Станислав Сивриев
До съмнало (7) (Разговори с Илия Бешков)

6.

5 ноември — петък ’54

Пети месец вече съм в нов апартамент на „Славянска“ 20 и Бешков иде да види как съм се наредил. Няма асансьор и той е изкачвал стълбищата до третия етаж: стои на площадката с часовник в ръка, уловил се е за китката и си мери пулса.

Казвам му:

— Ти що не поведе със себе си и доктор Пастухов?

Той ме отпъжда с глава — да не му бъркам броенето. Като измери пулса си, заговори със задъхване:

— Да ти е честит домът! Домът е велико нещо — толкова велико, че още не сме го разбрали… Из Франция живеят в потомствени „шата̀“ по на триста години. И животът, и битът, и мислите — всичко, ама всичко у тия хора е свързано с тоя дом и околностите му. Там предметният свят е споен от онаследявани спомени, а аз? Аз съм живял в десет дома и едва си спомням старата дядо Дунова къща, дето съм се родил. После отидохме в Дупкарската махала и там закопахме нови основи. В София съм живял, по-точно — опитвал съм се да живея — на четири-пет места. Кажи ми сега от такъв човек — човек става ли?…

В антрето сме, вървим навътре, а той — нѝ оглежда, нѝ го интересува кое как е. И продължава:

— Нищо не освобождава човека така, както стилът. Но стилът не е мебелировка, а общ ред на нещата, хармоничното им свързване: от дома, до походката и бюрото, пред което заставаш или като гражданин, или като просител… Стилът — това е протичане на битието по естествено онаследяван начин — толкова естествен, че и да искаш, да не си в състояние да нарушиш взаимните му връзки… А ние не живеем, ами се тутаме. Махни това, че поминуваме с много труд — по-страшното е, че усилията ни са главно за да просъществуваме, а безстилието ни пречи да се изявим в онази уравновесена мяра, където битието следва коловоза на столетията…

Чакай сега да видиш накъде вървят работите! И марксизмът е стил, което ще рече — да живееш и действуваш в хармония с учението, без дори да си чел „Капиталът“. Затова аз приемам комунистическите идеи като борба за нов стил. Представи си парадокса: и да ти се ще, пак да не си в състояние да постъпиш некомунистически — както и на шведа не му е понятно какво е това да произвеждаш стока за бракуване!…

Англия няма конституция, но има стил, който съдържа повече конституционни гаранции. Мъдрият не чувствува притесненията на закона, а насилието е за глупаците. Именно безстилието ни дарява с диаметрално противоположни разпоредби по един и същи въпрос! Маркс не научи марксизма отнейде, не го и съчини; марксизмът бе негов вътрешен порядък и той само го изрази. Марксизмът бе станал у Маркса стил!…

Вече сме на маса, вече сме попреситени, а Бешков дълбае все там:

— Ослушвайте се какво говорите — е казано в Писанието, — защото ще отговаряте във вековете!… Написаната дума и сама е вече орбитална система. Тя е страшна, защото изключва диалога извън тоя, който я е изрекъл или написал. Тя не цъфти и не прецъфтява, защото е изчерпала едно състояние, което не рискува да се обезсмисли с ново себедоказване.

Англичанинът, тоя дангалак, защо мълчи? Някога с балканския си ум мислех, че страда от липса на пориви, че е изсушен от емоционална недостатъчност. Сега знам, че с мълчанието си той е в съответствие със стила…

Българинът се е самоосвободил от отговорностите на казаната дума, като е изрекъл глупостта: „Дума дупка не прави!“ Верно — не прави, ами после? „А бе, казал съм… Де да знам какво съм казал! Едно и две ли е, та да помни човек?…“

Видя ли сега две отношения към едно и също нещо!…

Чърчил дискредитира Америка, без да я ожесточи. Помниш ли моята карикатура за това страшилище: „Аз съм министър-председател на Англия и министър на войната в Америка?“… В Англия няма романтизъм — има класика. Европа измъти романтизма и оглупя. Верно — и на „Острова“ се появи Байрон, ама го изпъдиха. Стил!… Кромвел бе ваден от гроб и екзекутиран като скелет: да се знае, че убийството на крал не минава безнаказано. Пак стил!…

После приказката прехвръква за жените. Един от гостите се обажда:

— Защо не съм на онез години със сегашния акъл, но пет минути преди брак!

И жена му се обажда, сякаш да потвърди колко мъжът й е прав:

— Намерете си по-добри!

Бешков се позасмива:

— Вие сте си много добри, но очевидно ние нищо не сме разбрали от жената…

Той разказва за един, който бил в брачни връзки с четири жени:

— Такива, като нямат вкус към свободата, трябва да вкусят от принудата — да не им се дава жена, както и на негодниците, които правят от хляба топчета, да не им се дава хляб!… Тоя многоженец е безобразно нормален, т.е. — свиня! А вие, уважаеми дами, не се страхувайте за продължението на рода. Мъдрите са мъдри, защото знаят, че светът няма да стане толкова съвършен, че да се затрие сам…

Приказката пак се извърта към думата:

— Разбира се, че думата е нашето свързване със себе си и света. Аз често коря децата си, но ако моите думи бъдат лишени от подбудите, от нравствения им хастар, от моето право и да ги коря — ще излезе, че съм голям враг на децата си. И с всеки укор е така… Но политическото тълкуване на думите ни лишава от правото на домашен укор и се намърдва там с подозрения. То не допуща да кажеш като добър син и укорна дума, както е във всяка къща. Защото борави с голи думи, а не с подбуди. Оттам нататък започва подправената искреност… Светът винаги трудно е разбирал, че е по-приемливо да се ругае искрено, отколкото да се хвали фалшиво!