Станислав Сивриев
До съмнало (60) (Разговори с Илия Бешков)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Диалог
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
Karel (2018)
Форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Илия Бешков

Заглавие: Словото

Издание: първо

Издател: Книгоиздателство „Георги Бакалов“

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1981

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна, Пор. 80

Излязла от печат: месец септември 1981 г.

Редактор: Станислав Сивриев

Редактор на издателството: Панко Анчев

Художествен редактор: Владимир Иванов

Технически редактор: Добринка Маринкова

Рецензент: Здравко Петров; Светлозар Игов

Художник: Иван Кенаров

Коректор: Денка Мутафчиева; Елена Върбанова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5149

История

  1. — Добавяне

59.

18 септември — сряда ’57

Преразказвам му статията на Едуард Крангшау за Кардел. Или аз съм предубеден, или впечатленията ми са вяли — разговор не става. Бешков забелязва кратко:

— Те и двамата Едуардовци. И да си оспорват нещо, на края пак ще се с’ешат…

Бешков ме е викал да ми чете книгата на неговия асистент Чуховски. Чуховски е записвал лекциите на Бешков в Художествената академия и сега ги е сглобил в книга — вътре с илюстрации на професора — рисувани, както е говорил.

От прочетеното усещам думите на Бешков, жеста и мимиките му — толкова споено е всичко. „Всеки улучен ракурс в рисунката е по-човечен от най-добрия лозунг за човечност…“

Добре, че се е намерил един, който да свърши това голямо дело! Като помисля що бисер пилее Бешков под път и над път, а няма кой да се наведе…

Казвам му, че на места усещам неща, които може и да са изречени като мисъл, но изказът им не е „бешковски“.

— Вземи — казвам — мини с писалката по текста, за да стане всичко по-органично с тебе.

— В един запис е невъзможно да се избегне това. Макар и много дискретно, има го и в твоите записи. Тук записвач и записван заживяват общ живот, свързват се с общи вълнения; мисъл раздвижва мисъл. В това се таи притегателната сила, заставила единия да вземе молива, да си зареже работата и с цяла душа да се превъплъти в другия. Записът тъкмо като превъплътяване е творчество от най-чиста проба.