Майкъл Скот
Вещерът (10)

Глава 9

— Остров Дану Талис — каза тихо Маретю и загърна дългото наметало плътно около тялото си. — Едно от изгубените чудеса на света.

Скатах, Жана д’Арк, Сен Жермен, Паламед и Уилям Шекспир стояха на един хълм и се взираха надолу към огромния златен град-остров, който се простираше докъдето поглед стига. Градът бе оформен като кръгов лабиринт, с искрящи сини канали, които го заобикаляха и се виеха през него. Слънцето хвърляше сребърни отблясъци по водата и сияеше ослепително в златните сгради. Някои места бяха почти твърде ярки, за да ги гледаш.

Сен Жермен седеше на зелената трева и Жана приседна до него.

— Дану Талис вече не съществува — каза той с равен глас.

— Доколкото си спомням, май бях чел някъде, че е потънал.

— Ние се върнахме десет хиляди години назад — обясни закачуленият мъж. Топъл вятър отметна края на наметалото му и разкри плоската метална кука на мястото на лявата му ръка.

— Това е Дану Талис преди Потъването.

— Преди Потъването — прошепна Скатах. Девата-воин пристъпи на една височинка и засенчи очите си с ръце. Не искаше другите да видят, че са изпълнени със сълзи. Пое си дълбоко дъх и се опита — неуспешно — да скрие треперенето в гласа си.

— Значи родителите ми и брат ми са там долу?

— Всички са там — рече Маретю. — Всички Древни са на острова — още не са се пръснали из Сенкоцарствата. Някои от тях — като Прометей и Зефания — сте ги срещали в собственото си време, но тук те са още млади. Няма да ви познават, разбира се, защото още не са ви срещнали. Ти, Скатах, ще познаеш родителите си, но те няма да те познаят, защото още не си се родила.

— Но ще мога да ги видя пак — прошепна Девата-воин. По лицето й се стичаха кървавочервени сълзи.

— Възможно е. Макар че не се знае дали ще има време.

— Защо не? — попита бързо Сен Жермен.

— Дану Талис е обречен. Това ще стане след ден или два, или може би три. Не знам. Знам, само че трябва скоро да потъне.

— Ами ако не потъне? — попита Сен Жермен. Отметна дългата си коса от лицето си. — Ами ако островът оцелее и процъфти?

— Тогава светът, който познавате, ще спре да съществува — каза разпалено Маретю. — Островът трябва да бъде разцепен и Древните да се пръснат по целия свят. Магията, която ще унищожи Дану Талис, трябва да отрови почвата, въздуха, водите и вулканичния огън, така че децата на Древните, родени след унищожението на Дану Талис, Потомците, да са тъй различни от своите родители, колкото са били родителите им от Предтечите, живели преди тях. — Мъжът с куката се обърна пак към Скатах. — Ако островът не потъне, нито ти, нито сестра ти ще съществувате някога.

Скатах поклати глава.

— Но аз съм тук, следователно островът трябва да е потънал.

— В онази нишка на времето, със сигурност… — започна Маретю, но Шекспир го прекъсна.

— Разкажи ми за нишките на времето — каза Барда.

Мъжът с куката придърпа наметалото около себе си и се обърна с лице към групата.

— Времето има много нишки. Древния Хронос може да се движи напред-назад по тях, макар и само като наблюдател. Той никога не се меси. Една-единствена промяна би засегнала цялата времева нишка, както и всички други, произтичащи от нея.

— Моят господар Таммуз може да се движи през времето — каза Паламед.

Маретю кимна.

— Но може само да се върне и да види какво е било. Хронос може да отиде напред и да види какво ще бъде.

Сен Жермен погледна към него.

— Аз съм си имал вземане-даване с това скверно създание Хронос. На него не може да му се има доверие.

Маретю се усмихна и ъгълчетата на сините му очи се набръчкаха.

— Той не те обича, това е вярно. Да се надяваме, че няма да се срещнете.

— И какво прави точно тази нишка на времето толкова специална? — попита тихо Сен Жермен.

Маретю се обърна да погледне към златния остров.

— Всяко голямо събитие създава множество времеви потоци, различни възможности и варианти. — Той махна с ръка. — Както можете да си представите, при унищожаването на това място възникнаха невероятно количество различни потоци на времето.

— Да… и? — попита остро Сен Жермен.

— Ние преминахме през тринайсет порти на Сенкоцарства, за да стигнем дотук. Хронос ги подреди за мен, така че не само да се движим назад във времето, но и да пресичаме времевите потоци. Тук и сега се намираме в първичния времеви поток, преди светът да потъне и потоците на времето да се разделят.

— Но защо? — попита Уил. — Ако не правим нищо, светът ще потъне и всичко ще продължи, както си е било, нали?

— Да, но Древните, предвождани от Озирис и Изида, са изготвили план, който ще промени всичко. Те смятат да се погрижат Дану Талис да не потъне.

Сен Жермен кимна.

