.

— Радвам се да се запознаем, не ще и дума — изграчи Били.

Ярката бяла светлина, сътворена от Макиавели, все още озаряваше тунела. Тя разкриваше нисък, широкоплещест мъж, с гъста, дълга до раменете коса и силно накъдрена брада. Грозно изгаряне обезобразяваше мургавото му чело, а още няколко подобни осейваха гърдите и раменете му. Беше облечен в изплетен от водорасли елек, а в лявата си ръка държеше остър каменен тризъбец. Нерей тръгна напред, а бялата светлина се сниши и озари долната половина на тялото му. Макиавели усети как Били си поема смаяно дъх и пръстите му още веднъж стиснаха нерва на шията на американеца, за да му попречи да коментира. Морския старец бе човек само от кръста нагоре; отдолу се виеха и гърчеха дълги октоподски пипала.

— За мен е чест да се срещнем — каза Макиавели.

— А ти си безсмъртният италианец. — Гласът на Нерей звучеше като бълбукане. — Онзи, когото наричат Създателя на крале.

Макиавели се поклони.

— Не съм чувал тази титла от дълго време.

— Така те наричаше твоят господар — продължи Морския старец.

— Господарят ми е много великодушен — рече любезно безсмъртният.

— Господарят ти е много опасен. И не е особено доволен от теб. Както и да е, това не е моя грижа. Възложиха ми да ти съдействам, Създателю на крале. Какво искаш?

— Бях пратен тук да освободя съществата от килиите, за да нападнат Сан Франциско. Според заповедите, трябва да започна със земноводните твари и да ги пусна в залива. Казаха ми, че ти и дъщерите ти ще ги поведете към града.

Гласът на Нерей бе влажен и лепкав.

— Разполагаш ли с думите, които ще събудят създанията?

Макиавели вдигна една цветна снимка с висока резолюция.

— Моят господар ми прати това. То е от Пирамидата на Унис.

Нерей кимна. Три от пипалата му се размахаха във въздуха пред италианеца.

— Дай да видя.

Макиавели отстъпи крачка назад от посягащите пипала на Древния.

— Не ми ли вярваш, безсмъртни? — сопна се Нерей.

Макиавели обърна снимката към създанието.

— Не искам да се намокри — обясни той. — Разпечатах я на мастиленоструен принтер. От влагата мастилото ще се разтече. А аз със сигурност не искам да разочаровам господаря си отново.

— Вдигни я. Дай да погледна. — Нерей се наведе напред и присви очи. После неохотно бръкна в един джоб на елека си и извади запечатваща се найлонова торбичка. В нея имаше калъф за очила. Нерей го отвори, извади чифт очила за четене, постави ги на носа си и погледна отново снимката. — Старото царство — промърмори той, после кимна. — Това са Словата. Внимавай, италианецо, в тях се крие голяма сила. Какво искаш да освободиш най-напред?

Макиавели пусна Били и бръкна в джоба си да извади лист хартия.

— Моят господар ми даде също така и инструкции — каза той, докато разгъваше листа, за да разкрие поредица от точки и тирета.

— Имаме ли кракен? — попита бързо Били. — Можем ли да освободим кракен?

Нерей и Макиавели се обърнаха да изгледат младия американски безсмъртен.

— Какво? — попита Били, местейки очи от единия към другия. Обърна се към Макиавели. — Какво?

Сивите очи на италианеца проблеснаха предупредително.

— Нямаме кракен — каза Нерей. — Освен това, дори и да имахме, те са горе-долу толкова големи. — Доближи палеца и показалеца си, така че между тях останаха само два-три сантиметра.

— Мислех, че са по-едрички.

— Моряшки приказки. А както знаеш, моряците са ужасни лъжци.

— Какво имаме? — попита Макиавели. — Като за начало ми трябва нещо драматично, нещо зрелищно, което да направи впечатление на хората и да привлече вниманието им.

Нерей се замисли за момент, а после се усмихна, показвайки зловещите си зъби.

— Имам Лотан^[1].

Макиавели и Били се втренчиха неразбиращо в него.

— Онзи Лотан — наблегна Нерей.

Двамата безсмъртни поклатиха глави.

— Нямам никаква представа какво е това — призна Макиавели.

— Хич не ми звучи страшно — рече Били.

— Седмоглав морски змей.

Макиавели кимна.

— Това може да свърши работа.

— Със сигурност ще им привлече вниманието — промърмори Били.