— На тяхно място и аз бих направил същото, а предполагам, че са имали хилядолетия, за да усъвършенстват плана си.

— Какво ще стане, ако успеят? — попита Жана.

— Тогава всичко, което познавате, просто ще спре да съществува — повтори Маретю. — Не само в този свят, а и в безбройните Сенкоцарства. Милиарди животи, десетки милиарди, ще бъдат погубени. Но вие — всички вие тук — имате силата да предотвратите това.

Седнала на ниския хълм и загледана в просналия се пред нея остров, Жана д’Арк посегна и хвана ръката на съпруга си. Граф Сен Жермен покри дланта й със своята и тя стисна силно пръстите му. Той се приведе и я целуна по бузата.

— Мисли за това просто като за още едно приключение — прошепна той. — Преминали сме през толкова много.

— Не и като това — промълви тя на френски.

Шекспир се приближи до Сарацинския рицар.

— Иска ми се да пишех още — измърмори той. — Ех, каква история би излязла от това!

— Притеснява ме как ще свърши тази история — избоботи Паламед. — Винаги съм копнял най-вече за спокоен живот. Но все се оказвам насред войни и битки. — Той поклати глава.

— Колко ли е стар този град? — зачуди се на глас Сен Жермен. Примижа към лабиринта от улици и канали. — Малко ми напомня на Венеция.

Маретю сви рамене.

— Градът е по-млад от острова, а островът е по-млад от Земята. Говори се, че Великите древни издигнали острова за един ден, съчетавайки всички Стихийни магии. Това се смята за най-великия магически подвиг, който светът някога е виждал.

— Там има ли библиотека? — попита Шекспир.

— Да, Барде. Една от най-забележителните на света. Великата библиотека на Дану Талис се намира в огромна зала, изсечена в камъка в основата на тази пирамида. Можеш да прекараш остатъка от живота си в изследване на съдържанието само на един рафт. А там има стотици километри от рафтове. Островът е сравнително нов, но цивилизацията на Дану Талис е много, много по-стара. Великите древни са управлявали преди Древните, а върху стъпалата на пирамидата е изсечен Списък на кралете, който се простира стотици хиляди години в миналото. А преди Великите древни е имало други раси: Архонтите, Предтечите и в много далечното минало — Земните господари. Всяка цивилизация е построена върху руините на предходната. — Маретю посочи с куката си към огромната стъпаловидна пирамида. — Това е Пирамидата на слънцето — самото сърце на острова и на цялата империя. Последната битка ще бъда спечелена или загубена тук.

— И ти знаеш всичко това, защото вече се е случило — рече Скатах.

— В една от времевите нишки, да.

— А какво става в другите нишки?

Маретю сви рамене.

— Има много нишки, много възможности, но ние се върнахме в точката, преди тези нишки да се разделят, където действията ни могат да оформят бъдещето.

— Откъде знаеш, че е така? — настоя Скатах.

— Защото Авраам Мага ми каза.

— Мисля, че трябва да отидем да видим този Авра… — Скати внезапно млъкна и се завъртя с пламнали очи.

Неподвижният пролетен въздух се бе изпълнил с тихо бръмчене като от далечни пчели.

— Долу… — започна Маретю, а после се задави и залитна, когато трептяща синьо-бяла електрическа енергия плъзна по гърдите му и заискри с пращене по куката му. Той рухна на земята, от тялото му се издигаше блед дим и бели искри пробягваха по руните, гравирани върху куката.

Жана понечи да изтича при Маретю, но Сен Жермен я хвана за ръката и я задържа. Поклати леко глава.

— Не. Чакай.

Шекспир и Паламед моментално се разделиха, Барда зае позиция отзад и вляво на приятеля си. Ако имаше битка, Уил щеше да му пази гърба.

— Идват вимани^[1] — изръмжа Скатах. Присви се, но не направи опит да посегне към двата еднакви меча на гърба си. — Стойте неподвижно и не пипайте метал.

— Какво са вим… — започна Жана; после проследи пръста на Скатах, който сочеше право нагоре.

Топлият въздух затрепери и изстина, и изведнъж три големи въртящи се диска се спуснаха от ясното небе и заплуваха току над главите им, като бръмчаха и вибрираха нежно. Всички вдигнаха очи. От долната страна на металните дискове бе гравирана карта на Дану Талис.

— Вимани — обясни Скатах. — Летящи дискове. Няколко от тях оцеляха при унищожението на Дану Талис и се добраха до земното Сенкоцарство. Баща ми имаше една такава… докато Ифа не я блъсна. Хвърли вината върху мен — добави тя горчиво.

Най-големият диск — който бе поне четири метра в диаметър — се спусна по-ниско, но без да каца, и тънък слой лед покри тревата под него. Под един кристален купол отгоре на диска седяха две черни създания с глави на чакали и изцяло червени очи, и се взираха в тях.

— Мразя ги тези — промърмори Сен Жермен.

— Анпу — прошепна Скатах. — Мисля, че имаме проблем. Голям проблем.